ŷ������

“На колко души е дадено да извадят своята вътрешност на показ и тя да блесне с блясък, който не е виждал и не е чувал никой досега?”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Страхът е най-гадната самота”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“И в коя България да се върна? Тази, която и двайсет години още няма да стигне катастрофалното равнище на днешна Германия? В България на обергрупендемократите? Страната, готова да цопне слугински в Европа след някоя и друга година, да възприеме всички реформи, за да може богатият да забогатее, бедният да освирепее, крадецът да се накраде, а музикантите да бъдат натикани по селата, в кочини и птицеферми - защото от трийсет и пет нагоре не стават за друго?”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Ако си музика между звездите, както казва Кристоф, то тогава ще те намеря с абсолютна сигурност, защото от месеци вече не чувам музика, а без нея не искам и не мога да живея.”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Прод. на писмото на Кристоф: Ти обаче, който си булгаре, никога няма да се научиш, че улицата не се пресича на червено. Ти винаги и всякога живееш с тръпката, че връхлитащата кола ще мине на милиметър от теб. Само че твойта математика противоречи на всеобщата математика и колата те прегазва. Понеже не умираш на секундата, ти се питаш защо изчакващите зелено не изпитват съчувствие. Тъпо питане. Ако не пукнеш на секундата, очакващите зелено са разочаравони, че колата не се връща да те довърши и допремаже окончателно. Особено ако става дума за твои близки, роднини или просто придружители.
Когато някой изпадне в ситуация да копнее за съчувствие, той трябва моментално да посегне към въжето и да се надява само не неговото съчувствие.
Приятелите? Човек просто трябва да отвори Книгата на Йов и да прочете на каква сладострастна подлост са готови те, когато Йов е в ямата, а приятелите му, пълни с умни съвети, си клатят кратата над нея.
Може би тогава остава жената?
По всяка вероятност тук е най-голямата фалшификация на формулата "човек+човек". В интерес на жената може да се каже, че тя никога не тръгва към теб с лоши намерения. Тя тръгва с добри. Тя иска да види (и дълго време вижда!) силния, умния, потентния, успелия, атрактивния - с една дума човека, под когото би могла да се подреди.
В момента, в който според гореспоменатата математика силният стане слаб, умният - досадно глупав, потентният - импотентен, успелият - неудачник, и атрактивният - грозен и подут от алкохол, то каква ще е реакцията и на най-"обичащата" жена? Средностатистическа. Не очаквай милосърдие. Присъствайки с нездраво хранително присъттвие на твойта агония, тя ще намери най-неподходящия за теб момент да ти забие ножа. Но не там, където трябва, а там, където ужасно боли, но още не убива....”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Клети мой булгаре... Ако беше дошъл с нас на турнето, щеше да се измъкнеш от плебейската болест, която те е тръшнала. Не чакай съчувствие от хората, от които си обграден. Съчувствието е привилегия на личността, изпадала безброй пъти в катастрофни ситуцаии и знаеща от собствен опит колко безпомощно и деструктивно може да бъде то... Не ти съчувствам и никога няма да го направя. Съчувствието, глупако, е доброволен опит да напуснеш себе си, за да влезеш в другия, да опознаеш по този начин трагичния му проблем до дъно и после отново да излезеш от него и да влезеш в себе си, за да можеш да анализираш този проблем (От гледна точна на своето лично благородство!). Съвсем като в наш дует, нали?
За да е способен човек на подобни манипулации, трябва да е наясно с опита си и със своята убийствена интелигентност. Наличието на тези два компонента обаче го застрашава да изпадне не в понятието "съчувствие", а в лицемерния му двойник "милосърдие", измислен от духовници фелдшери.
Не очаквай от мен милосърдие.
Масовият човек рядко изпада в ситуация, изискваща съчувствие, поради нищожността на своите проблеми. Той никога не предизвиква житейските сили и формации в такава степен, че те да се стоварят върху него с цялата си мощ и да го превърнат в обект, достоен за съчувствие.”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Моят мозък се съпротивляваше. И не защото приемах ирационалните аргументи на Кристоф за халееви комети, леденостуден космически джаз и неразбираема еротика. Кристоф продължаваше да бъде един ранен във всички камери на сърцето си звяр, който мистифицираше тъмната стихия на женската природа и склонността ѝ да помита мъжката като торнадо. Преди да се е случило каквото и да е, той виждаше в мен бъдещата жертва и искаше като всеки добър, егоистичен приятел да ме предпази от неизбежните катастрофи, за да ме съхрани за себе си.”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Какво е това свинско време, дявол да го вземе, което обрича страхотните таланти на разкапване, унижение и в крайна сметка - на смърт, а разни долнокачествени типове - царе, принцове, външни министри, мошеници, крадци, убийци, самодоволни негодници и затлъстели аналфабети, крякащи пред затъпелия от умора народ лозунги за някаква несъществуваща тяхна Европа - са каймакът на обществото?
Сякаш нарочно?
Нека дойде нощта. Нека си вземе този свят.”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов