ŷ������

“Само думите превръщат течащото чувство в мисъл, защото размишляващият човек разговаря. Но разговорът със себе си е изкуство, разговорът с другите �� забава.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Болтовете, крановете и старите манометри, които стояха винаги на масата му, не можеха да разсеят тъгата му �� той ги гледаше и не се чувстваше в тяхната компания. Нещо го въртеше като свредел отвътре, сякаш сърцето му скърцаше на някакъв обратен, необичаен ход. Захар Павлович все не можеше да забрави малкото мършаво тяло на Прошка, който се влечеше по линията към далечината, затрупана от грамадната, сякаш рухнала природа. Захар Павлович мислеше без ясни представи и сложни думи, само с топлината на впечатлителните си сетива и това му стигаше, за да страда. Той виждаше мъката на Прошка, който сам не знаеше, че страда, виждаше железопътната линия, която работеше отделно от Прошка и от неговия объркан живот, и никак не можеше да разбере какво става, само скърбеше и скръбта му беше без име.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Колкото повече живееше, Захар Павлович с учудване виждаше, че не се променя и не поумнява, остава си все същият, какъвто си беше на десет или петнайсет години. Само някои негови по-раншни предчувствия сега бяха станали обикновени мисли, но от това нищо не се беше променило, не бе станало по-хубаво. Преди той си представяше своя бъдещ живот като дълбоко синьо пространство, такова едно далечно, почти несъществуващо, И Захар Павлович отнапред знаеше, че колкото повече живее, толкова това пространство на неизживения живот ще се смалява, а мъртвият отъпкан път зад него ще де удължава. Но се беше излъгал �� животът растеше и се натрупваше, а бъдещето пред него също растеше и се разпростираше �� по-дълбоко и по-тайнствено, отколкото на младини, сякаш Загар Павлович отстъпваше назад от края на своя живот или пък увеличаваше надеждите си и вярата си в него.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“He walked then with the same heart as those peasants who walk to Kiev after their faith has run dry and their life has turned into simply living it out.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Това е болшевишки интелигент, рядък тип.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“След като завърши чертежа, Шумилин легна на дивана и се сви под палтото си, за да съответства на всеобщия недоимък в съветската страна, на която липсваха необходимите ѝ неща, и кротко заспа.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Тайно в себе си той изобщо не вярваше в смъртта, но главно искаше да погледне какво има там, може би е много по-интересно за живеене, отколкото на село или на брега на езерото. Той виждаше смъртта като друга губерния, разположена под небето, все едно на дъното на студена вода, и тя го влечеше.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Там ние �� доказваше му Хопнер �� ще измерим целия комунизъм, ще му направим точен чертеж и пак ще се върнем в губернията; тогава вече ще бъде лесно да направим комунизъм на цялата шеста част от земното кълбо, един път в Чевенгур да ни дадат шаблона в ръцете.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“There was an old woman, Ignatevna, who cured children of hunger... She gave them a potion of mushrooms cut with sweetgrass and the children died peacefully away, dry foam flecked on their lips. The mother would kiss the child on its aged, wrinkled forehead and whisper, "He's through suffering, praise God!"
Ignatevna stood there and said, "He passed on, the quiet little thing... He's better off than the living, lying there like that ... now he's listening to the silver winds in heaven..."
The mother admired her child, believing his sad lot tobe cured.
"Here, take my old skirt for yourself, Ignatevna. I've got nothing else to give. And thank you...."
Ignatevna spread the skirt out to the light and said, "Cry a bit, Mitrevna, you really should.... This skirt though ... it's worn clear through. Throw in a scarf at least, or maybe give me your iron.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“The road was overgrown with dry, dust-decrepit grass. Whenever Zakhar Pavlovich sat to smoke, he saw pleasant forests on the ground, where the grass was trees. It was a complete little living world, with its own roads, its own warmth, and complete supplies for the everyday needs of the petty, preoccupied creatures. Zakhar Pavlovich kept the ants in his head for about three miles of his way after watching them, and finally thought, If only we were given ant or mosquito reason, then life could be smoothed over right away, without problems. Those minor things are great masters of the harmonious life. A man's a long way from that nimble fellow, the ant.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“The watchman smoked and calmly looked into the distance. He did not believe in God after so many worship services, but he knew for certain that nothing would come of Zakhar Pavlovich's work. People have been living in the world for a long time and have already invented everything. However, Zakhar Pavlovich thought just the opposite: as long as any natural raw material goes untouched by human hands, people are far from having invented everything.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“�� ama zahar pavloviç’in tanıdığı mutevolu bir balıkçı vardı ki, önüne gelene ölümü sorar, merakından dertlenirdi; bu balıkçı her şeyden çok balığı severdi, yiyecek olarak değil de, ölümün sırrını şüphesiz bilen özel bir varlık olarak. zahar pavloviç’e ölü balıkların gözlerini gösterir ve şöyle derdi: “bak �� akıl deryası. balık yaşamla ölüm arasında durur, o yüzden hem dilsizdir, hem de bakışı ifadesiz; bir danayı al misal, o bile düşünür, ama balık düşünmez �� o her şeyi zaten bilir.�� ��”
― Andrei Platonov, Chevengur

“След като си хапнаха булгурена каша в дома на Достоевски, Дванов и Копьонкин поведоха с него неотложен разговор за необходимостта да се построи социализмът още идното лято. Дванов каза, че нуждата от такова бързане е доказана от самия Ленин.
Дванов убеждаваше Достоевски:
�� Съветска Русия прилича на млада бреза, върху която се нахвърля козата на капитализма.
Той дори цитира един вестникарски лозунг:
Отглеждай бързо младата бреза, че дебне европейската коза!
Достоевски пребледня, представяйки си съсредоточено неизбежната опасност от капитализма. Наистина, представяше си той, белите кози ще ти огризат младата кора, ще се оголи цялата революция и ще измръзне.
�� Тогава кого чакаме, другари? �� въодушевено възкликна Достоевски. �� Хайде да започнем още сега и може би до Нова година ще успеем да направим социализма! През лятото белите кози ще налетят, но кората на съветската бреза ще е застаряла.
Достоевски мислеше за социализма като за общество от добри хора. Той не познаваше предметите и съоръженията. Дванов веднага го разбра.
�� Не, другарю Достоевски. Социализмът прилича на слънцето и изгрява през лятото. Трябва да го строим върху тлъстата земя на високите степи.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“�� Значи вече си се справил с комунизма?
�� Охо, какво приказваш? �� възкликна оскърбен чевенгурецът.
�� Значи само шапките и яздитните коне не ви стигат, а всичко друго е в изобилие.
Чепурни не можа да скрие своята яростна любов към Чевенгур. Той си свали шапката и я хвърли в калта, после извади бележката на Дванов за получаване на коня и я унищожи на четири части.
�� Не, другарю, Чевенгур не събира имущество, а го унищожава. Там живее общ, и то отличен човек и �� вземи си бележка �� без никакъв скрин в стаята, напълно обаятелно един за друг. А това за коня аз само така го казах: бях в града и в градския съвет получих предразсъдък, а в хана �� чужди въшки, какво да прави човек, кажи де!
�� Тогава покажи ми Чевенгур �� каза Копьонкин. �� Има ли там паметник на другарката Роза Люксембург? Май не сте се сетили, мазнико?
�� Как така, има, разбира се, в един селски населен пункт има паметник от самороден камък. Там в цял ръст другарят Карл Либкнехт държи реч на масите�� Тях ги измислихме извън реда, ако умре още някой, и него няма да го пропуснем!
�� А какво мислиш �� попита Копьонкин, �� бил ли е другарят Либкнехт за Роза това, което е мъжът за жената, или на мене само така ми се струва?
�� Само така ти се струва �� успокои го чевенгурецът. �� Че те са съзнателни хора! Нямат време �� когато мислят, не се любят. Това да не съм ти аз или ти, кажи де!”
― Andrei Platonov, Chevengur

“�� У нас, в Чевенгур, навсякъде е социализъм, всяка бабунка е международно имущество! При нас има високо превъзходство на живота!
�� А добитъкът чий е? �� питаше Копьонкин и с цялата натрупана в тялото си сила съжаляваше, че не на него и на Дванов се падна да основат светлия свят покрай пътя към Роза, а на ей този дребен на ръст човек.
�� Ние скоро ще пуснем сред природата и добитъка �� отвърна чевенгурецът, �� той също е почти човек, чисто и просто от многовековното потискане добитъкът е изостанал от човека. А и той има желание да бъде човек!”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Комунизмът на Чевенгур беше беззащитен в тези тъмни степни часове, защото хората изцеляваха със силата на съня умората от дневния вътрешен живот и временно бяха прекратили убежденията си.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Сираци бяха всички, а жените десет �� никой не се помръдна пръв към жените да си получи майката, всеки предварително я подаряваше на по-нуждаещия се другар. Тогава Дванов разбра, че и жените са сирачета �� по-добре нека те най-напред си изберат измежду чевенгурци братя или родители и нека така си остане.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“- При вас революция ли е, или е нещо друго?- попита Сербинов.
- При нас е комунизъм. Нали чувате �� там кашля другарят Копьонкин, той е комунист.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Но където има човешка маса, веднага се появява вожд.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“- Сигурно скучно живеете? �� попита Дванов, когато вече се успокояваше за сън.
- Ами да, не е весело! На село навсякъде е скучно. Точно защото е скучно, се плоди излишен народ. Щеше ли всеки да мъчи жена си, ако имаше друга занимавка?
- А защо не се преселите на горните тлъсти земи? �� досети се Дванов. �� Там може да се живее по-богато и ще ви е по-весело.
Поганкин се замисли.
- Къде ти, може ли човек да се премести с такава тайфа?... Деца, идете понавънка, преди да си легнете��
- А защо не? �� подпитваше Дванов. �� Ами ако пак ви вземат земята?
- Как така? Да не е излязло нареждане?
- Излезе �� каза Дванов. �� Защо залудо да се затрива най-хубавата земя? Цяла революция стана заради земята, дадоха ви я, а тя почти не ражда. Сега ще я дадат на преселници отдругаде и те ще я яхнат като кон�� Ще изкопаят кладенци, ще направят по сухите дерета чифлици и земята ще почне да ражда. Вие ходите в степта само на гости��”
― Andrei Platonov, Chevengur

“�� какво ще правим в бъдещия комунизъм с бащите и майките?”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Чрез своя жив, разсъдлив ум Прошка криво-ляво, с напрежение съществуваше. Той едва ли напълно усещаше у ма си �� личеше си по това, че говореше неочаквано, почти несъзнателно и сам се чудеше на думите си, чиято разумност надхвърляше детството му.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Саша почувства в себе си студ като от истинския вятър, който духаше в просторната тъмнина зад него, а отпред, където се раждаше вятърът, имаше нещо прозрачно, леко и огромно �� планина жив въздух, който той трябваше да превърне в свое собствено дихание и биене не сърцето. От това предчувствие дъхът му предварително замираше и празнината вътре в тялото още повече се разширяваше, готова да поеме бъдещия живот.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Заякналият, развълнуван живот не искаше да заспива в него.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Ох, че трудно се ражда, драги, да беше родил поне един мъж на света, че доземи да се поклони на жена си и тъща си!!...”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Здрасти, Никанорич, време е да станеш Ленин, стига си бил Бог!”
― Andrei Platonov, Chevengur

“У всеки човек в долната част цял империализъм се крие��”
― Andrei Platonov, Chevengur

“Dvanov auzea. Strânse piciorul calului cu ambele mâini, piciorul se transformă în trupul viu și frumos mirositor al celei pe care nu o cunoscuse și nu avea să o cunoască, dar acum îi devenise din întâmplare necesară. Dvanov înțelese taina părului ei, inima i se ridică spre gât, strigă ușor în leșinul eliberării sale și deodată simți o liniște mulțumitoare, alinătoare. Natura nu rată ocazia să ia de la Dvanov lucrul pentru care fusese născut în chinurile mamei: sămânța înmulțirii, pentru ca oameni noi să devină o familie. Era timpul dinaintea morții și, ca într-o vrajă, Dvanov o posedă profund pe Sonia. În ultima sa clipă, îmbrățișând pământul și calul, Dvanov află pentru prima dată patima puternică a vieții și se minună deodată de nimicnicia gândului în fața acestei păsări a morții care-l atingea cu aripa ei fremătătoare, bătută de vânt.”
― Andrei Platonov, Chevengur

“�� Нека тогава Чепурни ми даде чиста бланка, трябва да повикаме Саша тук. Необходимо е ум с ум да се сблъскат, та искрите на комунизма да се разхвърчат��

�� Но при нас пощата е отменена, другарю �� обясни му Чепурни. �� Хората живеят вкупом и лично се виждат, за какво им е поща! Тук, братле, пролетариите са напълно съединени!”
― Andrei Platonov, Chevengur