ŷ������

Тайландките си поръчват жасминов чай.

Няколко месеца по-късно е същото, но този път оставам по-дълго и след чая идва виното и дългите им цигари. Усмивките им, с които се усмихвам аз.

Гърдите им задължително висят отвъд каквато дреха носят. Отдъхвам си. Не съм obscene, не съм и на сцена.

Тук съм дори почти невидима и свободно наблюдавам част от ДНК-то си.

Възбудена съм от тази чужда близост.

За нервите и мускулите, казва езикът, който е повече акцент, отколкото език. Отпускам се.

Акцентува върху ориз, върху прегорял захарен сос, зеленчуците напомнят винаги водорасли на вид, а на вкус �� нещо архаично, нещо, което няма да съществува в близкото бъдеще.  Трябва много бързо да се запозная със сестрите си, онези в мен, които не са мисъл.