ŷ������

То едно нищо и никакво градче, в което се случиха тия събития, за които ще стане дума по-нататък и може би именно това ме накара да посегна към тия двама души, да ги подпитам за това и за другото, да видя как консервират риба и се молят в малките си църкви, пък след това по най-безотговорен начин да припомня съдбите им на многоуважавания читател. Пък като си спомним и аз и Вие, скъпи читателю, може да седнем и да запушим по една лула с датските рибари и да погледаме в морето, къде може да видим нещо, дето никога преди не сме го виждали.

Бьорн таман се прибираше от пристанището, дето беше пуснал котва на оная лодка, с която вече колко години излизаше в морето и се оставяше на милостта на вълните му, пък нито веднъж досега не се беше разбивал нито далече от нито твърде близо до пристанището на Есбер.

Всеки път влизаше с една и съща нагласа, може би да се е прекръствал, никой не го е гледал Бьорн точно като си стъпва в лодката, пък и всеки има достатъчно много работа и сериозни приготовления преди влизнаето в това неопитомено все още от човека безкрайно сериозно море, пък може и да не се е прекръствал. Ама влизаше ли в лодката Бьорн все си мислеше за жена си и малкото огнище, дето го бяха стъкмили с нея в тяхната още по-малка къща.

Много обичаше жена си Бьорн и пък и какво да не й обича? Толкоз добра и кротка жена не всеки има късмета да си намери. И работлива беше неговата Елзе и на мухата път ще стори, пък винаги като го посрещаше от лодката, вечерята вече е готова, всичко е както си му е редът, не го тормози с излишни въпроси, нито му дрънка на главата врели и некипели. Тя винаги нейната работа си е гледала, както Бьорн неговата работа си е гледал.

Те може би другите рибари нещо на подбив го взимаха, че все сам се мъкне в тая лодка и му казаваха, че е стиснат, задето не си наема малко помощ. За деца те пред него не говореха и добре че поне дотам стигаше уважението им, защото Елзе деца нямаше да има никога. Просто така беше направена от бога и от нейните родители и тя никога нямаше да дари Бьорн с наследник.

Може би и тоя факт толкова много усили любовта на Бьорн към Елзе. Може би именно от тука идваше още по-голямата и напълно безусловна обич и нежност, с която той гледаше жена си. Че въпреки всичко тя оставаше до него, па може би и от него е била по-силна, защото ако Бьорн беше изпуснал една-две сълзи, то жена му никога не се сломи, ами продължи да робува на тоя пусти живот със същата упоритост и неуморима усмивка, с която се славеха жените от Есбер.

А Бьорн не си позволяваше да наеме помощ тъй като добре съзнаваше каква треска представлява неговата лодчица в пастта на тоя студен и врящ едновременно морски ад, дето им беше дадено на датчаните да се препитават и да ловят своята риба, да я осоляват и консервират и да поддържат организма си с най-чистия улов на нашата планета. Как тъй с лека ръка някой би викнал напълно непознат и чужд за него човек и би му предложил айде с тебе не се познаваме, ама качи се на моята нищо и никаква треска и заповядай на това пътуване в бушуващото море, дето не се знае дали някога ще се върнем, пък ако се върнем да сме хванали няколко риби, колкото и днес да сложим на масата?

Може би голямо уважение имаше Бьорн към неродените си деца и към човешкия живот въобще, че да измами някого само за да може повече риба да хване или да изтегли на брега. Пък тя риба колкото щеш под тия разпадащи се дървен корита. Ама човешкото око алчно, то няма засищане, като види една риба, представя си сто такива риби, всичките лъскави и дъхави на море, представя си мрежите си пълни и недобър пламак се запалва в това ненаситно око и може би именно тоя пламък някой ден ще ни изгори всички нас. Ама може и да не ни изгори ако успеем да се предпазим от него.

-Лека, Бьорн! �� викнаха рибарите след тоя умислен не много едър, малко кривокрак клатушкащ се мъж, докато се отдалечаваше от пристанището.

-До утре, момчета! �� не се обърна Бьорн, но се усмихна, пък и другите рибари се усмихнаха, изплюха се в морето и продължиха да пушат своите цигари и лули и нещо да се смеят и обсъждат, може би някоя история за русалка или за някой друг воден дух, дето бил забелязан недалече от Есбер. Пък те и водни духове, и русалки, и сугрно още много неназовани от човека същества щъкат по морското дъно, но то още не е изучено и разкрито докрай та да го види в целия му блясък ненаситното човешко око. А може и никога да не ни е дадено да го видим, пък и това също може да е за добро. Сигурно на тоя свят има неща, които е много по-добре никога да не узнаваме и не виждаме, а може да има и такива, които само като ги зърнем завинаги да ослепеем, защото нашите очи никога да не са били пригодени за такава красота или такъв ужас.

Вървеше Бьорн по свечеряване, слънцето още не беше напълно паднало от небето, ама застрашително вече увисваше над спретнатите полета и църквиците на Есбер. Гледаше тоя човек градчето дето се беше родил и дето сигурно щеше да му е последното лобно място и сигурно нещо за него си е мислил, може и за неродените си деца да е мислил, понеже неволно ръката му леко се заклати сякаш милваше детска глава.

Кога стигна до къщата си, звездите вече закичваха небето и Бьорн видя тънката струйка дим дето се извиваше над комина, прозорците светеха и малко бяха запотени, значи Елзе пак е пекла нещо, ммм от тука се усеща, ако поемеш дъх Бьорн ще знаеш, че жена ти пак е надминала себе си с някоя гозба, дето да й се чудиш как с толкоз еднообразните храни е успяла да направи.

-Здравей, Елзе! �� поздрави Бьорн и седна на стола в кухнята, дето беше всичко толкова уютно и топло, че усмивката веднага издайнически се появява на човешкото лице и признава пред жена ти, че толкова много я обичаш, че и днес е бил нелек ден, ама и днес морето ме пощади, мила, за да мога да се върна при тебе, да ти я дам тая риба, дето нейната миризма никога няма да падне от ръцете ми, дръж я, не ща да я ям аз, ама знам ,че такова нещо ще направиш с нея, че пръстите си ще оближа, пък и да имахме една дъщеричка и нея да нахраним, ама макар да нямаме аз толкова държа на тебе и те уважавам, знаеш, че до самия край ще съм тука.

-Здравей, Бьорн! �� поздрави Елзе и съвсем скришно му се усмихна, пък нейната усмивка толкова по-малко каза от мъжката, че може би за миг Бьорн се учуди. Защото Елзе, пък и всяка жена независимо дали ще е от Есбер или от Катманду, знае как така да се усмихне, че нищо да не разбереме ние глупавите мъже, ами само да се чудим ,брей, гледай я ти, аз толкова да й се радвам, тя пет пари да не дава за тая моя радост.

Ама не пет пари, ами всичко дава твоята Елзе, знаеш го това скъпи Бьорн и живота си би дала за тебе, ама няма да седне и да те занимава с нейните мисли. Знае твоята мила колко и днес си се борил с водните духове и таласъми, знае, че си капнал от умора и искаш само тя да вземе тия вмирисани риби, пък ти да седнеш, да пиеш една чаша и да изпушиш една цигара, пък да погледаш тъпо в стената и там да видиш картините от целия ви съвместен живот, да се унесеш, тя да те побутне и да каже:

-Искаш ли още да ядеш, Бьорн?

Пък той вече толкова изморен беше, че не можеше даже да отговори. Елзе веднага разбра, целуна го по челото и му помогна да стигне до  малкото легло, скърцат пружините, скърцат, ама отгоре юргани и одеала, и тая вечер ще се стоплят двамата, като се прегърнат и в миг заспят и започнат да сънуват, пък и Катманду може да сънуват, дето двамата си играят с децата си и минава един воден дух, ама такъв, добронамерен и той започва да си играе на топка с тях и всички да се смеят, да се смеят, додето не започне слънцето да се катери по небето.

И днес е ден,  Бьорн. Ставай! Елзе откога е станал, по тъмно още, да оправи рибата, да започне да готви и да шета, където трябва да пипне, да оправи, ето ти кафето скъпи, малко нещо за хапване, преди да отидеш пак на тая безмилостна борба с тоя пусти живот, с това безкрайно море. Пък той животът ни скъпи Бьорн като морето се оказа и ние се носим на една треска върху него, опитваме се да откраднем по някоя троха от него, отдолу духове и таласъми ни заплашват, а ние мислим за нашата Елзе, дано и днес се върнем при нея да можем да я помилваме с грубите си рибарски ръце и пак да заспим и да сънуваме онова далечно Катманду.

Бьорн погледна жена си и й се усмихна. Рядко рибарят си позволяваше такива нежностни сутрин преди риболов.

-Знаеш ли, Елзе, аз още те обичам, както в първия ден, дето се запознахме?

Елзе се изчерви цялата и му каза да не се разнежва рано сутрин, че морето като види един разнежен рибар на пух и прах ще го направи! И почват да се смеят двамата. И се смеят и пият датското си кафе и датския си чай примесени с датската си захар.

Пък над къщата минава голям самолет. Гледай, Бьорн колко е голям! Е с такива самолети хората и по-далече от Катманду могат да стигнат! Минава самолетът, кроткто пърпори и плава по небето, отваря се една врата в търбуха му и с едно тихо и мелодично фиу пада бомбата в Есбер дето на 4 септември 1939 година разруши една къща и отне живота на двама души.