ŷ������

Опитвам да си спомня, но колко недостатъчно.
Единствено ръцете ти стремително течаха. 
Изсъхваше земята, небето се отваряше,
човешкото настръхваше и в миг се изпаряваше.
И аз не одобрявах, и тихичко се давех
във глупави фантазии за многократно преминаване.

Опитвам да си спомня какво възбуди погледа
и колко близо бе, и колко беше многото.
Но плувам в сушата, а ти, ти знаеш сам
какво е да преливаш в друг каквото всъщност нямаш.
Така се движа към забравата, и да �� така оставам
на мястото, което продължаваш да ми даваш.