Обновеното ревю: Не знам как съм чел Човека-Бензинова Резачка преди година, обаче очевидно съм бил временно опериран от сетива. Оставям умишлено и староОбновеното ревю: Не знам как съм чел Човека-Бензинова Резачка преди година, обаче очевидно съм бил временно опериран от сетива. Оставям умишлено и старото си ревю, защото човек трябва да се учи от грешките си. Защо посегнах отново към манга, която съм оценил с единица? Поради две причини. Първата - името на поредицата беше споменато от наполовина парализиран крайно непопулярен ютюбър с едва двайсетина клипа - единствено на тема музика и книги. В едно от видеата, ревюирайки Parasitic city на Шинтаро Каго и малко преди някакъв гълъб да влети в стаята, човекът каза нещо от рода на това, че никой не може да се сравнява с Каго днес, макар по определен начин Chainsaw man да е близо. Втората - зачетох случайно Fire punch, една вечер докато си галех заека, провокиран от редит препоръка за факд-ъп манга за възрастни, и след само три глави трябваше да проверя автора. За моя почуда - оказа се отново Фуджимото, името зад епоса за Денджи, Пауър, Макима и сие. Две съвпадения бяха достатъчни, за да посегна за втори път към Chainsaw man и този път да се рязтворя напълно, да се влюбя в света, създаден от Фуджимото, но още повече - в начина, по който функционира и продуцира идеи в картини мозъкът му. Има твърде малко творци, които обожествявам, и съм в потрес от себе си, че започвам да мисля за Фуджимото като за гений. Chainsaw man е препоръка за феновете на Devilman и Parasyte, но също за почитателите на извратената what da fuck over the top оригиналност на Каго (Fraction, Anamorphosis), за феновете на смесването на жанровете, похватите, но не и посланията. За ценителите на същинското изкуство.
Старото ревю: Патиланско царство за свръх повърхностно поп поколение. Голямото възхищение от дългосвирещата поредица е необяснимо за мен - нито рисунъкът (в панелите с екшън няма нито един детайл, който да ти грабне окото), нито закачките в диалозите (така важни за този тип литература), нито историята с все съдбините на несретниците успяват да пробият повече от един пласт в дебелокожата ми емоционалност. Това при положение, че имаме (някакъв) боди-хорър, имаме бензинова резачка с шнурче из гърдите и връзка човек-куче, която удря право в сърцето (разбирай буквално с резултат куче наместо сърце). Чудно ми е към каква аудитория се е целил мосю Фуджимото - тийнейджърските неволи на несетили девича гръд рандъм пръчове странно се съчетават с опитите за обилни порции кървавица и бутафорните опити за всеобхватен сюжет. Не чак толкова чудно обаче, че да продължа да си го причинявам. Скучна манга за бедни отсекъде....more
Посегнах към втория роман от поредицата за детектив Галилео веднага след прочитане на "Смъртоносна отдаденост". Очаквано, макар и казано със съжалениеПосегнах към втория роман от поредицата за детектив Галилео веднага след прочитане на "Смъртоносна отдаденост". Очаквано, макар и казано със съжаление, книгата не можа да ме вкара в треската от първата книга. Не ме разбирайте погрешно, градежът е тук, пипнат, вълнуващ и дърпащ те да жертваш още час сън за още няколко десетки страници. Но липсва тягостното усещане за всеобща обреченост от "Смъртоносна...", липсва трагизмът а ла пост-модерни Ромео и Жулиета, в повече идва и всезнайкостта на Галилео. С две думи, Хигашино се приближава до класическите приключения на Поаро или Холмс, наместо да се отдаде на тъмната страна, която е отключил с предишния роман. Не казвам, че няма да чета следващ превод, но казвам, че изпразних кошницата в букдепозитъри, която бях натъпкал с всичко на английски на Хигашино, след като прочетох "Смъртоносна отдаденост."...more
Попадна ми под полезрението най-вече заради корицата. Загатнатият разказ за зловещ и навяващ обещание за странни култове и сектантска психопатщина обрПопадна ми под полезрението най-вече заради корицата. Загатнатият разказ за зловещ и навяващ обещание за странни култове и сектантска психопатщина образ на дете, носещо животинска маска, може пък да си струва едното четене? Струва си, да, но не заради фабулата, идеята или безумните туистове. Странно е колко глупости може да роди авторовият напън да бъде оригинален, залагайки предварително примка върху шията си с рамка-клише. До половината, че даже и до втората третина, действието затяга яко, камерата плавно се отдалечава от детайла, разкривайки все повече от цялостната картина, обаче точно тогава някой осветител минава зад гърба на оператора и го блъсва, та образът се разфокусира, изтъркулва се и повече не се връща в точната ръка на професионалиста. Позитивите на романа са изцяло събрани в образите на двете детективки, самонатоварили се с разследването на брутално убийство на бабка-филантроп, причинено сякаш от фантом, който замива следите си в литрите кръв на жертвата. Мацките са толкова счупени, че те карат да им симпатизираш наистина. През филтъра на същия минорен тон е мината цялата обкръжаваща реалност на острова, приютил действието на касапския маратон. Признавам си, някои от главите завършват по толкова студено-меланхоличен начин, че докато четях си казвах, че каквото и да се случи, както и да се разплете мистерията, всичко съм готов да простя само заради прекрасните сегменти, които правят книгата наистина жива. Оказа се, че се лъжа, защото финалът е наистина слаб, толкова слаб, че се чудиш дали Грунд не е оставила хванато от улицата хлапе да доразкаже историята. Предвидимо, натрапващо наивно и умишлено опростачено по начина, по който се опростачват сериалите на Нетфликс, за да не се смути дрямката на гледащите. Жалко, защото Грунд наистина пише брутално добре на места. А, да, ако решите да четете, избягвайте спойлерите на задната корица. Много досадно е да ти открият половината книга в три изречения. ...more
Селекция от ранни разкази на маестрото. Изхождайки от наблюдението ми, че светата тройца на Ито - на светлинни години от почти всичката останала манга Селекция от ранни разкази на маестрото. Изхождайки от наблюдението ми, че светата тройца на Ито - на светлинни години от почти всичката останала манга и изобщо надхвърляща рамката на този тип изкуство, за да се превърне в класика - "Узумаки", "Ремина" и "Сензор", е недостижима като качество+идейност+емоция, то "Дизъртър" може да бъде разглеждан с по-слаба лупа и съответно да достави доволна доза наслада и провокация. Ако Ито изобщо има недостатък, то това е упоритият му отказ да заключава разказите си. Нямам против отворения край, но при него усещането е по-скоро като за участие в дивашки секс, след който се чувстваш толкова изпразнен, че нямаш сили и желание даже да се избършеш. Обикновено идеите в сърцето на разказите на Ито са толкова ярки и изпълнени с такъв размах, че сблъсъкът с тях взима всичко от автора и той неглижира финалните акорди. Аз поне нямам нищо против - възхищението ми от фантазията на Ито и разнообразните мутации на така любимия ми боди-хорър в панелите му са ми повече от достатъчни, за да си го развявам като емлбема на оригиналното изкуство. Подборката в настоящото - последно издадено от Viz към момента - томче с преведени на английски разкази е учудващо плътно като съдържание, разбира се, с няколко пикови истории, от които може би най-любимата ми - за младеж, който открива в сънуващия си "аз" противник, опитващ се да превземе същността му. Нивото на рисунък не е на нивото на по-зрелите творби на Ито, но това не пречи, нито дразни. Като цяло - красиво издание в твърди корици, задължително за почитатели на Ито, но и добра входна точка към творчеството му....more
Елементарно порно без особено въображение. Класическите похвати всичките са тук - наивни девственици, глуповато-зинали, водени от крещящата сексуалносЕлементарно порно без особено въображение. Класическите похвати всичките са тук - наивни девственици, глуповато-зинали, водени от крещящата сексуалност на наднормените си пазви, девойки и клифхенгъри в края на всяка глава, които никога не достигат желаното от читателя русло, руно или - за да влезем в стилистиката на творбата - отверстие. Няма да се посяга към втора книга, нито ще се самопосяга....more
Четох доста позитиви за Тезука, подходих с очакване към "Книгата на човешките насекоми", но наместо сериозен сюжет със силни образи и интригуващ рисунЧетох доста позитиви за Тезука, подходих с очакване към "Книгата на човешките насекоми", но наместо сериозен сюжет със силни образи и интригуващ рисунък, получих двуизмерни панели, щрихирани фигури, плоски персонажи и прескучна фабула. Не мога да я довърша....more
Хино е добър колкото си иска. Рисунъкът му е характерен, последователен, а ужасът е инструмент, с който в случая манипулира читателското съзнание да поХино е добър колкото си иска. Рисунъкът му е характерен, последователен, а ужасът е инструмент, с който в случая манипулира читателското съзнание да подходи лековато към вероятно най-трогателната интерпретация на Метаморфозата на Кафка. Начинът, по който изгражда образите си Хидеши Хино, е много по-плътен в сравнение примерно с този на друг любим манга майстор - Джунджи Ито. Всичко в "Човече Буболече" е толкова over-the-top, а в същото време тече гладко и стройно; изумителен за мен е балансът, който е постигнал Хино, в отношение водене на наратив с равни порции панели, усещания, образи и текст. А финалът е смазващ....more
Ако годината е 1930, ти си девствен японец, възбуждащ се от ръката на майка си, когато те завива вечер, макар да си вече на петнайсет, а баща ти е бедАко годината е 1930, ти си девствен японец, възбуждащ се от ръката на майка си, когато те завива вечер, макар да си вече на петнайсет, а баща ти е беден като вкуса на оризова хрупанка, така че не очакваш всеки следващ уикенд с надеждата да те заведе на гейша, тогава тази еротична историйка ще издува гащи. За всички останали Дневниците на Шиори е предъвквана история за скуката в брачния живот на хетеросексуалните, щото нали знаем, че при еднополовите двойки бракът е винаги топ и децата им всички израстват гении или поне черни, в която отчаяна съпруга разнообразява съпружеското кранче с де що завари чучурче, но задължително в не повече от две пози - от тия, дето в трети клас ги преподават свободноизбираемо вече. С две думи положението е - спасете дърветата, спрете печата на скучно порно!...more
На пръв поглед - красиво. На втори - доста елементарно, което се ядва, щото и аудиторията му е сравнително ранна детска възраст. На трети - има един джеНа пръв поглед - красиво. На втори - доста елементарно, което се ядва, щото и аудиторията му е сравнително ранна детска възраст. На трети - има един джендър неутралитет, който може да... хмм... озадачи....more
Дори посредствен Ито е класа над повечето набедени за хорър-мастъри в полето на мангата и извън нея. За разлика от повечето му кратки истории, в които Дори посредствен Ито е класа над повечето набедени за хорър-мастъри в полето на мангата и извън нея. За разлика от повечето му кратки истории, в които има 1 култов мотив/образ/сцена, а всичко останало просто води натам, тук имаме предвидима и конвенционална хорър-заигравка, която не репрезентира възможностите на японеца....more
Предвидима, но ескалиращо гротескна история за момче, което боли с болките на имението, в което гасне. Обичам образа на съществото, което обема чуждатаПредвидима, но ескалиращо гротескна история за момче, което боли с болките на имението, в което гасне. Обичам образа на съществото, което обема чуждата болка - подобно нещо имаме примерно при Виан и неговите "Сърца за изтръгване". Тук нещата са доста по-простички, нямаме лодкар, но имаме добра възможност да продължим изследването на механизма, по който създава образи Ито, при това - на едно сравнително по-тихо емоционално ниво. ...more
Много съм разочарован тук. От една страна са панелите със - не спойлвам нищо, образът е буквално един от първите в разказа - съшитите в едно мъртъвци, Много съм разочарован тук. От една страна са панелите със - не спойлвам нищо, образът е буквално един от първите в разказа - съшитите в едно мъртъвци, от друга - най-ръшнатият и безсмислен финал на Итов разказ. Разказът е сред най-разпознаваемите на японския художник и със сигурност ще допадне на феновете на "Човешката стоножка". За краткия си обем е наситен с учудващо грабващ психарски повей от нещо, което не можеш и не искаш да доловиш. Ако не беше засиращият финал, изкаран от отпадналите сцени на произволен тийн-хорър от 90-те (и също толкова тъпоумен в желанието си да докара все-някакъв-туист), а Ито бе предпочел да сложи точката по какъвто и да е друг не-обяснителен начин, Army of one щеше да е сред шедьоврите му....more
"Ремина" е нещо уникално по няколко параграфа. 1. Корицата е потресаващо добра. 2. Историята е плътна смесица от лъвкрафтово настроение, религиозен фана"Ремина" е нещо уникално по няколко параграфа. 1. Корицата е потресаващо добра. 2. Историята е плътна смесица от лъвкрафтово настроение, религиозен фанатизъм и апокалиптичен трясък. 3. Ремина е най-култовият злодей, създаван от Ито. Няма да преразказвам, нито спойлвам части от съдържанието, ще кажа само, че тук Ито - характерно за повечето си творби - се обляга на двуизмерни образи, упорито отстояващи картонеността си до самия край, но това по един изкривен начин единствено спомага букетът от безумие, причинен от всепоглъщащата Ремина, да цъфти по-ярко. Ще кажа още, че едни допълнителни двеста страници биха превърнали графичния роман в достоен близнак на "Узумаки", но макар "Ремина" да оставя впечатление за малко по-повърхностна и профучаваща творба, то реализацията, няколкото перфектни панела и финалните епизоди вкарват романа директно в топ 3 на създаденото от Ито. Аз си го четох два пъти в рамките на два месеца с огромен кеф....more
Фил Хоган е Каралаън Кепнес за бедни. "С удоволствие ще намина" е воайорски роман, преписан от "Ти" на Кепнес с изрязана кулминация и липса на обрати. Фил Хоган е Каралаън Кепнес за бедни. "С удоволствие ще намина" е воайорски роман, преписан от "Ти" на Кепнес с изрязана кулминация и липса на обрати. Прибавете бледи герои, за които няма да ви запука, и психопат, който никога не достига колорита на персонажите на Кепнес, и - воала, имате писанието на Хоган. Не се лъжете по първата половина от книгата, след нея спускането е само надолу, а краят е толкова беззъб, че се чудиш защо изобщо си дочитал....more
Доста разнопосочни мнения виждам за повестта, но единствената забележка, която имам аз към нея, е относно дължината й. След като прочетох първи том наДоста разнопосочни мнения виждам за повестта, но единствената забележка, която имам аз към нея, е относно дължината й. След като прочетох първи том на "Игра на тронове" (забравих как се водеше литературният първообраз), бях решил никога да не подхващам Мартин. Героите му с обем на монета от пет стотинки и действието, водено изцяло от диалози, може да са подходящо платно за инцест-порно по HBO, обаче за книга не стига. Радвам се, че оформлението на "В дома на Червея" и името на Богдан Русев ме изкушиха. "В дома на червея" е всъщност никак не лоша пост-апокалиптична приказка със семпли и характерни, но добре обосновани и мотивирани образи. Мартин е успял с малко текст да изгради доста ярка картинка на едно ужасяващо общество, висящо на ръба на времето си, с изкривени ценности, визия и посока. За стегнатия обем действието плавно тръгва от изходната точка, за да премине през задължителното изковаване на образите (или поне някои от тях) във версията, с която ще посрещнат кулминацията и ще донесат (някаква) развръзка на замисъла. Клаустрофобична, безнадеждна и несъмнено отлично написана, повестта ме кара да посегна към други от късите опити на Мартин. Чете се на едно сядане и на два дъха, силно препоръчвам....more
Като част от журито на конкурса имах удоволствието да прочета някои от разказите, както и неудоволствието да прочета останалите от тях, предварително.Като част от журито на конкурса имах удоволствието да прочета някои от разказите, както и неудоволствието да прочета останалите от тях, предварително. Щастливото впечатление е, че жанрът има бъдеще у нас, като част от хлапетата спокойно слагат в джоба си доста от батковците си, сравнявайки текстовете с тези от проведения по-рано през годината конкурс за разказ на ужаса отново от клуб "Лазарус".
В книгата влязоха всички разкази, които наистина харесах (с изключение на един, за който още ме е яд), както и няколко филъра, колкото да оцените разликата в класите. Особено внимание трябва да се обърне на Кирил Иванов, демонстриращ самочувствие, стил и сюжет без аналог не само сред демонстрираното от връстниците....more
Няма я Слотър от Красивите момичета, още по-малко от Триптих. Посегнах към книгата с очакването да прочета един гилти плежър пейдж търнър, напомпан с Няма я Слотър от Красивите момичета, още по-малко от Триптих. Посегнах към книгата с очакването да прочета един гилти плежър пейдж търнър, напомпан с яростни, изкривяващи логиката, обрати, наместо което получих протяжна семейна драма, развиваща се в два дни, разлети в 500 страници. Без порно, без насилие, но за сметка на това с обрати, които те карат да се прозяваш, и образи, за които не се научаваш да ти пука. Всеки комерсиален автор има своите слаби книги, или своите книги по договор, или там с каквото си трупа милионите, не, че някога ще знам. Разочарован съм, че колибри са избрали точно този роман на Слотър, а вярвам в библиографията й все трябва да присъстват още касапско-сексуални трилъри с достатъчен експлицит, че да отпускат читателя, наместо да го карат да се пита ще има ли кулминация, или вече я е подминал....more
"Клара и сянката" на Сомоса е един от любимите ми романи за последните 20 години. Каквото и друго да се опитам да преборя негово обаче хич не ми се пол"Клара и сянката" на Сомоса е един от любимите ми романи за последните 20 години. Каквото и друго да се опитам да преборя негово обаче хич не ми се получава. Отчетливата свръх-идейност, характерна за Сомоса, компенсира литературните му неумения, неконсистентности в стила и за съжаление най-вече в ритъма. Всички реверанси към Лъвкрафт в "Ключът към бездната" и цялата колосална архитектура на замисъла на текста се разпадат скоропостижно някъде след края на първата третина. Героите губят от светлината си, новите образи не успяват да влязат с прикрития, но безспорен, чар на Бредбъров злодей, а се губят под претоварените със смисъл градежи. Може би най-точната метафора е, че от средата на книгата започнах да се чувствам като на посещение в зоопарк със задължителен гид. Спираме се пред всяка гледка и трябва да се дивим, макар краката да ни болят, скуката да ни наляга, а тъпият гид не дава и грам да отместим поглед встрани, за да откраднем някой образ за себе си, докато другите не внимават....more
Докато пътува човек с метрото, едното забавно е да чете телефонната кореспонденция на екрана на другарчето до себе си, другото - да чете упадъчна порнДокато пътува човек с метрото, едното забавно е да чете телефонната кореспонденция на екрана на другарчето до себе си, другото - да чете упадъчна порнографска литература, създадена от дами. Няма да навлизам в чуденки защо съвременната порнографска литература е почти изцяло плод на женска ръка, но ще кажа, че надушвам ниша за кеширане.
А, да - хотели, ема марс, пълен боклук до ниво нечетивно. Някак си успява да бие дебилизма дори на нюансите, та го спрях рано-рано. Само ще кажа, че Уилма Флинтстоун причинява повече тръпка от образа на лирическата героиня, а аз си падах повече по Бети. За стил няма да говоря, защото е сходен с този на нюансите, тоест - отсъства напълно. Думичките са бедни, бледни. Описанията на цветното са като прожектирани на съдран от буря екран в лятно кино в Созопол.
Любопитни последни 20 страници. Всъщност - слаба дума. Колосално добри последни 20 страници от без друго малката книжка. Която инак се чете мудно и въЛюбопитни последни 20 страници. Всъщност - слаба дума. Колосално добри последни 20 страници от без друго малката книжка. Която инак се чете мудно и върви едно такова - никакво. В никакъв случай не е най-добрият Глуховски, но не мога да отрека, че замисълът - откъм оригиналност, хорър-стойност и метафора - е великолепен и един път....more
Loading...
