ŷ������

От доста време не е имало книга, която да ми въздейства толкова силно. Бях буквално въвлечена в историята, станах част от нея. Разбрах що за хора са родопчаните и турците, бродих из тайнствената планина и изпитвах мъка от това, което се случваше около мен.

"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ..., в себе си."

Много пъти съм посещавала Родопите, и се възхищавам от тази планина. Някои от най-красивите места, които съм виждала, са там. След този роман обаче усещам, че вече наистина обичам Родопите. И то не само заради красивите върхове, гори и долини, но и заради хората, които са живели по тези места. Хилядите хора, които са били мъчени и унижавани през тъмните векове на турско робство. Същите хора, които са избрали смъртта пред чуждата вята, когато е дошло време разделно. А турците не са били милостиви в това отношение, и са избирали страшни начини за да унищожат непокорните:
Чух гласа на Караибрахим:
�� Тия шестима души, които сами избрахте днес, ще умрат първи. Всеки ден ще убивам по един, за да стигнат за цялата седмица. В петък ще почивам. Единия ще набия на кол, втория ще посека на парчета, всяко парче мравка да го носи, третия ще заровя жив в мравуняк, четвъртия ще разпна на земята, да го изядат мухите, петия ще изгоря жив, шестия ще одера жив. Казах ви �� ще ви мъча със земя, огън, вода и въздух. С дърво, камък и желязо.

Мисля си колко са хората, които биха изтърпяли такива мъчения заради вярата и народността си? Колко биха могли безпомощно да гледат как близките им са подложени на такива мъчения? И не на последно място романът ме караше да се чудя аз какво бил направила, ако живеех там и тогава:

На другия ден си тръгна Сюлейман ага. Качен беше на друг кон, не на оня, огромния, с който ни посрещна. Него той подари на мене. Заедно с ръждясалия арбалет.

�� Подарявам ти две неща, които за нищо не ги бива. Давам ти само спомен �� какво е било. Да си спомняш, че е друго и още по-друго ще бъде. Да си спомняш, че което е минало, минало е. Яйцето е счупено и пилето отлетяло. Помни още, каквото ти казах преди. Дошло е време разделно и всеки ще застане отляво или отдясно. Къде ще застанеш?