ŷ������

Моя личен голям Изток, пламтящия край на студена Европа, изтока на целия студен космос, там, където животът се състои от непрекъснато събуждане и раздразнение, където сутрин има светлина, където светлината дори се подразбира от фонетиката, а липсата ѝ е просто невинна случайност, наречена агресия и има вкус на черно мляко, на топло и сладко черно мляко, което изпълва устната ми кухина, докато устните ми оформят мисли, без да знаят точното име на екстаза.