Списъци с места за попълване
Преди година писателката Е, отвратително прозорлива, ми поиска списък с всички улици, на които съм живяла. Не защото този списък ѝ трябва на нея, а защото трябвал на мен самата, за да си изпращам писма. Писма за мен самата, която все още живее на тези улици. Добре, казах аз, и зачатках по клавишите, движейки се обратно във времето. Бързо запълних имената на улиците, които са скорошни и незначителни, нямах проблем и с адреса на детството ми, разбира се, прибавих и един адрес, който щеше да бъде забравен, ако не беше една щастлива случайност от преди няколко месеца със здрави мнемонични (и други) муслули. Между тези улици зейнаха дупки, маркирани със скоби, запълнени със сладко от кайсии, или поне така ми се иска, които толкова ме уплашиха, че ги изоставих.
(Адрес в Русе, където съм живяла до 2 годишна и където по-късно прекарвах летните ваканции, в близост до парка, след който се простира � голяма и безмълвна за мен � река Дунав)
(Студентски град, блок ?)
(Общежитие в Магдебург)
(Едностаен апартамент в Магдебург, който населявах сама съвсем кратко, но където имах японски футон и където се храних единствено с овесени ядки)
(Улицата, на която се помещава жилищния комплекс за стари хора Egghölzli в Берн, където живях почти година в единствената стая за гости, предназначена за роднини, които искат да прекарат малко време в близост до старците си; такива посетители явно липсваха, защото никой не ме попита кога ще се изнасям, нито кого точно посещавам)
(Адреса на мансардата в ужасяващото за мен тогава градче Grenchen, неуютно разположено в дълбоката сянка на планината Jura, разполагам с точен телесен отпечатък на тази сянка, но нито ъгълче спомен за мебелировката или как живях там)
Бих могла да заместя скобите на някое от петте бели петна в паметта ми с информация от картите Гугъл, вероятно ще ми е лесно да локализирам местата, следвайки спомени за това, което ги е заобикаляло � гари, спирки, паркове и т.н, спомням си също сравнителната им позиция в съответните градове, но тази стъпка би се усещала като използване на пищов по време на изпит, а аз никога не съм можела да работя спокойно с оръжия. Неспокойствието от незнанието ми е поне познато, тялото ми може да се справи отлично с него. И така минава цяла без писма, до момента, в който една щастлива случайност пъха в ръцете ми книгата на Жорж Перек Мислене/подреждане, изд. КХ, любим писател и майстор на деконструкцията и списъците, освен всичко друго. Изяждам книгата с вкус на заешко, морски език и телешки момици (не е метафора, в текста е), признавам си, че съм начинаещ, завинаги и все още така отвратително неопитна, че вече не си намирам място от вълнение. Трябва да продължа списъка, по Перек, триъгълно, любовно, и както каза Е. � със сигурност би ми харесало. Не, казвам ѝ аз, после се сещам за тениската Не ли?, която аз измислих. Сещам се за и за моята щастлива случайност, която обръща внимание на всеки когнитивен дисонанс, и се заклевам да се науча да си спомням и да се обичам и да пиша на скобите.
Да реша това уравнение.
