What do you think?
Rate this book
Голям Гальовник
"Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност"
Ромен Гари
Българският превод на „Голя� Гальовник" принадлежи към бисерите на нашето художествено слово. Той е върховно постижение на преводаческото майсторство на Красимир Мирчев - изключителна изява на артистичната му дързост.
Романът „Голя� Гальовник" излиза на български през 1986 г. в изд. „Хр. Г. Данов". Тогавашната цензура е поработила върху текста, премахвайки някои пасажи, считани за непристойни, а други - по чисто политически причини. Така например българският читател не е могъл да разбере отношението на Ромен Гари към Съветска Русия.
Днешното издание има за цел публикуване на автентичния текст. В него е включен и така нареченият „екологиче�" край на романа, който френският издател е съкратил в изданието от 1974 г. През 2007 г. във Франция излезе пълното издание на „Голя� Гальовник", което представяме на българския читател. Цензурираните пасажи и непубликуваният през 1974 г. край на романа са преведени от Андрей Манолов.
Ромен Гари
Българският превод на „Голя� Гальовник" принадлежи към бисерите на нашето художествено слово. Той е върховно постижение на преводаческото майсторство на Красимир Мирчев - изключителна изява на артистичната му дързост.
Романът „Голя� Гальовник" излиза на български през 1986 г. в изд. „Хр. Г. Данов". Тогавашната цензура е поработила върху текста, премахвайки някои пасажи, считани за непристойни, а други - по чисто политически причини. Така например българският читател не е могъл да разбере отношението на Ромен Гари към Съветска Русия.
Днешното издание има за цел публикуване на автентичния текст. В него е включен и така нареченият „екологиче�" край на романа, който френският издател е съкратил в изданието от 1974 г. През 2007 г. във Франция излезе пълното издание на „Голя� Гальовник", което представяме на българския читател. Цензурираните пасажи и непубликуваният през 1974 г. край на романа са преведени от Андрей Манолов.
224 pages, Paperback
First published January 1, 1974
73 people are currently reading
1,256 people want to read
About the author
Romain Gary
154books1,836followersRomain Gary was a Jewish-French novelist, film director, World War II aviator and diplomat. He also wrote under the pen name
Émile Ajar
.
Born Roman Kacew (Yiddish: קצב, Russian: Кацев), Romain Gary grew up in Vilnius to a family of Lithuanian Jews. He changed his name to Romain Gary when he escaped occupied France to fight with Great Britain against Germany in WWII. His father, Arieh-Leib Kacew, abandoned his family in 1925 and remarried. From this time Gary was raised by his mother, Nina Owczinski. When he was fourteen, he and his mother moved to Nice, France. In his books and interviews, he presented many different versions of his father's origin, parents, occupation and childhood.
He later studied law, first in Aix-en-Provence and then in Paris. He learned to pilot an aircraft in the French Air Force in Salon-de-Provence and in Avord Air Base, near Bourges. Following the Nazi occupation of France in World War II, he fled to England and under Charles de Gaulle served with the Free French Forces in Europe and North Africa. As a pilot, he took part in over 25 successful offensives logging over 65 hours of air time.
He was greatly decorated for his bravery in the war, receiving many medals and honors.
After the war, he worked in the French diplomatic service and in 1945 published his first novel. He would become one of France's most popular and prolific writers, authoring more than thirty novels, essays and memoirs, some of which he wrote under the pseudonym of Émile Ajar. He also wrote one novel under the pseudonym of Fosco Sinibaldi and another as Shatan Bogat.
In 1952, he became secretary of the French Delegation to the United Nations in New York, and later in London (in 1955).
In 1956, he became Consul General of France in Los Angeles.
He is the only person to win the Prix Goncourt twice. This prize for French language literature is awarded only once to an author. Gary, who had already received the prize in 1956 for Les racines du ciel , published La vie devant soi under the pseudonym of Émile Ajar in 1975. The Académie Goncourt awarded the prize to the author of this book without knowing his real identity. A period of literary intrigue followed. Gary's little cousin Paul Pavlowitch posed as the author for a time. Gary later revealed the truth in his posthumous book Vie et mort d'Émile Ajar .
Gary's first wife was the British writer, journalist, and Vogue editor Lesley Blanch (author of The Wilder Shores of Love ). They married in 1944 and divorced in 1961. From 1962 to 1970, Gary was married to the American actress Jean Seberg, with whom he had a son, Alexandre Diego Gary.
He also co-wrote the screenplay for the motion picture, The Longest Day and co-wrote and directed the 1971 film Kill! , starring his now ex-wife Seberg.
Suffering from depression after Seberg's 1979 suicide, Gary died of a self-inflicted gunshot wound on December 2, 1980 in Paris, France though he left a note which said specifically that his death had no relation with Seberg's suicide.
Born Roman Kacew (Yiddish: קצב, Russian: Кацев), Romain Gary grew up in Vilnius to a family of Lithuanian Jews. He changed his name to Romain Gary when he escaped occupied France to fight with Great Britain against Germany in WWII. His father, Arieh-Leib Kacew, abandoned his family in 1925 and remarried. From this time Gary was raised by his mother, Nina Owczinski. When he was fourteen, he and his mother moved to Nice, France. In his books and interviews, he presented many different versions of his father's origin, parents, occupation and childhood.
He later studied law, first in Aix-en-Provence and then in Paris. He learned to pilot an aircraft in the French Air Force in Salon-de-Provence and in Avord Air Base, near Bourges. Following the Nazi occupation of France in World War II, he fled to England and under Charles de Gaulle served with the Free French Forces in Europe and North Africa. As a pilot, he took part in over 25 successful offensives logging over 65 hours of air time.
He was greatly decorated for his bravery in the war, receiving many medals and honors.
After the war, he worked in the French diplomatic service and in 1945 published his first novel. He would become one of France's most popular and prolific writers, authoring more than thirty novels, essays and memoirs, some of which he wrote under the pseudonym of Émile Ajar. He also wrote one novel under the pseudonym of Fosco Sinibaldi and another as Shatan Bogat.
In 1952, he became secretary of the French Delegation to the United Nations in New York, and later in London (in 1955).
In 1956, he became Consul General of France in Los Angeles.
He is the only person to win the Prix Goncourt twice. This prize for French language literature is awarded only once to an author. Gary, who had already received the prize in 1956 for Les racines du ciel , published La vie devant soi under the pseudonym of Émile Ajar in 1975. The Académie Goncourt awarded the prize to the author of this book without knowing his real identity. A period of literary intrigue followed. Gary's little cousin Paul Pavlowitch posed as the author for a time. Gary later revealed the truth in his posthumous book Vie et mort d'Émile Ajar .
Gary's first wife was the British writer, journalist, and Vogue editor Lesley Blanch (author of The Wilder Shores of Love ). They married in 1944 and divorced in 1961. From 1962 to 1970, Gary was married to the American actress Jean Seberg, with whom he had a son, Alexandre Diego Gary.
He also co-wrote the screenplay for the motion picture, The Longest Day and co-wrote and directed the 1971 film Kill! , starring his now ex-wife Seberg.
Suffering from depression after Seberg's 1979 suicide, Gary died of a self-inflicted gunshot wound on December 2, 1980 in Paris, France though he left a note which said specifically that his death had no relation with Seberg's suicide.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 161 reviews
March 13, 2023
3.5 stars
The novel dissects such themes as loneliness in a big city, the necessity of wearing social masks, and the difficulty and intricacies of finding soul mates and connecting to other people. While these subject matters may seem somewhat hackneyed, the author explores them in quite an original manner. He does this through the prism of a human-animal connection. Actually, the thing I found the most interesting about this book was that connection.
The main character, a young man living alone in a Parisian apartment, has formed a close relationship with a big snake. Or is it a snake who has formed this relationship? The man is ordinary and exceptional at the same time. Like many, he goes to work every day but every evening he returns home where his friend snake is waiting. He even sleeps with the snake in one bed. This connection is all the man has, and while reading, I could not figure out whether it was okay. Is it possible to replace the warmth of a human relationship with a friendship with an animal? I was also curious as to the feelings of the python. Is the creature satisfied with his life alongside a human being?
Can we see the animal as a sort of double of the human protagonist? In many cases, he identifies himself with the snake. Perhaps, they are two sides of the same coin, whatever this may mean. But I am not going to go too far by attempting to deny the very existence of the snake in this novel.
The protagonist is constantly thinking of changing his life. He wants to do something, to marry someone, but nothing seems to come out of it. He can get along only with the python, or can he?
I am trying to find the right word to describe their interactions. Fun? Codependency? Loyalty? Tension? Lack of genuine connection? An experiment in living? Double identity?
Probably, it is about some mixture of all of these.
This story also deals with anxiety that can spoil life. We see the main character worrying about the snake whom he often leaves alone. What if the snake escapes the apartment and scares his neighbors?
The writing style was not always to my taste, but overall this reading experience was good.
The novel dissects such themes as loneliness in a big city, the necessity of wearing social masks, and the difficulty and intricacies of finding soul mates and connecting to other people. While these subject matters may seem somewhat hackneyed, the author explores them in quite an original manner. He does this through the prism of a human-animal connection. Actually, the thing I found the most interesting about this book was that connection.
The main character, a young man living alone in a Parisian apartment, has formed a close relationship with a big snake. Or is it a snake who has formed this relationship? The man is ordinary and exceptional at the same time. Like many, he goes to work every day but every evening he returns home where his friend snake is waiting. He even sleeps with the snake in one bed. This connection is all the man has, and while reading, I could not figure out whether it was okay. Is it possible to replace the warmth of a human relationship with a friendship with an animal? I was also curious as to the feelings of the python. Is the creature satisfied with his life alongside a human being?
Can we see the animal as a sort of double of the human protagonist? In many cases, he identifies himself with the snake. Perhaps, they are two sides of the same coin, whatever this may mean. But I am not going to go too far by attempting to deny the very existence of the snake in this novel.
The protagonist is constantly thinking of changing his life. He wants to do something, to marry someone, but nothing seems to come out of it. He can get along only with the python, or can he?
I am trying to find the right word to describe their interactions. Fun? Codependency? Loyalty? Tension? Lack of genuine connection? An experiment in living? Double identity?
Probably, it is about some mixture of all of these.
This story also deals with anxiety that can spoil life. We see the main character worrying about the snake whom he often leaves alone. What if the snake escapes the apartment and scares his neighbors?
The writing style was not always to my taste, but overall this reading experience was good.
January 26, 2023
С юмором автор поднимает социальные вопросы, которые скорее вызывают грусть. Главный герой бесконечно одинок в большом городе, и только удав � его самое близкое существо.
April 28, 2016
Một đô th� mười triệu người trong đó có bao nhiêu người cô độc? Bao nhiêu người bất lực khi thiết lập mối giao tiếp với người khác? Bao nhiêu người không th� chia s� buồn vui với một con người, và thay vào đó, chia s� với một con trăn? Và bao nhiêu ngươi người s� hóa thành trăn theo một cách nào đó?
Quấn-Quít là cuốn tiểu thuyết viết v� s� cô độc k� l� bậc nhất, với ngôn ng� k� l� bậc nhất (có th� cảm nhận điều này qua bản dịch tiếng Việt của H� Thanh Vân). Romain Gary chưa bao gi� làm tôi thất vọng.
Quấn-Quít là cuốn tiểu thuyết viết v� s� cô độc k� l� bậc nhất, với ngôn ng� k� l� bậc nhất (có th� cảm nhận điều này qua bản dịch tiếng Việt của H� Thanh Vân). Romain Gary chưa bao gi� làm tôi thất vọng.
December 19, 2020
4.5*
Pirmasis Romain Gary romanas pasirašytas Emile Ajar slapyvardžiu. Sprendžiant iš goodreado statistikos - nelabai skaitomas. O be reikalo!
Tragikomiškai, siurealistiškai , liūdnai, su stipriai ironišku ir šmakščiu humoru apie vienatvę, meilės troškimą (labiau gal pačiam mylėti, nei būti mylimam...pačiam pasakotojui užtektų jaustis nors kiek reikalingam kitam), kitoniškumą, bandymą pritapti, bet kartu ir nenorėjimą prarasti savęs...apie stengimąsi įveikti neįmanomybę...apie tai, kokie svarbūs mums KITI, nes nu tik per juos mes ir tematom save...Mano galva, labai atviras tekstas (gal, kad rašytas slapyvardžiu).
Beje, pirmas karantininis nuosavos knygos perskaitymas. Valio!!!
Įdomus faktas, kad ši knyga turi dvi pabaigas. Viena - gerokai sutrumpinta po redagavimo ir kita - "originalioji''. Šaunu, kad jos abi išspausdintos šiame leidime.
Mano galva, puikus Dianos Bučiūtės vertimas.
Labai rekomenduoju.
p.s. Man šis tekstas kaip tai susišaukė su John Kennedy Toole 'A Confederacy of Dunces''. Abiejų mamos tai tikrai turėjo panašumo savo tikėjimu sūnų genialumu.
Pirmasis Romain Gary romanas pasirašytas Emile Ajar slapyvardžiu. Sprendžiant iš goodreado statistikos - nelabai skaitomas. O be reikalo!
Tragikomiškai, siurealistiškai , liūdnai, su stipriai ironišku ir šmakščiu humoru apie vienatvę, meilės troškimą (labiau gal pačiam mylėti, nei būti mylimam...pačiam pasakotojui užtektų jaustis nors kiek reikalingam kitam), kitoniškumą, bandymą pritapti, bet kartu ir nenorėjimą prarasti savęs...apie stengimąsi įveikti neįmanomybę...apie tai, kokie svarbūs mums KITI, nes nu tik per juos mes ir tematom save...Mano galva, labai atviras tekstas (gal, kad rašytas slapyvardžiu).
Beje, pirmas karantininis nuosavos knygos perskaitymas. Valio!!!
Įdomus faktas, kad ši knyga turi dvi pabaigas. Viena - gerokai sutrumpinta po redagavimo ir kita - "originalioji''. Šaunu, kad jos abi išspausdintos šiame leidime.
Mano galva, puikus Dianos Bučiūtės vertimas.
Labai rekomenduoju.
p.s. Man šis tekstas kaip tai susišaukė su John Kennedy Toole 'A Confederacy of Dunces''. Abiejų mamos tai tikrai turėjo panašumo savo tikėjimu sūnų genialumu.
April 22, 2018
I don't feel worthy to comment on this book, but I'll do my best. This is a novel about loneliness and lack of true intimacy between people, especially in a big city. It is written in a sort-of early magical realism style, in which the protagonist is growing a very large python in his Paris apartment, sometimes even walking around the streets with it curled around him. He is in love with a girl from his office, but does not manage to bring himself to approach her, and settles for elevator rides with her every morning. These are the highlights of his day, and in his mind, they are already engaged to be married. The rest of the time he gets his needs for love and human contact covered by the python, which is of course far from satisfying. This novel reads like a cry for help, desperate and heart-wrenching. The pain of this man was so raw that sometimes it was simply too agonizing to read, and I had to put it down for a while. If you're looking for an easy, feel-good read, this is the exact opposite. But it is brilliant and beautifully written and as deep as it is possible to get.
June 5, 2017
Tính tới thời điểm hiện tại thì ngôn ng� của cuốn này, hay đúng hơn của bản dịch này, là 1 th� ngôn ng� k� l� -.- Gi� d� (ch� gi� d� thôi - hoàn toàn vô căn c� và không liên quan) hãy tưởng tượng như đây là tiếng Việt của vài ba th� k� trước, vẫn là tiếng Việt thôi nhưng "hơi th�" của nó rất khác với thời đại bây gi�. Đại khái th�, không biết diễn t� sao nữa, bởi vì càng diễn t� thì lại càng thấy rối :3
Khoan nói tới việc hay, d� nhưng đây rõ ràng là 1 bản dịch khó tạo đc s� "gần gũi" v� mặt câu t�, ít nhất là đối với mình. Hoặc có th� đây là dụng ý của dịch gi�, "phải như th�" đ� truyền tải trọn vẹn tinh thần của tác gi�. V� vấn đ� này thì mình chịu, trình tiếng Anh của mình rất chi là lùn tịt th� nên không th� đọc nguyên gốc bằng tiếng Pháp đc :>
Hai đoạn trên là những gì mà mình đã viết khi đi qua 40 trang đầu tiên. Khoảng gần 160 trang còn lại s� "k� l�" vẫn hiện hữu nhưng không ch� rặt 1 màu "k� l�" nữa mà đan xen với những s� "bình thường" :3
Điều ấy tuy nhiên không đồng nghĩa với việc bác dịch gi� này không đáng đ� đặt niềm tin. Bác có v� thích dịch sách của những tác gia Nobel hoặc ăn giải Man Booker, Goncourt mà hoàn toàn chưa dính phốt nào :3
Xét cho cùng thì ngay � bìa sau đã có 1 s� cảnh báo. Nói chung là hãy c� th� t� trải nghiệm với cuộc chơi con ch� k� l� và khó hiểu bậc nhất của Émile Ajar và của H� Thanh Vân.
Điều t� rút ra sau cuốn sách : mình nghĩ là mình thích cái tinh thần của cuốn này, mình nghĩ mình s� viết kiểu như th� này (nếu có th�) trong trường hợp mình tr� thành nhà văn :v. Nó mang 1 cái v� nham nh�, mỉa mai, b� bôi và lầy lội :v
Nhưng mình s� viết d� hiểu hơn, chắc chắn th� _ _")
P/s1: Lên gút le search hình của dịch gi� H� Thanh Vân đ� xem có th� trông mặt mà bắt hình dong hay không thì phần lớn kết qu� hiện ra là hình của...Ngô Thanh Vân & Phi Thanh Vân -.- ok, sâu bít là s� 1
P/s2 : mình chưa từng có ý định nuôi trăn. Hồi lít nhít thì muốn nuôi chó (và s� đặt tên nó là mèo). Lớn hơn chút thì muốn nuôi kh� - 1 con kh� đít đ� :3. Tất nhiên c� 2 đều chưa bao gi� thành s� thật :-/ th� nên gi� mình chuyển sang nuôi kh� trên...móc khóa. Phần lớn móc đều do đc tặng, thời đỉnh cao nhất có hơn chục cái :v. S� thích của mình là lèo nhèo người khác mua cho mình móc kh�, tất nhiên ch� nên lèo nhèo với các bạn n�, lèo nhèo với bọn đực rựa chúng nó lại đấm cho. Viết đến đây t� dưng thấy nh� cái bạn tặng con kh� KIA khôn xiết :| hồi tr� mình từng thích bạn ấy tới tưởng chết đi sống lại nhưng sau hóa ra cũng bt, không bằng cái bạn hứa nhăng hứa cuội bao lần là s� mua cho mình móc kh� nhưng cuối cùng méo thấy đâu :3
#quote
"Trường hợp khủng khiếp nhất, v� mặt ấy, là bác � nhà s� 37, một bác hưu trí. T� dưng người ta thấy bác chường ra một khuôn mặt kinh hãi, bác vốn không bao gi� nói chuyện với ai, đ� khỏi có v� xin x�, th� mà lại bắt đầu gặp ai cũng phân trần là bác tuyệt vọng vì con chó cưng chết mất rồi. Mọi người chia buồn và rồi nh� ra bác đã bao gi� có chó đâu. Nhưng bác v� già và muốn cho mình cảm giác là dầu sao mình đã có và đã mất đi ai đó, trong đời. Người ta đ� mặc cho bác nói, đáng gì, xét cho cùng, và bác qua đời như th�, vì sầu não, hoan h�, dù gì bác cũng đã từng có và từng mất đi ai đó"
3.5 sao
Khoan nói tới việc hay, d� nhưng đây rõ ràng là 1 bản dịch khó tạo đc s� "gần gũi" v� mặt câu t�, ít nhất là đối với mình. Hoặc có th� đây là dụng ý của dịch gi�, "phải như th�" đ� truyền tải trọn vẹn tinh thần của tác gi�. V� vấn đ� này thì mình chịu, trình tiếng Anh của mình rất chi là lùn tịt th� nên không th� đọc nguyên gốc bằng tiếng Pháp đc :>
Hai đoạn trên là những gì mà mình đã viết khi đi qua 40 trang đầu tiên. Khoảng gần 160 trang còn lại s� "k� l�" vẫn hiện hữu nhưng không ch� rặt 1 màu "k� l�" nữa mà đan xen với những s� "bình thường" :3
Điều ấy tuy nhiên không đồng nghĩa với việc bác dịch gi� này không đáng đ� đặt niềm tin. Bác có v� thích dịch sách của những tác gia Nobel hoặc ăn giải Man Booker, Goncourt mà hoàn toàn chưa dính phốt nào :3
Xét cho cùng thì ngay � bìa sau đã có 1 s� cảnh báo. Nói chung là hãy c� th� t� trải nghiệm với cuộc chơi con ch� k� l� và khó hiểu bậc nhất của Émile Ajar và của H� Thanh Vân.
Điều t� rút ra sau cuốn sách : mình nghĩ là mình thích cái tinh thần của cuốn này, mình nghĩ mình s� viết kiểu như th� này (nếu có th�) trong trường hợp mình tr� thành nhà văn :v. Nó mang 1 cái v� nham nh�, mỉa mai, b� bôi và lầy lội :v
Nhưng mình s� viết d� hiểu hơn, chắc chắn th� _ _")
P/s1: Lên gút le search hình của dịch gi� H� Thanh Vân đ� xem có th� trông mặt mà bắt hình dong hay không thì phần lớn kết qu� hiện ra là hình của...Ngô Thanh Vân & Phi Thanh Vân -.- ok, sâu bít là s� 1
P/s2 : mình chưa từng có ý định nuôi trăn. Hồi lít nhít thì muốn nuôi chó (và s� đặt tên nó là mèo). Lớn hơn chút thì muốn nuôi kh� - 1 con kh� đít đ� :3. Tất nhiên c� 2 đều chưa bao gi� thành s� thật :-/ th� nên gi� mình chuyển sang nuôi kh� trên...móc khóa. Phần lớn móc đều do đc tặng, thời đỉnh cao nhất có hơn chục cái :v. S� thích của mình là lèo nhèo người khác mua cho mình móc kh�, tất nhiên ch� nên lèo nhèo với các bạn n�, lèo nhèo với bọn đực rựa chúng nó lại đấm cho. Viết đến đây t� dưng thấy nh� cái bạn tặng con kh� KIA khôn xiết :| hồi tr� mình từng thích bạn ấy tới tưởng chết đi sống lại nhưng sau hóa ra cũng bt, không bằng cái bạn hứa nhăng hứa cuội bao lần là s� mua cho mình móc kh� nhưng cuối cùng méo thấy đâu :3
#quote
"Trường hợp khủng khiếp nhất, v� mặt ấy, là bác � nhà s� 37, một bác hưu trí. T� dưng người ta thấy bác chường ra một khuôn mặt kinh hãi, bác vốn không bao gi� nói chuyện với ai, đ� khỏi có v� xin x�, th� mà lại bắt đầu gặp ai cũng phân trần là bác tuyệt vọng vì con chó cưng chết mất rồi. Mọi người chia buồn và rồi nh� ra bác đã bao gi� có chó đâu. Nhưng bác v� già và muốn cho mình cảm giác là dầu sao mình đã có và đã mất đi ai đó, trong đời. Người ta đ� mặc cho bác nói, đáng gì, xét cho cùng, và bác qua đời như th�, vì sầu não, hoan h�, dù gì bác cũng đã từng có và từng mất đi ai đó"
3.5 sao
June 29, 2021
Трудно ми беше да вдена отначалото за какво иде реч :) Давам си сметка, че подхождам с определена настройка и очаквания към познат автор. Е, този път Гари успя да ме изненада. Добил съм гадния навик да сравнявам автори и леко съм зациклил на определени имена, но това е положението. Та, имах чувството, че са се събрали някъде в извънвремевото пространство Гари, Кафка, Набоков и Гомбрович, и си казали: абе пичове, дайте сега да напишем тая работа с онзи човек, забъркан в социо-културата, моралът и псевдоморалът, и да видим колко смешна и отчаяна е неговата, и на всички, патова ситуация. И нека всички тичат с теменужки в чашки, да се видим к`ви сме.
Книгата бавно набира скорост и накрая удоволствието от шеметните действия е пълен.
Гари се е развихрил без да му дреме за нищо - поток на мисълта ли?, магическа реалност?, театър "алтер его" ..., на кой му дреме, супер е!
Книгата бавно набира скорост и накрая удоволствието от шеметните действия е пълен.
Гари се е развихрил без да му дреме за нищо - поток на мисълта ли?, магическа реалност?, театър "алтер его" ..., на кой му дреме, супер е!
April 9, 2020
„Бя� пълен до гуша със себе си и затапен.�
„Изпитва� такъв ужас, че вече дори не ме беше страх.�
“Н� съм от световен мащаб, аз съм просто един народонаселен навлек…�
„Н� влизане в асансьора тя направи за мен една чудесна усмивка с устните си и с лицевите си мускули.�
„Н� аз мисля, че вратите трябва по-лесно да се отварят.�
„� Пръскате се от любов и вместо да правите като всички други, вие се нахвърляте върху питоните и мишките.�
„Хората се чувстват засегнати на всекидневие.�
„Известн� ми е също така, че съществува взаимна любов, но чак за такъв разкош не претендирам. Някой, когото да обичам � това ми е първата необходимост.�
„� Още не си ми казал защо държиш питон у дома си�
� То е нещо подобно.�
„Шият� ѝ беше пълна с убежища и достъпни брегове.�
„� Този няма нужда дори да го навивате. Върви по цяла година, с кварц.
� А аз, напротив, искам часовник, който има нужда от мен и ще спре, ако го забравя. Въпросът е личен.�
„Колкот� по не съществуваш, толкова повече идваш в излишък.�
„Единственат� възможност, за да не намериш себе си, е да не си се губил.�
„Изпитва� такъв ужас, че вече дори не ме беше страх.�
“Н� съм от световен мащаб, аз съм просто един народонаселен навлек…�
„Н� влизане в асансьора тя направи за мен една чудесна усмивка с устните си и с лицевите си мускули.�
„Н� аз мисля, че вратите трябва по-лесно да се отварят.�
„� Пръскате се от любов и вместо да правите като всички други, вие се нахвърляте върху питоните и мишките.�
„Хората се чувстват засегнати на всекидневие.�
„Известн� ми е също така, че съществува взаимна любов, но чак за такъв разкош не претендирам. Някой, когото да обичам � това ми е първата необходимост.�
„� Още не си ми казал защо държиш питон у дома си�
� То е нещо подобно.�
„Шият� ѝ беше пълна с убежища и достъпни брегове.�
„� Този няма нужда дори да го навивате. Върви по цяла година, с кварц.
� А аз, напротив, искам часовник, който има нужда от мен и ще спре, ако го забравя. Въпросът е личен.�
„Колкот� по не съществуваш, толкова повече идваш в излишък.�
„Единственат� възможност, за да не намериш себе си, е да не си се губил.�
July 14, 2016
Cô đơn quá, mà vẫn cợt nh�. Romain Gary như đang đùa giỡn với nỗi cô đơn, có nhiều câu đọc mà đau đớn không xiết những vẫn có nhiều đoạn hài hước tài tình.
Giọng văn trúc trắc mà quyến rũ không cưỡng, gập gềnh mà vẫn đầy ắp tình yêu (như dòng sông Tình Yêu của Nga đang chảy trong cuốn sách, ngoằn ngoèo như những búi của một chú trăn)
Giọng văn trúc trắc mà quyến rũ không cưỡng, gập gềnh mà vẫn đầy ắp tình yêu (như dòng sông Tình Yêu của Nga đang chảy trong cuốn sách, ngoằn ngoèo như những búi của một chú trăn)
March 15, 2018
Mình đọc Cuộc sống � trước mặt trước rồi mới đọc đến Quấn Quít và thấy choáng ngợp bởi hai giọng văn hoàn toàn khác xa nhau (hoặc cũng có th� do dịch gi� làm mình thấy vậy).
Không biết có phải do dịch gi� hay do chính ý đ� của bác Romain Gary mà câu văn c� trúc trắc, gập ghềnh, khiến mình có cảm giác như đang vui v� ăn một chén cơm trắng thơm dẻo bùi mà c� nhai trúng sạn vô s� lần, nên dù nội dung thật s� hay thì mình vẫn khó có được cái cảm giác thưởng thức trọn vẹn, và vì l� đó tốc đ� đọc cũng khá chậm so với đ� dày của cuốn sách.
Quấn quít là một luận trăn, hay c� th� hơn là luận văn v� trăn của một anh chàng tên Cousin làm � cục Thống kê. Quấn Quít cũng chính là tên gọi của chú trăn do anh nuôi, chú ta dài hai mét hai và có th� s� còn dài thêm ra. Cousin nuôi Quấn Quít bằng s� nghiêm túc, nỗi cơ đơn và s� thèm khát yêu thương của mình. Trong thành lòng của anh ta là c� một th� giới nội tâm phong phú và sâu sắc nhưng chẳng hiểu sao, c� mỗi khi giao tiếp với những người khác nằm bên ngoài thành lòng đó, k� c� cô đồng nghiệp gốc Phi mà anh ta đem lòng yêu mến và muốn kết hôn, thì những diễn ngôn của anh ta c� như những mảnh cắt vụn rời rạc của c� một cuốn phim, người ta ch� có th� thấy được một phân cảnh đứt đoạn b� bứt ra khỏi toàn b� b� phim, thành th� ra chẳng ai thật s� hiểu được những gì anh ta muốn bày t�, thành th� ra anh ta c� mãi b� hiểu lầm, thành th� ra anh ta vẫn hoài lạc lõng và cô đơn giữa ph� th� Paris triệu dân và thành th� ra anh ta luôn cần Quấn Quít đợi anh ta tan s�, cần có cái ôm thật chặt t� Quấn Quít đ� anh ta thấy mình được yêu thương.
S� cô đơn và lạc lõng của Cousin c� dài ra mênh mang như th� trong suốt tập luận trăn. Và phân đoạn khiến mình day dứt nhất đó là khi cô đồng nghiệp hẹn đến nhà Cousin đ� xem trăn. Một viễn cảnh hy vọng và lãng mạn m� ra trước mắt anh chàng, anh ta cho rằng đây là một bước tiến dài trong mối quan h� của c� hai. Anh ta sung sướng trong lòng, anh ta chu đáo chuẩn b� mọi th� cho một không-gian-ch�-riêng-hai người. Ấy vậy mà, cuối cùng cô gái ấy lại mang thêm những người khác đến. Một s� đạp đ� hy vọng đến là tàn nhẫn. Anh ta như chết lặng bên trong. Cho dẫu sau đó, bằng một kh� năng hồi phục phi thường, anh ta đã có th� gom những đ� v� bên trong ghép lại và thậm chí còn định ng� lời trực tiếp với cô gái kia, thì trong mình vẫn thấy có cái gì đó xót xa, cho s� lệch tần s� giữa hai con người mà một trong hai con người ấy đã đặt k� vọng quá đỗi lớn lao.
Không biết có phải do dịch gi� hay do chính ý đ� của bác Romain Gary mà câu văn c� trúc trắc, gập ghềnh, khiến mình có cảm giác như đang vui v� ăn một chén cơm trắng thơm dẻo bùi mà c� nhai trúng sạn vô s� lần, nên dù nội dung thật s� hay thì mình vẫn khó có được cái cảm giác thưởng thức trọn vẹn, và vì l� đó tốc đ� đọc cũng khá chậm so với đ� dày của cuốn sách.
Quấn quít là một luận trăn, hay c� th� hơn là luận văn v� trăn của một anh chàng tên Cousin làm � cục Thống kê. Quấn Quít cũng chính là tên gọi của chú trăn do anh nuôi, chú ta dài hai mét hai và có th� s� còn dài thêm ra. Cousin nuôi Quấn Quít bằng s� nghiêm túc, nỗi cơ đơn và s� thèm khát yêu thương của mình. Trong thành lòng của anh ta là c� một th� giới nội tâm phong phú và sâu sắc nhưng chẳng hiểu sao, c� mỗi khi giao tiếp với những người khác nằm bên ngoài thành lòng đó, k� c� cô đồng nghiệp gốc Phi mà anh ta đem lòng yêu mến và muốn kết hôn, thì những diễn ngôn của anh ta c� như những mảnh cắt vụn rời rạc của c� một cuốn phim, người ta ch� có th� thấy được một phân cảnh đứt đoạn b� bứt ra khỏi toàn b� b� phim, thành th� ra chẳng ai thật s� hiểu được những gì anh ta muốn bày t�, thành th� ra anh ta c� mãi b� hiểu lầm, thành th� ra anh ta vẫn hoài lạc lõng và cô đơn giữa ph� th� Paris triệu dân và thành th� ra anh ta luôn cần Quấn Quít đợi anh ta tan s�, cần có cái ôm thật chặt t� Quấn Quít đ� anh ta thấy mình được yêu thương.
S� cô đơn và lạc lõng của Cousin c� dài ra mênh mang như th� trong suốt tập luận trăn. Và phân đoạn khiến mình day dứt nhất đó là khi cô đồng nghiệp hẹn đến nhà Cousin đ� xem trăn. Một viễn cảnh hy vọng và lãng mạn m� ra trước mắt anh chàng, anh ta cho rằng đây là một bước tiến dài trong mối quan h� của c� hai. Anh ta sung sướng trong lòng, anh ta chu đáo chuẩn b� mọi th� cho một không-gian-ch�-riêng-hai người. Ấy vậy mà, cuối cùng cô gái ấy lại mang thêm những người khác đến. Một s� đạp đ� hy vọng đến là tàn nhẫn. Anh ta như chết lặng bên trong. Cho dẫu sau đó, bằng một kh� năng hồi phục phi thường, anh ta đã có th� gom những đ� v� bên trong ghép lại và thậm chí còn định ng� lời trực tiếp với cô gái kia, thì trong mình vẫn thấy có cái gì đó xót xa, cho s� lệch tần s� giữa hai con người mà một trong hai con người ấy đã đặt k� vọng quá đỗi lớn lao.
November 2, 2021
Emile Ajar'dan okuduğum üçüncü kitap Koca Tembel. Konusu modern insanın yalnızlığı; bu öyle bir yalnızlık ki karakterimiz bir piton alıp onunla yaşamaya başlar. Çünkü bir piton, birine sıkı sıkı sarılma ihtiyacınızı karşılamak için oldukça işe yarar bir hayvandır. Sevilme ihtiyacınızı da karşılar. Üstelik bir çok insanın sizi fark etmesini de sağlar. Yazar, alaycı üslubuyla sahte insan ilişkilerini, yalnızlığı, sevgisizliği anlatıyor.
Bana göre tek çevirisiydi. Yazarı ilk kez okuyacaksanız başka bir kitabıyla başlayıp üslubuna alışmanızı öneririm. Böylece çevirisi çok problem olmaz. Onca Yoksulluk Varken ve Yalan-Roman kitapları kadar başarılı bulmadım ama çevirisi dışında keyifle okuduğum bir kitap oldu.
Bana göre tek çevirisiydi. Yazarı ilk kez okuyacaksanız başka bir kitabıyla başlayıp üslubuna alışmanızı öneririm. Böylece çevirisi çok problem olmaz. Onca Yoksulluk Varken ve Yalan-Roman kitapları kadar başarılı bulmadım ama çevirisi dışında keyifle okuduğum bir kitap oldu.
October 29, 2024
*"Голям Гальовник"* на Ромен Гари, изд. "Кито", превод Красимир Мирчев, написан под псевдонима Емил Ажар, е изключително иновативно произведение, което изследва самотата, идентичността и човешката нужда от обич. Публикуван през 1974 г., романът съчетава сатира с дълбоки екзистенциални теми, проследявайки живота на Кузен � самотен статистик в Париж, който осиновява голям питон на име Голям Гальовник. Привързаността на Кузен към змията е едновременно забавна и символична, тъй като той се опитва да запълни своята изолация с едно същество, което може физически да го прегръща, но не и да му предложи емоционалната връзка, от която се нуждае. Книгата ме караше през цялото време да се колебая относно преценката си дали Кузен е тъжен и самотен човек или просто е психично болен и има нужда от професионална помощ повече, отколкото любов.
Романът е едновременно тъмно забавен и тъжно проникновен, докато ежедневието на Кузен се лута между абсурда и трагедията. Неговите взаимодействия с околните често разкриват безразличието и отчуждението на градския живот, а трудността му да се впише в обществото е предадена чрез остроумния, ироничен стил на Гари, които на месна доста хапливо критикува освен живота на модерния човек и религията. Чрез ексцентричността на Кузен, Гари илюстрира копнежа за топлота и разбиране в свят, който може да изглежда студен и безразличен. Връзката на Кузен с Голям Гальовник изследва деликатната граница между привързаността и обсесията и показва как желанието за любов и приемане може да накара хората да търсят утеха на необичайни места, честно казано до момента не съм попадала на книга, която да разглежда неправдата връзка ежду човек и домашен любимец, а 30 години сред написването на романа сме свидетели на все по- честата прекомерна привързаност, която води някои хора дори до отчуждение от собствения си вид
Стилът на книгата е изпълнен с ироничен хумор, меланхолия и типичната френска лекота, която омекотя по-тежките и абстрактни теми на романа. Голям Гальовник може да се разглежда като изследване на самотата и дълбоката нужда на човека да я избегне, коренища се в човешката племенна принадлежност на човика като същество. Гари умело комбинира почти абсурдната сюжетна линия с истински човешки емоции, създавайки герой, който е дълбоко близък в своята уязвимост и копнеж.
Като цяло, Голям Гальовник е странен и дълбоко емпатичен роман. Той е доста специфично преживяване за всеки, който припознава темите за сложността на човешките взаимоотношения и избора да се от чуждим от околните.
Романът е едновременно тъмно забавен и тъжно проникновен, докато ежедневието на Кузен се лута между абсурда и трагедията. Неговите взаимодействия с околните често разкриват безразличието и отчуждението на градския живот, а трудността му да се впише в обществото е предадена чрез остроумния, ироничен стил на Гари, които на месна доста хапливо критикува освен живота на модерния човек и религията. Чрез ексцентричността на Кузен, Гари илюстрира копнежа за топлота и разбиране в свят, който може да изглежда студен и безразличен. Връзката на Кузен с Голям Гальовник изследва деликатната граница между привързаността и обсесията и показва как желанието за любов и приемане може да накара хората да търсят утеха на необичайни места, честно казано до момента не съм попадала на книга, която да разглежда неправдата връзка ежду човек и домашен любимец, а 30 години сред написването на романа сме свидетели на все по- честата прекомерна привързаност, която води някои хора дори до отчуждение от собствения си вид
Стилът на книгата е изпълнен с ироничен хумор, меланхолия и типичната френска лекота, която омекотя по-тежките и абстрактни теми на романа. Голям Гальовник може да се разглежда като изследване на самотата и дълбоката нужда на човека да я избегне, коренища се в човешката племенна принадлежност на човика като същество. Гари умело комбинира почти абсурдната сюжетна линия с истински човешки емоции, създавайки герой, който е дълбоко близък в своята уязвимост и копнеж.
Като цяло, Голям Гальовник е странен и дълбоко емпатичен роман. Той е доста специфично преживяване за всеки, който припознава темите за сложността на човешките взаимоотношения и избора да се от чуждим от околните.
February 22, 2019
*
"Най-страшен в това отношение е примерът с един господин от номер 37, пенсионер. Внезапно бе забелязан да ходи с покъртена физиономия и той, който дотогава никого не бе заговарял, за да не излезе, че проси, започна всекиму и на който и да е да обяснява, че бил отчаян, понеже умряло любимото му куче. Всички му съчувствахме, а после се сетихме, че той никога не е имал куче. Но той остаряваше и е пожелал да се сдобие с чувството, че все пак е имал и изгубил някого в живота. Изслушахме го, в края на краищата беше все едно, и той умря така, от мъка и щастлив, че въпреки всичко е имал и изгубил някого."
*
"РОДИТЕЛИТЕ МИ МЕ НАПУСНАХА, за да умрат в пътнотранспортно произшествие, и отначало бях даден в едно семейство, после във второ, в трето. Много гот, си рекох, ще обиколя целия свят."
*
"Тя си отиде и аз стоях още десетина минути в стаята. Чувствах се добре, изпитвах нещо като опиянение и прологомен � дума, чието значение не ми е ясно и затова я използвам винаги когато искам да изразя доверието си в неизвестното."
*
"Тя е много красива. Мога да я разкрася още повече във въображението си, но не го правя, за да не увеличавам разстоянията."
*
"Май се срещат и такива, които толкова се боят от смъртта, че накрая се самоубиват заради спокойствието."
*
"ИСТИНАТА Е, ЧЕ СТРАДАМ от магма, от чакалня и признаците са носталгичен вкус към разни предмети от първа необходимост, червени противопожарни кранове, стълби, прахосмукачки, гаечни ключове, тирбушони и слънчеви лъчи. Това са отпадъчни продукти от моето инкубационно състояние на непроявен филм, впрочем и недоекспониран. Ще откриете също липса на пътепоказатели."
*
"Върнах се у дома, болен от страшен ужас, безпричинен: тези са най-добрите. Искам да кажа, че вътреутробните ужаси без всякаква определена причина са най-дълбоките, най-уважителните, единствените, които са близо до истината. Те идват от дъното на проблема."
*
"Оставаха ни само два етажа, за да си кажем всичко, и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
*
"Нежността разполага със секунди, които текат по-бавно от останалите."
"Най-страшен в това отношение е примерът с един господин от номер 37, пенсионер. Внезапно бе забелязан да ходи с покъртена физиономия и той, който дотогава никого не бе заговарял, за да не излезе, че проси, започна всекиму и на който и да е да обяснява, че бил отчаян, понеже умряло любимото му куче. Всички му съчувствахме, а после се сетихме, че той никога не е имал куче. Но той остаряваше и е пожелал да се сдобие с чувството, че все пак е имал и изгубил някого в живота. Изслушахме го, в края на краищата беше все едно, и той умря така, от мъка и щастлив, че въпреки всичко е имал и изгубил някого."
*
"РОДИТЕЛИТЕ МИ МЕ НАПУСНАХА, за да умрат в пътнотранспортно произшествие, и отначало бях даден в едно семейство, после във второ, в трето. Много гот, си рекох, ще обиколя целия свят."
*
"Тя си отиде и аз стоях още десетина минути в стаята. Чувствах се добре, изпитвах нещо като опиянение и прологомен � дума, чието значение не ми е ясно и затова я използвам винаги когато искам да изразя доверието си в неизвестното."
*
"Тя е много красива. Мога да я разкрася още повече във въображението си, но не го правя, за да не увеличавам разстоянията."
*
"Май се срещат и такива, които толкова се боят от смъртта, че накрая се самоубиват заради спокойствието."
*
"ИСТИНАТА Е, ЧЕ СТРАДАМ от магма, от чакалня и признаците са носталгичен вкус към разни предмети от първа необходимост, червени противопожарни кранове, стълби, прахосмукачки, гаечни ключове, тирбушони и слънчеви лъчи. Това са отпадъчни продукти от моето инкубационно състояние на непроявен филм, впрочем и недоекспониран. Ще откриете също липса на пътепоказатели."
*
"Върнах се у дома, болен от страшен ужас, безпричинен: тези са най-добрите. Искам да кажа, че вътреутробните ужаси без всякаква определена причина са най-дълбоките, най-уважителните, единствените, които са близо до истината. Те идват от дъното на проблема."
*
"Оставаха ни само два етажа, за да си кажем всичко, и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
*
"Нежността разполага със секунди, които текат по-бавно от останалите."
November 12, 2019
Cuốn sách này thật điên r�, điên r� hết mức, đọc nó tới mức điên r� lên được. Ngôn ng� thì lắt léo loạn x�, tình tiết thì loạn x� lắt léo. Ấy mà tôi đồng cảm thống thiết với cuốn sách này tới mức không sao t� xiết.
Đây có l� phải được gọi là cuốn tâm lý học v� những k� cô độc. Ôi, nỗi cô độc không kho� lấp nổi của một cá th� giữa th� thành mười triệu dân.
Cousin hay trăn, trăn hay Cousin??!
Cousin là tên nhân vật chính của cuốn “tiểu luận� này (như gã t� bạch), gã nuôi một con trăn, và như người-trong-mộng của gã nói với gã:
“Anh sống cô độc quá.
Phải thực s� cảm thấy không có người thì mới sống với trăn.�
Nhưng trăn cho gã một vòng ôm vẹn tròn ấm áp, một vòng quấn-quít sát sạt, khiến gã thấy bớt cô độc đi. Thực vậy. Ôm ấm là bản tính loài trăn mà lại. Mà với một k� lạc lõng giữa th� thành mười triệu dân thèm khát một vòng ôm, thèm khát những vuốt ve thân tình hay một chốn trút bày những thương yêu thừa mứa không có ch� trút bày thì một con trăn châu Phi là chọn lựa đúng lắm.
Trăn hay Cousin, Cousin hay trăn?
Gã thấy mình không thuộc v� th� thành đông đúc ấy, gã thấy mình như con trăn châu Phi giữa Paris. Rồi thì gã hoá trăn lúc nào gã không hay. Hoặc gi�, thực ra chẳng có con trăn nào c� mà ch� có Cousin thôi thì sao?
Ôi chẳng th� nào biết rõ vì Romain Gary viết cuốn sách này lắt léo điên r� kinh khủng, đầy những h� sâu mà người đọc là tôi không dò nổi. Không dò nổi nhưng đồng cảm thống thiết, bởi tôi cũng sống trong một th� thành nhiều triệu dân, và tôi cũng cô độc đến chết đi được!
Đây có l� phải được gọi là cuốn tâm lý học v� những k� cô độc. Ôi, nỗi cô độc không kho� lấp nổi của một cá th� giữa th� thành mười triệu dân.
Cousin hay trăn, trăn hay Cousin??!
Cousin là tên nhân vật chính của cuốn “tiểu luận� này (như gã t� bạch), gã nuôi một con trăn, và như người-trong-mộng của gã nói với gã:
“Anh sống cô độc quá.
Phải thực s� cảm thấy không có người thì mới sống với trăn.�
Nhưng trăn cho gã một vòng ôm vẹn tròn ấm áp, một vòng quấn-quít sát sạt, khiến gã thấy bớt cô độc đi. Thực vậy. Ôm ấm là bản tính loài trăn mà lại. Mà với một k� lạc lõng giữa th� thành mười triệu dân thèm khát một vòng ôm, thèm khát những vuốt ve thân tình hay một chốn trút bày những thương yêu thừa mứa không có ch� trút bày thì một con trăn châu Phi là chọn lựa đúng lắm.
Trăn hay Cousin, Cousin hay trăn?
Gã thấy mình không thuộc v� th� thành đông đúc ấy, gã thấy mình như con trăn châu Phi giữa Paris. Rồi thì gã hoá trăn lúc nào gã không hay. Hoặc gi�, thực ra chẳng có con trăn nào c� mà ch� có Cousin thôi thì sao?
Ôi chẳng th� nào biết rõ vì Romain Gary viết cuốn sách này lắt léo điên r� kinh khủng, đầy những h� sâu mà người đọc là tôi không dò nổi. Không dò nổi nhưng đồng cảm thống thiết, bởi tôi cũng sống trong một th� thành nhiều triệu dân, và tôi cũng cô độc đến chết đi được!
January 8, 2025
Transformācijas, metamorfozes, - kas tu esi, vai vienlaicīgi cilvēks un čūska, tas, kas pitons divus metrus divdesmit garš, vai tomēr nē. Ilgošanās pēc apskāvieniem, ilgošanās pēc mīļuma. Absurds un reizē sāpīga realitāte, sarkasms un tumšs humors kā aizsardzība. Sākums kā jau sākums ir mānīgi stabils, bet tad krāsas izšķaidās, notek un sakalst kā nomesta čūskas āda.
P.s. Ceru, ka šī atsauksme nepazudīs, tā nav tāda kā iepriekšējo uzrakstīju, jo precīzi nevarēju atcerēties. Tomēr viss reiz var zust nebūtībā, ar to laikam jāsamierinās.
P.s. Ceru, ka šī atsauksme nepazudīs, tā nav tāda kā iepriekšējo uzrakstīju, jo precīzi nevarēju atcerēties. Tomēr viss reiz var zust nebūtībā, ar to laikam jāsamierinās.
May 2, 2018
Няма животно, което като символ да е по-нечовешко от змията. Внедрено ни е в биологията, в Библията неслучайно змията е помощникът на Сатаната. Имайки това предвид, символизмът в романа на Ромен Гари е пределно ясен, в това модерно време, в което никога преди не е имало повече живи хора, в този голям град, по-голям от всички градове в миналото, липсва човешкото и в отчаян опит да се свърже с човешкото, главният герой намира компанията на един питон, на един нечовек. Отчуждението на човека от обществото продължава да е проблем и в днешни времена, даже става все по-голям. В "Голям Гальовник" отчуждаването на човека от човечеството го превръща символично в питон, във враг на човешкото общество, създаден от самото него.
Трябва да кажа, че екологичният край не ми хареса, много по на място си беше последното твърдение "В един голям град като Париж няма опасност от липса...", което противоречи на философията, която води Кузен до приютяването на питона, показващо по един по-елегантен начин крайната трансформация. Странно ми беше и колко пъти беше написано "някой" вместо "някого", но не знам френски, затова може би Ромен Гари нарочно представя Кузен като неперфектен в граматиката му.
Трябва да кажа, че екологичният край не ми хареса, много по на място си беше последното твърдение "В един голям град като Париж няма опасност от липса...", което противоречи на философията, която води Кузен до приютяването на питона, показващо по един по-елегантен начин крайната трансформация. Странно ми беше и колко пъти беше написано "някой" вместо "някого", но не знам френски, затова може би Ромен Гари нарочно представя Кузен като неперфектен в граматиката му.
December 5, 2017
«Se ti tagliassero a pezzetti»
Oramai l'ho capito.
Romain Gary, quando lo leggi, è uno che ti prende il cuore e te lo strappa in mille pezzetti, per poi raccoglierli uno ad uno e ricomporlo ferito e pieno di cerotti in un unico grande abbraccio.
Un auto-abbraccio questa volta, quello che Cousin, strampalato impiegato dell'Ufficio di Statistica parigino, quasi un «Piccolo Principe» dell'era moderna, regala a se stesso per non soffrire la solitudine che lo attraversa, o quando non gli basta nemmeno l'abbraccio spiraleggiante e sensuale di Gros-Câlin il pitone di poco più di due metri con cui divide la sua esistenza.
Io ci ho provato, mentre lo leggevo, ad abbracciarmi da sola, ma subito mi è venuto un groppo in gola e mi si sono riempiti gli occhi di lacrime. Si può essere più soli di così? Non è bellissimo e straziante allo stesso tempo aver tanto amore da donare e nessuno a cui darlo? A volte basta anche solo donarlo tutto questo amore, come dice Gary, perché in fondo esistono amori reciproci, ma io non vado in cerca del lusso. Qualcuno da amare è un genere di prima necessità.
Peccato che ad un livello di lettura comprensibilissimo, la prima metà del libro secondo me è un vero capolavoro, nel quale la critica alla società moderna che stritola come un pitone il singolo annientando e omologando ogni individualità - emblematica e bellissima è la frase (ma quante ne avrei voluto sottolineare!) E io non voglio essere adattato all'ambiente circostante, voglio che l'ambiente circostante venga adattato a noi. Dico "noi" a titolo di plurale, perché qualche volta mi sento molto solo. - corrisponda una seconda parte in cui il delirio del protagonista diventa urticante e la trama sottaciuta ma non troppo, i cui troppi riferimenti alla politica e alla società francese degli anni Settanta hanno finito per rimanermi oscuri, mi ha disorientata e talvolta infastidita.
Quello che è certo è che questo romanzo, opera prima dello sconosciuto Émile Ajar, lo pseudonimo con cui Romain Gary autore già affermato decise di pubblicare il romanzo, avrà sicuramente sconcertato e scandalizzato gli intellettuali e l'opinione pubblica dell'epoca.
Comunque, al solito, leggere Gary è un piacere, in un certo senso è un Gros-Câlin.
Oramai l'ho capito.
Romain Gary, quando lo leggi, è uno che ti prende il cuore e te lo strappa in mille pezzetti, per poi raccoglierli uno ad uno e ricomporlo ferito e pieno di cerotti in un unico grande abbraccio.
Un auto-abbraccio questa volta, quello che Cousin, strampalato impiegato dell'Ufficio di Statistica parigino, quasi un «Piccolo Principe» dell'era moderna, regala a se stesso per non soffrire la solitudine che lo attraversa, o quando non gli basta nemmeno l'abbraccio spiraleggiante e sensuale di Gros-Câlin il pitone di poco più di due metri con cui divide la sua esistenza.
Io ci ho provato, mentre lo leggevo, ad abbracciarmi da sola, ma subito mi è venuto un groppo in gola e mi si sono riempiti gli occhi di lacrime. Si può essere più soli di così? Non è bellissimo e straziante allo stesso tempo aver tanto amore da donare e nessuno a cui darlo? A volte basta anche solo donarlo tutto questo amore, come dice Gary, perché in fondo esistono amori reciproci, ma io non vado in cerca del lusso. Qualcuno da amare è un genere di prima necessità.
Peccato che ad un livello di lettura comprensibilissimo, la prima metà del libro secondo me è un vero capolavoro, nel quale la critica alla società moderna che stritola come un pitone il singolo annientando e omologando ogni individualità - emblematica e bellissima è la frase (ma quante ne avrei voluto sottolineare!) E io non voglio essere adattato all'ambiente circostante, voglio che l'ambiente circostante venga adattato a noi. Dico "noi" a titolo di plurale, perché qualche volta mi sento molto solo. - corrisponda una seconda parte in cui il delirio del protagonista diventa urticante e la trama sottaciuta ma non troppo, i cui troppi riferimenti alla politica e alla società francese degli anni Settanta hanno finito per rimanermi oscuri, mi ha disorientata e talvolta infastidita.
Quello che è certo è che questo romanzo, opera prima dello sconosciuto Émile Ajar, lo pseudonimo con cui Romain Gary autore già affermato decise di pubblicare il romanzo, avrà sicuramente sconcertato e scandalizzato gli intellettuali e l'opinione pubblica dell'epoca.
Comunque, al solito, leggere Gary è un piacere, in un certo senso è un Gros-Câlin.
July 2, 2024
Particulièrement moderne
April 19, 2019
Không hiểu sau mình không h� ưa văn phong của Romain Gary nhưng đây là quyển th� 3 của ông mình đọc rồi. Th� là mình, bằng một cách k� l� nào đó, với một tâm th� khó hiểu nào đó, đã đọc toàn b� sách dịch ra tiếng Việt của một tác gi� mà mình không h� thích. Nếu đặt John Steinbeck � một đầu bập bênh thì bên kia, nếu mình được chọn, thì s� là Romain Gary, không th� là ai khác. Hai th� văn trái ngược hoàn toàn. Một đơn giản, một phức tạp đến mức không th� hiểu nổi; một ch� dùng rặt những t� ng� d� hiểu, một chăm chăm sáng tạo ra những cách diễn đạt k� l�, ngoằn ngoèo, đ� mi hiểu được ta đang viết cái gì.
Nhưng b� qua văn phong, qua tầng tầng lớp lớp t� ng� khó hiểu, lối lập luận vòng vèo, mình vẫn cảm nhận được � Quấn-Quít một nỗi cô đơn đến cô độc, một s� thiếu thốn không tài nào có th� lấp đầy của những cá th� sống giữa đại đô th� mười triệu người Paris. Không th� tìm nổi một vòng ôm đến nỗi người ta phải hoặc t� vòng tay mà ôm lấy mình hoặc vin vào hơi ấm của loài trăn, một loài động vật máu lạnh và rồi cuối cùng cũng chính thức biến hình thành một con trăn cô độc hoàn toàn, ch� gi� lại cái v� khô khốc là hình dạng con người.
Vậy nên tôi nằm nghe đài phát thanh bí mật của mình, đó là một trong những khoảnh khắc tôi thấy mình như s� tr� dậy, tiến v� phía mình, ôm lấy mình và ng� thiếp đi như th� trong lòng tay.
Nhưng b� qua văn phong, qua tầng tầng lớp lớp t� ng� khó hiểu, lối lập luận vòng vèo, mình vẫn cảm nhận được � Quấn-Quít một nỗi cô đơn đến cô độc, một s� thiếu thốn không tài nào có th� lấp đầy của những cá th� sống giữa đại đô th� mười triệu người Paris. Không th� tìm nổi một vòng ôm đến nỗi người ta phải hoặc t� vòng tay mà ôm lấy mình hoặc vin vào hơi ấm của loài trăn, một loài động vật máu lạnh và rồi cuối cùng cũng chính thức biến hình thành một con trăn cô độc hoàn toàn, ch� gi� lại cái v� khô khốc là hình dạng con người.
Vậy nên tôi nằm nghe đài phát thanh bí mật của mình, đó là một trong những khoảnh khắc tôi thấy mình như s� tr� dậy, tiến v� phía mình, ôm lấy mình và ng� thiếp đi như th� trong lòng tay.
July 6, 2023
<..žinau ir tai, kad meilė kartais būna abipusė, bet aš pretenduoju į prabangą. Pirmoji būtinybė - turėti ką mylėti...>
August 11, 2018
Pasakojimas apie paryžietį, ieškantį gyvenimo prasmės bendravime su smaugliu laikomu bute ar lifte kalbinant mylimą moterį, bendradarbius. Humoristinis pasakojimas apie miestiečio biurokrato gyvenimo keitimą ir (savi)realizacijos galimybes.
July 12, 2018
Publié par alias Émile Ajar, ce roman fantaisiste et surréaliste captive du début à la fin. Les jeux de mots y pullulent, l'ironie et le commentaire social s'y faufilent subrepticement, les pieds de nez s'entrecroisent et le lecteur s'amuse tout en se faisant parfois mystifier, souvent convaincre...! Appel à la tendresse et à la franchise sans malveillance, contre l'anonymat et les silos des villes, et plaidoyer en faveur du difficile exercice des rapprochements entre les êtres humains. Gary se moque gentiment de tout ce que condamne Kafka dans « La Métamorphose ».
May 28, 2016
Mình không nhận ra Romain Gary trong cuốn sách này, có l� nếu không biết Émile Ajar chính là ông, thì cũng tưởng là một tác gi� khác thiệt.
Nhưng mà Romain Gary chưa bao gi� làm mình thất vọng, với cách s� dụng ngôn t� siêu khó đọc, tác gi� đã chuyển tải s� cô đơn một cách l� lùng và day dứt không t� xiết.
Nhưng mà Romain Gary chưa bao gi� làm mình thất vọng, với cách s� dụng ngôn t� siêu khó đọc, tác gi� đã chuyển tải s� cô đơn một cách l� lùng và day dứt không t� xiết.
June 20, 2016
Ẩn sau ch� đ� rất mời gọi, lôi kéo người đọc là một giọng văn giựt giựt không h� êm tai.
Đây là một cuốn sách dành cho những k� khát ôm.
Tác phẩm không h� ngợi ca tình bạn.
NHK ni Youkoso!
Đây là một cuốn sách dành cho những k� khát ôm.
Tác phẩm không h� ngợi ca tình bạn.
NHK ni Youkoso!
December 6, 2017
E� il linguaggio di Cousin, l’io-narrante di questa storia, l’impiegato incolore e solitario di un grande ufficio di statistica, estraneo (quasi quanto un Bartleby) in una società estraniante, generatrice di solitudini, ad essere ironico e surreale, pieno di inventiva e a saltare agli occhi fin dalle prime pagine.
Cousin si adatta a un mondo che non comprende e che non lo comprende usando termini non compresi appieno, creando un lessico che risulta originalissimo e dagli effetti straniatamente buffi. Definito dal capoufficio come “un uomo solo con nessuno dentro�, sente la necessità continua di “fare pseudo-pseudo, come tutti gli altri�, di nascondere la propria vera essenza, la propria identità, “a scopo di speranza�.
La faccenda è che Cousin, come tutti, cerca di riempire il vuoto della sua vita con l’amore. Risulta teneramente patetico quando frequenta “le buone puttane� più in cerca di calore e di abbracci che per sfogo sessuale, e ancora di più quando cerca lo stesso calore nel sentirsi stretto “a scopo affettivo� tra le spire di Gros-Calìn, il pitone che alleva nel suo miniappartamento parigino.
Sarà proprio nella natura animale del serpente, in quelle regole istintive e puramente innocenti dettate da madrenatura, che Cousin troverà anche la propria reale essenza, fino a identificarsi pienamente con il rettile.
La sua apparenza umana non sarà a questo punto che il gioco delle parti che ognuno interpreta per sopravvivere in questa incomprensibile e assurda società dei consumi, delle fredde statistiche, delle regole di buona convenienza. Necessità di nascondersi, di fingere, di apparire diversi da quello che si è per potere essere se stessi e poter continuare a sperare.
Romain Gary non sposa il surrealismo tagliente, un po� dadaista, di Queneau, ma si inventa una lingua personale (che svilupperà ulteriormente nel successivo capolavoro “La vita davanti a sé�) per immedesimarsi in un personaggio, anche se ironicamente metaforico, perchè soffre le sue stesse pene.
Dopo un vasto successo ed un premio letterario come il Goncourt per “Le radici del cielo� di molti anni prima, era stato infatti pressochè dimenticato, e quasi ignorato dagli editori.
Così, come Cousin rinasce serpente, Gary proprio con questo romanzo rinasce sotto il nome di uno sconosciuto Emile Ajar, senza che nessuno sappia che dietro all’uno si nasconde l’altro, e con il nuovo pseudonimo ed un altro romanzo (La vita davanti a sé) riconquisterà il Goncourt (risultando quindi l’unico autore ad averlo vinto due volte), e la popolarità perduta.
Solo dopo il suo suicidio (1980), e la pubblicazione del suo “Vita e morte di Emile Ajar�(1981) si verrà a sapere che si trattava dello stesso scrittore.
Ho trovato il libro divertente, amaro, ricco di invenzione e di spietata capacità di analisi. Non mancano episodi di pura comicità (la fuoriuscita del pitone fuggiasco dalla tazza del gabinetto dell’inquilina del piano di sotto, gli incontri in ascensore con l’amata signorina Dreyfuss, i dialoghi surreali con i poliziotti, o quelli con le “buone puttane� che lo costringono a fare il bidet), ma non c’� vera allegria nelle pagine del libro, se non nelle note di “Boum � la celebre canzone di Charles Trenet, che compare un paio di volte nella storia, l’ultima proprio nel finale (il secondo finale aggiunto), quasi a farne da colonna sonora, in perfetto contrasto con la sua conclusione visionaria e dolce-amara.
Il mio consiglio è di andarla a cercare su You Tube, e di ascoltarla prima di chiudere l’ultima pagina.
Dopodichè il dubbio tra assegnare 4 o 5 stelline è felicemente risolto.
Cousin si adatta a un mondo che non comprende e che non lo comprende usando termini non compresi appieno, creando un lessico che risulta originalissimo e dagli effetti straniatamente buffi. Definito dal capoufficio come “un uomo solo con nessuno dentro�, sente la necessità continua di “fare pseudo-pseudo, come tutti gli altri�, di nascondere la propria vera essenza, la propria identità, “a scopo di speranza�.
La faccenda è che Cousin, come tutti, cerca di riempire il vuoto della sua vita con l’amore. Risulta teneramente patetico quando frequenta “le buone puttane� più in cerca di calore e di abbracci che per sfogo sessuale, e ancora di più quando cerca lo stesso calore nel sentirsi stretto “a scopo affettivo� tra le spire di Gros-Calìn, il pitone che alleva nel suo miniappartamento parigino.
Sarà proprio nella natura animale del serpente, in quelle regole istintive e puramente innocenti dettate da madrenatura, che Cousin troverà anche la propria reale essenza, fino a identificarsi pienamente con il rettile.
La sua apparenza umana non sarà a questo punto che il gioco delle parti che ognuno interpreta per sopravvivere in questa incomprensibile e assurda società dei consumi, delle fredde statistiche, delle regole di buona convenienza. Necessità di nascondersi, di fingere, di apparire diversi da quello che si è per potere essere se stessi e poter continuare a sperare.
Romain Gary non sposa il surrealismo tagliente, un po� dadaista, di Queneau, ma si inventa una lingua personale (che svilupperà ulteriormente nel successivo capolavoro “La vita davanti a sé�) per immedesimarsi in un personaggio, anche se ironicamente metaforico, perchè soffre le sue stesse pene.
Dopo un vasto successo ed un premio letterario come il Goncourt per “Le radici del cielo� di molti anni prima, era stato infatti pressochè dimenticato, e quasi ignorato dagli editori.
Così, come Cousin rinasce serpente, Gary proprio con questo romanzo rinasce sotto il nome di uno sconosciuto Emile Ajar, senza che nessuno sappia che dietro all’uno si nasconde l’altro, e con il nuovo pseudonimo ed un altro romanzo (La vita davanti a sé) riconquisterà il Goncourt (risultando quindi l’unico autore ad averlo vinto due volte), e la popolarità perduta.
Solo dopo il suo suicidio (1980), e la pubblicazione del suo “Vita e morte di Emile Ajar�(1981) si verrà a sapere che si trattava dello stesso scrittore.
Ho trovato il libro divertente, amaro, ricco di invenzione e di spietata capacità di analisi. Non mancano episodi di pura comicità (la fuoriuscita del pitone fuggiasco dalla tazza del gabinetto dell’inquilina del piano di sotto, gli incontri in ascensore con l’amata signorina Dreyfuss, i dialoghi surreali con i poliziotti, o quelli con le “buone puttane� che lo costringono a fare il bidet), ma non c’� vera allegria nelle pagine del libro, se non nelle note di “Boum � la celebre canzone di Charles Trenet, che compare un paio di volte nella storia, l’ultima proprio nel finale (il secondo finale aggiunto), quasi a farne da colonna sonora, in perfetto contrasto con la sua conclusione visionaria e dolce-amara.
Il mio consiglio è di andarla a cercare su You Tube, e di ascoltarla prima di chiudere l’ultima pagina.
Dopodichè il dubbio tra assegnare 4 o 5 stelline è felicemente risolto.
April 18, 2022
Ce roman, c'est un coup de coeur. L'un de mes favoris de l'auteur. Ce roman renforce mon Amour pour R. Gary.
Ce livre est une pépite, on en a les larmes aux yeux. Je me suis tant attachée au personnage principal. Que se passe-t-il lorsque la solitude devient trop lourde, lorsque l'on aspire à une étreinte d'une manière si forte, si puissante, comme un besoin de première nécessité ? Lorsque l'on a ce besoin féroce d'être aimé ?
Certains, comme Monsieur Cousin, adoptent un Python.... Monsieur Cousin est un sacré personnage. Il a le don de nous faire rire, mais aussi de nous emporter avec lui et de nous donner l'envie de pleurer et de le réconforter. (La plume de Gary est puissante)
Alors, que dire ? Ne soyons pas aveugles. Beaucoup se sentent un peu comme M. Cousin, très seul.e.s, mal-aimé.e.s... Et il serait peut-être intelligent de se soutenir dans ce chemin sinueux qu'est la vie humaine, et de s'aimer un peu mieux, non? On n'a peut-être pas besoin d'adopter un Python de deux mètres, finalement...
Ce livre est une pépite, on en a les larmes aux yeux. Je me suis tant attachée au personnage principal. Que se passe-t-il lorsque la solitude devient trop lourde, lorsque l'on aspire à une étreinte d'une manière si forte, si puissante, comme un besoin de première nécessité ? Lorsque l'on a ce besoin féroce d'être aimé ?
Certains, comme Monsieur Cousin, adoptent un Python.... Monsieur Cousin est un sacré personnage. Il a le don de nous faire rire, mais aussi de nous emporter avec lui et de nous donner l'envie de pleurer et de le réconforter. (La plume de Gary est puissante)
Alors, que dire ? Ne soyons pas aveugles. Beaucoup se sentent un peu comme M. Cousin, très seul.e.s, mal-aimé.e.s... Et il serait peut-être intelligent de se soutenir dans ce chemin sinueux qu'est la vie humaine, et de s'aimer un peu mieux, non? On n'a peut-être pas besoin d'adopter un Python de deux mètres, finalement...
December 4, 2013
Ромен Гари разсмива през сълзи. И разплаква през смеха.
Двата кратки романа на Ромен Гари ми бяха препоръчани от една скъпа приятелка, която е преводач и художник вкупом � и наистина разбира от книги. Историята зад написването им е не по-малко интересна от самите романи.
Ромен Гари е един от най-популярните френски автори в средата на миналия век и през 1956 г. получава наградата Гонкур за книгата „Корените на небето�. По-късно някои критици буквално го отписват от литературната сцена и в отговор той написва „Голя� гальовник� и „Животъ� пред теб� под псевдонима Емил Ажар. Романите стават хит, но самоличността на автора им остава забулена в тайна, дори и след като вторият получава Гонкур през 1975 г. Имайте предвид, че тази награда по правило се дава еднократно, но скрит зад псевдонима си Ромен заобикаля това. Истината за самоличността на Емил Ажар излиза наяве шест месеца, след като Гари се самоубива.
Двата кратки романа на Ромен Гари ми бяха препоръчани от една скъпа приятелка, която е преводач и художник вкупом � и наистина разбира от книги. Историята зад написването им е не по-малко интересна от самите романи.
Ромен Гари е един от най-популярните френски автори в средата на миналия век и през 1956 г. получава наградата Гонкур за книгата „Корените на небето�. По-късно някои критици буквално го отписват от литературната сцена и в отговор той написва „Голя� гальовник� и „Животъ� пред теб� под псевдонима Емил Ажар. Романите стават хит, но самоличността на автора им остава забулена в тайна, дори и след като вторият получава Гонкур през 1975 г. Имайте предвид, че тази награда по правило се дава еднократно, но скрит зад псевдонима си Ромен заобикаля това. Истината за самоличността на Емил Ажар излиза наяве шест месеца, след като Гари се самоубива.
December 4, 2013
И пак неповторим и прекрасен Гариииии!
January 25, 2024
Protagoniste antipathique, misogyne et raciste. Métaphore pas ouf. Première fois que je suis autant déçue en lisant Romain Gary :/ Je ne l'ai même pas terminé, c'était trop douloureusement nul.
January 31, 2018
Един от многото литературни шедьоври на Ромен Гари носи заглавието „Голя� гальовник�! И тук той остава верен на своя стил, представяйки по уникално смешен и абсурден начин трагичния живот на героя си. Макар и думите да изглеждат хаотично подбрани и безсмислени, всяко изречение те удря като гръм, зареден с истината за човека и живота.
Кузен � главният герой � страда от липса на обич и затова решава да си вземе за домашен любимец питон. Така в миговете на изострена липса на топлина и човешки досег, той го увива около себе си, за да се почувства обичан. Не може да пропуснем и привързаността му към мишката Блондин, която по план трябва да послужи за храна на Голям Гальовник - питона. Единственото място, от което Кузен може да се снабди с женски ласки, са публичните домове, където, макар и за миг, може да се почувства обгрижван.
Работещ като статистик, неспособен да осъществи нормална връзка с други себеподобни, той е погълнат от безкрайността на числата в работата си, която го обезценява като човешко същество. Така той свежда същността си до нула, за да приеме в собствената си празнота увереността, че всъщност е питон.
Това е книга за неизлечимата болест на липса и наличие:
за липсата на любов и човешка топлина; за липсата на разбиране и споделяне; за липсата на другия до теб; за наличието на празнотата, самотата, студенината и безнадежността в един свят, населен от милиарди хора. Хора, които не могат да бъдат хора в истинския смисъл на думата, защото са неспособни да обичат, а това автоматично лишава други от възможността да бъдат обичани...
Като един омагьосън кръг, като един Голям гальовник, който се е увил около себе си и не може да разплете възела на собствената си безпомощност и страх...
***
Нищо не разбрах и много се развълнувах. Винаги ме вълнува онова, което не съм в състояние да разбера � нали в него може да се крие някаква благоприятна за нас възможност. При мен всичко е рационално.
Понеже едно е безспорно, питоните спадат към категорията на необичайните.
Направих първата крачка и купих една бяла мишка, обаче още в минутата, когато я измъквах от кутията в моето жилище, тя промени естеството си. Щом усетих мустачките ѝ в шепата си, начаса се сдоби с осезателно лично влияние. Живея сам и я нарекох Блондин именно заради това � заради някой. Винаги избързвам. Колкото по-малка я чувствах в шепата си, толкова повече растеше тя и изведнъж цялото ми жилище се оказа изпълнено с нея. Имаше прозаични розови уши и мъничка влажна муцунка, а за един самотен мъж в тези неща лъжа няма, те придобиват особено значение поради нежността и женствеността.
Веднъж чух как моят завеждащ отдел казва на един колега: „Тоз� човек е празен отвътре.� Две седмици не бях на себе си. Дори да не е говорил за мен, фактът, че се почувствах засегнат от забележката, показва, че тя за мен се е отнасяла: не бива никога да се говори лошо за отсъстващите. Човек не е в състояние да присъства истински и изцяло, той страда и това заслужава уважение. Казвам го между другото, защото има всякакви думички, „изгубен� стъпки� например, които ме навеждат на размисъл.
Когато един питон се увие около теб и те стисне силно през кръста, през раменете и положи глава на врата ти, достатъчно е да затвориш очи, за да се почувсташ обичан. Това е върхът на невъзможното и аз се стремя към него с цялото си същество. Трябва да кажа, че винаги са ми липсвали ръце. Две ръце, моите си, означават празното. Необходими са ми още две около тях. На това при витамините му викат изразена липса.
Щом излезе, аз му казах, че сигурно наистина съм противоестествен акт, както всичко, което страда, и че се гордея с това, и щом някой се роди без одежда, то е заради надеждата, а надеждата също е противоестествен акт, както всичко, което страда...
И щом зърнах питона пред онзи хотел в Абиджан, начаса разбрах, че сме създадени един за друг. До такава степен се беше увил около самия себе си, че ясно виждах как се опитва да изчезне навътре, да се шмугне, да се скрие. Толкова го беше страх.
Искаше ми се да продължа този разговор, понеже може би се раждаше едно приятелство, поради взаимното неразбиране между хората, които по този начин усещат, че имат нещо общо. Но инспекторът изглеждаше изчерпан и ме наблюдавше с известен страх, а това още повече ни сближаваше, защото и мен ме беше ужасно шубе от него. Той все пак положи с трепереша ръка усилие да се заинтересува от мен.
Мишките ме покъртват най-вече със своята неизразимост. Те разполагат с убийствен страх от огромния окръжаващ свят и единствено с две очи, не по-големи от главичките на топлийки, за да го изразят. Аз разполагам с великите писатели, с изобразителните и музикалните гении.
Известно ми е, че в природата съществува неограничен избор � цветя, прелитане на диви гъски, кучета и когато става дума да се обича някого, един нещастен питон в голям Париж не интересува никого.
Физически Голям Гальовник е твърде красив. Прилича малко на слонски хобот, много е дружелюбен. На пръв поглед очевидно го бъркат с някой друг. Искрено съм убеден, че печели, когато го опознаят по-добре.
Та, както казах, Голям Гальовник е твърде красив. Когато пълзи весело насат-натам по мокета, огрян от светлината, люспите му се обагрят красиво в хармонични зеленикави и бежови разветки, които много добре пасват с тона на мокета, нарочно избран от мен така, че да внушава усещането за природа.
Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. Числото 1 става трогателно, съвършено несрето и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. Всеки път, щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга. Ни баща си има, ни майчица, от социалните грижи е излязло, самичко се е пръкнало, отзад, по петите, го преследва нулата, а отпред го дебне мафията на големите числа.
Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.
Родителите ми ме напуснаха, за да умрат в пътно-транспортно произшествие, и отначало бях даден в едно семейство, после във второ, в трето. Много гот, си рекох, ще обиколя целия свят.
Започнах да се занимавам с числата, за да не се чувствам толкова самотен.
Сигурен съм, че питоните сънуват някого, когото обичат.
При мен това е непоклатима вяра.
Страшно ми се доплака изведнъж, нали така става понякога, щом видиш нещо красиво.
Мисля си, че тази липса на нови енергийни източници, независими от арабите, и понеже науката ще държи в ръцете си отговорите на всички въпроси, достатъчно ще е човек да се включи в мрежата, за да се почувства обичан.
Свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме да си знаем защо. Свободата не трябва да е само за банковите операции, необходимо ни е нещо друго, нещо, някой, когото да обичаме � казвам го мимиходом, - за да не си вече свобободен, след задълбочен размисъл. Аз съм против фашизма, но любовта все пак е съвсвем друго нещо. Повтарям тук за последен път и ако подмятанията продължат, ще се разфуча, че не затова държа Голям Гальовник у дома си, понеже дори и да не живеех с питон, нищо не доказва, че щях да намеря някого, когото да обичам, на разположение.
Всички дилеми са долна работа � казвам го мимиходом, не съм срещал приятни. Понеже с легло за двама всяка вечер, а в събота и неделя по цял ден, човек се чувства още по-сам, отколкото в легло за един, което поне му дава някакво извинение за това, че е самичък. Самотата на питона в Париж се появява тогава в целия му ръст и започва да раста, да расте. Сам в леглото за двама, дори с питон, увит около теб � ужас е това, въпреки сирените, полицейското отзоваване, противопожарните коли, линейките и спешните състояния навън, които те карат да вярваш, че някой с някого се занимава. Личност, предадена сама на себе си под парижките покриви, на това му викат фондове за обществено подрискване.
Любовта е вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си.
Всичките ми клиенти срамежливо крият по един таен глас, понеже знаят, че обществото се защитава. Например то затваря бардаците, за да си затвори очите. На това му викат морал, нравственост и забрана на проституцията по пикочните канали, та да може неподправената и благородна проституция, онази, която не си служи с долните части, а с принципи, идеи, парламент, величие, надежда и народ, да продължи по официалните канали.
- Искам да кажа, че е невъзможно да съществуваш без никого или нищо � рече куклата. - Не можеш да съществуваш, без да бъдеш обичан...
- Истината е, че вече не мога да се понасям. Изпитвам липса от някой, липсва ми някой...
Когато хората минават край теб и не те поглеждат, причината не е в това, че не съществуваш, а във въоръжените нападения из парижките покрайнини. От друга страна, аз в никакъв случай не приличам на алжирец.
Известно ми е също така, че съществува взаимна любов, но чак за такъв разкош не претендирам. Някой, когото да обичам � това ми е първа необходимост.
Не знам в какъв вид ще се представи върхът на невъзможното, но ви уверявам, че при сегашното състояние на нещата, с държавен ред, има липса на милувки.
От друга страна, съветските учени смятат, че човечеството съществува и ни изпраща радиопослания от Космоса.
Сред чувствата се наблюдава страхотна смъртност.
Нощ е, казвам го с ръка на сърцето, увит вътрешно в самия мен, там, където ехтят песните с народни танци, флейти, кокичета и приятелски усмивки. В тъмното човек може да си го позволи.
Към единайсет ме обзе отчаяние, а при мен това се случва рядко, понеже не съм никак взискателен и нямам вкус към разкоша. Истината е, че съществуват невероятно голям брой капки, които не препълват чашата. Това им е работата. Отново усетих онова позната до болка чувство, биещо всички рекорди, с недохранване и прочувствен глад, особено често срещано при седящите на тъмно върху стъпалата, с китка теменужки в чаша вода. Единайсет и десет. Нищо. Продължавах да седя в тъмнината, защото това, както винаги, бяха последните решителни единайсет минути и трябваше да се дерзае.
Когато някой клони към нулата, се чувстваш все повече и повече, а не все по-малко и по-малко. Колкото по не съществуваш, толкова повече идваш в излишък. Характеристиката на най-малкото е неговият облик на нещо ненужно. Опра ли отново в бездната, аз се превръщам в излишък.
Из „Голя� Гальовник� � Ромен Гари
Превод: Красимир Мирчев
Кузен � главният герой � страда от липса на обич и затова решава да си вземе за домашен любимец питон. Така в миговете на изострена липса на топлина и човешки досег, той го увива около себе си, за да се почувства обичан. Не може да пропуснем и привързаността му към мишката Блондин, която по план трябва да послужи за храна на Голям Гальовник - питона. Единственото място, от което Кузен може да се снабди с женски ласки, са публичните домове, където, макар и за миг, може да се почувства обгрижван.
Работещ като статистик, неспособен да осъществи нормална връзка с други себеподобни, той е погълнат от безкрайността на числата в работата си, която го обезценява като човешко същество. Така той свежда същността си до нула, за да приеме в собствената си празнота увереността, че всъщност е питон.
Това е книга за неизлечимата болест на липса и наличие:
за липсата на любов и човешка топлина; за липсата на разбиране и споделяне; за липсата на другия до теб; за наличието на празнотата, самотата, студенината и безнадежността в един свят, населен от милиарди хора. Хора, които не могат да бъдат хора в истинския смисъл на думата, защото са неспособни да обичат, а това автоматично лишава други от възможността да бъдат обичани...
Като един омагьосън кръг, като един Голям гальовник, който се е увил около себе си и не може да разплете възела на собствената си безпомощност и страх...
***
Нищо не разбрах и много се развълнувах. Винаги ме вълнува онова, което не съм в състояние да разбера � нали в него може да се крие някаква благоприятна за нас възможност. При мен всичко е рационално.
Понеже едно е безспорно, питоните спадат към категорията на необичайните.
Направих първата крачка и купих една бяла мишка, обаче още в минутата, когато я измъквах от кутията в моето жилище, тя промени естеството си. Щом усетих мустачките ѝ в шепата си, начаса се сдоби с осезателно лично влияние. Живея сам и я нарекох Блондин именно заради това � заради някой. Винаги избързвам. Колкото по-малка я чувствах в шепата си, толкова повече растеше тя и изведнъж цялото ми жилище се оказа изпълнено с нея. Имаше прозаични розови уши и мъничка влажна муцунка, а за един самотен мъж в тези неща лъжа няма, те придобиват особено значение поради нежността и женствеността.
Веднъж чух как моят завеждащ отдел казва на един колега: „Тоз� човек е празен отвътре.� Две седмици не бях на себе си. Дори да не е говорил за мен, фактът, че се почувствах засегнат от забележката, показва, че тя за мен се е отнасяла: не бива никога да се говори лошо за отсъстващите. Човек не е в състояние да присъства истински и изцяло, той страда и това заслужава уважение. Казвам го между другото, защото има всякакви думички, „изгубен� стъпки� например, които ме навеждат на размисъл.
Когато един питон се увие около теб и те стисне силно през кръста, през раменете и положи глава на врата ти, достатъчно е да затвориш очи, за да се почувсташ обичан. Това е върхът на невъзможното и аз се стремя към него с цялото си същество. Трябва да кажа, че винаги са ми липсвали ръце. Две ръце, моите си, означават празното. Необходими са ми още две около тях. На това при витамините му викат изразена липса.
Щом излезе, аз му казах, че сигурно наистина съм противоестествен акт, както всичко, което страда, и че се гордея с това, и щом някой се роди без одежда, то е заради надеждата, а надеждата също е противоестествен акт, както всичко, което страда...
И щом зърнах питона пред онзи хотел в Абиджан, начаса разбрах, че сме създадени един за друг. До такава степен се беше увил около самия себе си, че ясно виждах как се опитва да изчезне навътре, да се шмугне, да се скрие. Толкова го беше страх.
Искаше ми се да продължа този разговор, понеже може би се раждаше едно приятелство, поради взаимното неразбиране между хората, които по този начин усещат, че имат нещо общо. Но инспекторът изглеждаше изчерпан и ме наблюдавше с известен страх, а това още повече ни сближаваше, защото и мен ме беше ужасно шубе от него. Той все пак положи с трепереша ръка усилие да се заинтересува от мен.
Мишките ме покъртват най-вече със своята неизразимост. Те разполагат с убийствен страх от огромния окръжаващ свят и единствено с две очи, не по-големи от главичките на топлийки, за да го изразят. Аз разполагам с великите писатели, с изобразителните и музикалните гении.
Известно ми е, че в природата съществува неограничен избор � цветя, прелитане на диви гъски, кучета и когато става дума да се обича някого, един нещастен питон в голям Париж не интересува никого.
Физически Голям Гальовник е твърде красив. Прилича малко на слонски хобот, много е дружелюбен. На пръв поглед очевидно го бъркат с някой друг. Искрено съм убеден, че печели, когато го опознаят по-добре.
Та, както казах, Голям Гальовник е твърде красив. Когато пълзи весело насат-натам по мокета, огрян от светлината, люспите му се обагрят красиво в хармонични зеленикави и бежови разветки, които много добре пасват с тона на мокета, нарочно избран от мен така, че да внушава усещането за природа.
Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. Числото 1 става трогателно, съвършено несрето и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. Всеки път, щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга. Ни баща си има, ни майчица, от социалните грижи е излязло, самичко се е пръкнало, отзад, по петите, го преследва нулата, а отпред го дебне мафията на големите числа.
Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.
Родителите ми ме напуснаха, за да умрат в пътно-транспортно произшествие, и отначало бях даден в едно семейство, после във второ, в трето. Много гот, си рекох, ще обиколя целия свят.
Започнах да се занимавам с числата, за да не се чувствам толкова самотен.
Сигурен съм, че питоните сънуват някого, когото обичат.
При мен това е непоклатима вяра.
Страшно ми се доплака изведнъж, нали така става понякога, щом видиш нещо красиво.
Мисля си, че тази липса на нови енергийни източници, независими от арабите, и понеже науката ще държи в ръцете си отговорите на всички въпроси, достатъчно ще е човек да се включи в мрежата, за да се почувства обичан.
Свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме да си знаем защо. Свободата не трябва да е само за банковите операции, необходимо ни е нещо друго, нещо, някой, когото да обичаме � казвам го мимиходом, - за да не си вече свобободен, след задълбочен размисъл. Аз съм против фашизма, но любовта все пак е съвсвем друго нещо. Повтарям тук за последен път и ако подмятанията продължат, ще се разфуча, че не затова държа Голям Гальовник у дома си, понеже дори и да не живеех с питон, нищо не доказва, че щях да намеря някого, когото да обичам, на разположение.
Всички дилеми са долна работа � казвам го мимиходом, не съм срещал приятни. Понеже с легло за двама всяка вечер, а в събота и неделя по цял ден, човек се чувства още по-сам, отколкото в легло за един, което поне му дава някакво извинение за това, че е самичък. Самотата на питона в Париж се появява тогава в целия му ръст и започва да раста, да расте. Сам в леглото за двама, дори с питон, увит около теб � ужас е това, въпреки сирените, полицейското отзоваване, противопожарните коли, линейките и спешните състояния навън, които те карат да вярваш, че някой с някого се занимава. Личност, предадена сама на себе си под парижките покриви, на това му викат фондове за обществено подрискване.
Любовта е вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си.
Всичките ми клиенти срамежливо крият по един таен глас, понеже знаят, че обществото се защитава. Например то затваря бардаците, за да си затвори очите. На това му викат морал, нравственост и забрана на проституцията по пикочните канали, та да може неподправената и благородна проституция, онази, която не си служи с долните части, а с принципи, идеи, парламент, величие, надежда и народ, да продължи по официалните канали.
- Искам да кажа, че е невъзможно да съществуваш без никого или нищо � рече куклата. - Не можеш да съществуваш, без да бъдеш обичан...
- Истината е, че вече не мога да се понасям. Изпитвам липса от някой, липсва ми някой...
Когато хората минават край теб и не те поглеждат, причината не е в това, че не съществуваш, а във въоръжените нападения из парижките покрайнини. От друга страна, аз в никакъв случай не приличам на алжирец.
Известно ми е също така, че съществува взаимна любов, но чак за такъв разкош не претендирам. Някой, когото да обичам � това ми е първа необходимост.
Не знам в какъв вид ще се представи върхът на невъзможното, но ви уверявам, че при сегашното състояние на нещата, с държавен ред, има липса на милувки.
От друга страна, съветските учени смятат, че човечеството съществува и ни изпраща радиопослания от Космоса.
Сред чувствата се наблюдава страхотна смъртност.
Нощ е, казвам го с ръка на сърцето, увит вътрешно в самия мен, там, където ехтят песните с народни танци, флейти, кокичета и приятелски усмивки. В тъмното човек може да си го позволи.
Към единайсет ме обзе отчаяние, а при мен това се случва рядко, понеже не съм никак взискателен и нямам вкус към разкоша. Истината е, че съществуват невероятно голям брой капки, които не препълват чашата. Това им е работата. Отново усетих онова позната до болка чувство, биещо всички рекорди, с недохранване и прочувствен глад, особено често срещано при седящите на тъмно върху стъпалата, с китка теменужки в чаша вода. Единайсет и десет. Нищо. Продължавах да седя в тъмнината, защото това, както винаги, бяха последните решителни единайсет минути и трябваше да се дерзае.
Когато някой клони към нулата, се чувстваш все повече и повече, а не все по-малко и по-малко. Колкото по не съществуваш, толкова повече идваш в излишък. Характеристиката на най-малкото е неговият облик на нещо ненужно. Опра ли отново в бездната, аз се превръщам в излишък.
Из „Голя� Гальовник� � Ромен Гари
Превод: Красимир Мирчев
Displaying 1 - 30 of 161 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.