ŷ������

Страшно ми хареса.
Разбира се, че не е за пет звезди, съпоставено с велики текстове, но съпоставен с това, което се опитва да бъде, си е абсолютен отличник.
Малерман задобрява с всяка следваща своя книга и съм много щастлив, че му дадох шанс след абсолютно проскубаната "Кутия за птици".

"Гоблин" не претендира за философската абстракция на "Червеното пиано", защото замисълът е съвсем друг - колекцията разкази е чист хорър - нито особено дълбок, нито особено оригинален, но така закърпен, че да ти е гилти-плежър кеф, докато четеш. Стилът е лек, сюжетите са увлекателни, героите са изградени достатъчно плътно, че да се чувстваш като ученик, завит под одеялото пред телевизора за късна петъчна прожекция на малкия екран.

Образи, мотиви и случвания се заплитат и разплитат, легенди и реалност си дават среща в рамките на градчето с култово име и сам не усетих как стигнах заключаващия разказ, който - не задължително най-добър - определено перфектно нанася нужния щрих, за да се усеща сборникът не просто завършен, но и изчерпан. Отдавна, много отдавна не бях чел подобна толкова добре получила се спойка между текстове, обитаващи една и съща вселена, и на толкова ограничено литературно пространство.

В никой случай "Гоблин" не е книга, която ще преобърне нечий живот, но за мен е книга, която пасва идеално на представите ми за класически издържан хорър, написан в стил, който Малерман е започнал да шлифова, а този стил на мен страшно ми харесва.