ŷ

Бранимир Събев's Reviews > Гоблин

Гоблин by Josh Malerman
Rate this book
Clear rating

by
4888277
's review

liked it

Не останах особено очарован от първия си досег с Малерман - до степен, че не знам кога ще ми е вторият, ако въобще го има. Книгата не е лоша, ама момчето е тръгнал с голямата кошница - да развие тайнствен град с все особеностите му и чудесиите, да накара читателя да е вътре, докато чете. Хубаво, ама това вече сме го виждали, правено по много по-добър начин. Понякога като тръгнеш с голямата кошница и тя вземе, че остане празна.

Авторът на моменти се отплесва в излишни описания и повторения на едни и същи събития, хора и случки. Не ми звучеше особено достоверно, не те прави напълно съпричастен с героите и проблемите им, да се идентифицираш с тях. Това му е един от сериозните проблеми - изградил е що-годе добър бекграунд като история и особености, но не е направил достатъчно добри герои като персонажи, които да обикалят в това място. Какво правят, какво целят, защо го правят, интересува ли те и т.н.

Втори проблем - такъв град не се побира в книга от 320 стр. Просто не е възможно, няма как да стане. Остават прекалено много податки, прекалено много разклонения, които са започнати, ала или не са разработени като хората, или просто си висят във въздуха. Обясни бе, брато - защо са там, как, откъде, каква е връзката им с цялото.

И, най-големия недостатък, който ме вбесяваше на моменти - не помня откога (и дали изобщо!) съм чел автор, който така да не си довършва произведенията. Буквално всеки разказ трябва да бъде дописан, къде повече, къде по-малко, че да се превърне в завършена творба. Е бива ли така? Все едно играя демо на компютърна игра.

Не знам, предполагам за фен, който не е чел кой знае колко хорър, това може да се стори добре, ама за такъв като мен, изчел ужаси и чудо и разполагащ със солидна база за сравнение относно други писатели, правещи нещо подобно, ала по много по-добър начин, не ме трогна особено. Силно се надявам да напише още нещо по същата тема, истории за същия град, повече и по-добри, ЗАВЪРШЕНИ, за да развие мястото както си му е реда.
18 likes · flag

Sign into ŷ to see if any of your friends have read Гоблин.
Sign In »

Reading Progress

June 25, 2018 – Shelved
June 25, 2018 – Shelved as: to-read
July 4, 2018 – Started Reading
July 4, 2018 –
page 70
17.81%
July 8, 2018 –
page 122
31.04%
July 9, 2018 –
page 177
45.04% "Не мога да си кривя душата - разказът за Ловеца вече ми хареса."
July 11, 2018 –
page 247
62.85% "За фокусника - също добър разказ! Абе, малко му куцат финалите на Малерман, мисля че това му е кусура. Седят ми малко недовършени, леко недоправени, така."
July 16, 2018 –
page 314
79.9% "Не, разказът за зоопарка не ми хареса. Беше отвратителен. Точка."
July 17, 2018 –
page 353
89.82%
July 18, 2018 – Finished Reading

Comments Showing 1-24 of 24 (24 new)

dateDown arrow    newest »

Симеон Трифонов Доста критично ревю за книга, чиято най-главна черта е желанието да бъде приета като леко, гилти-плежър четиво. Без претенции за особена дълбочина и психология, линията на концептуалност придава спойка на историите, която - подобно на безспирния дъжд в града - мен като читател ме удави от удоволствие. Със сигурност дълбокият и най-страхотен до момента Малерман е в "Червеното пиано", но тъкмо този сборник пък разби едно мое разбиране, че вече никой не пише класически хорър разкази с кинематографичен оттенък - текстове, които няма да скъсат струни в душата, но със сигурност ще я драснат. И между другото, на първо четене, освен за няколко разказа на Иван Атанасов, не се сещам за концептуален хорър сборник, така че ще се радвам да препоръчаш, че да наваксам :)


message 2: by Бранимир (last edited Jul 19, 2018 01:46AM) (new) - rated it 3 stars

Бранимир Събев Да бе, айде де. Тоя предговор със суперлативи, тия ахкащи хора дето я препоръчват - хем няма претенции, хем тайничко се понадува, хем искала да е леко гилти-плежър, пък нямала претенции за дълбочина и психология - а така, а онака, а наникъде. Голямата работа, че във всеки разказ вали, че да направи спойка - то и във всяка серия на BlackZilla главният герой вади голямата си какаманга и я налага на главата на колежката си, преди да я почне - те ти концептуалност, като искаш толкова. Сега не ми се рови за свързани хорър-истории, Ванката Величков може да се намеси по-адекватно тук, ама аз не държа една книга да ми къса струни в душата или да я драска. Държа тази книга да посвири на въпросните струни. Тази не направи нищо от изброеното. Не е зле, но трябва да е много, много по-добре. Без значение какво претенции има или няма, творбите трябва да имат край. Тука нямат.


Симеон Трифонов Предговорът е мега зле. По-глупав предговор сигурно само на Иво Инджев за книгата би могло да се напише.
Това за БлекЗила-та ме трогна, ще си пусна пак някой епизод, макар да ме комплексира. Дано Пайпър да е снимала нещо ново, не съм проверявал от четири часа.
А за краищата - що, бе, като изключим първата тъпотия, дето е само за загрявка, останалите си бяха доста прилични.


message 4: by Иван (new)

Иван Величков Целият цикъл Майлстоун на Кийлан Патрик Бърк и най-вече Currency Of Souls. Град-чистилище, килметричен камък към ада, в който хората преживяват отново и отново най-големите си грешки. Има мрак, отчаяние, страх, а основният движещ мотив е подтиснатото чувство за вина. Като добавиш и една невидима и зловеща сила, която го управлява, става разкош. Да не говоря, че лудия ирландец пише като змей - призраците са му призраци, страхът - страх, а героите са зверски живи, не безлики восъчни фигури, представляващи аватари на автора.
И най-вече - ГРАДЪТ.
И преди съм го казвал, като поставяш действието на едно място, то трябва да е живо, да се въздигне наравно с героите в книгата, да има пулс и дъх. Като Дери на Кинг или Лондон от "Цар плъх" на Миевил. Не можеш да нахвърляш една улица, 2-3 бакалии и някаква гора и да чакаш чудо.


Бранимир Събев Първата тъпотия за загрявка бе може би единственото що-годе завършено нещо, и то в самия край на книгата. Фокусника и Ловеца бяха добри, и пак незавършени, ама зоопарка и плетищата ме вбесиха. За дебелака-паникьор разказа, дето си навиваше будилниците през час пък е толкова покъртително малоумно, че чак жал ми стана.


Симеон Трифонов Жалко, че не живееш в София. Бих плащал да идвам на ежемесечен лекционен курс по трансгресивна упадъчна литература :)


Симеон Трифонов Бранко, дебелакът беше зле, да. Но Фокусника, Ловеца и Зоопарка страшно ми харесаха, в тази поредност :)


message 8: by Балкай (new)

Балкай Бартокомляс Джош Малерман го мисля от доста време, има нещо, което едновременно ме привлича и отблъсква от него. Привлича ме, защото съм фен на ужасите и съм склонна да дам шанс на всяка една книга от този жанр. От друга страна пък му удариха огромна реклама, а това винаги ме е дразнило и до ден днешен страня от него. Дали да му дам шанс най-накрая и ако не ми хареса, да не се занимавам с него?


Бранимир Събев Еми аз така направих - дадох му шанс, и повече няма да се занимавам с него :-DDD


message 10: by Даниел (last edited Jul 19, 2018 05:07AM) (new)

Даниел Иванов На този Гоблин така зациклих, че дори не знам дали ще успея някога да го дочета, но за сметка на това с Червеното пиано Малерман ме отнесе.


Симеон Трифонов Балкай, ако ти се чете неангажиращ, но - според мен - сполучлив хорър - пробвай Гоблин-а. Ако ти се чете експериментална сюрреалистична задаваща-въпроси литература, зачети Пианото.


message 12: by Dzhelil (new)

Dzhelil Dzhelil Отегчавам се даже само като чуя тези неща за Малерман, а ако го прочета, не знам какво ще стане. Един авторът не си ли прави достатъчен труд да изгради финалите си, мани го, за нищо не става от него. Истинските книги се пишат от финала към началото!


message 13: by Иван (new)

Иван Величков Интересното е, че си личи как е структурирал произведенията си доста внимателно, просто финалите му запъртясват. А специално тук в половината разкази буквално е играла балтията накрая. Не е успял да се възползва от възможностите на общата вселена на разказите си. Можел е да довърши всеки в някой от следващите (Любим пример ми е "Мона Лиза овърдрайв" на Гибсън, където Моли разказва как е умрял Мнемоничния Джони, който е от разказ писан години преди това). Ся, аз съм някакъв бай Хуй и се правя на акълия за автор, който е продал десетки, ако не и стотици хиляди копия, ама за това са социалните мрежи . Чел съм къде, къде по-смотани неща от по-успешни автори. А и три звезди от Бранко си е направо похвала.


Бранимир Събев А, три звезди от мене - според зависи, на кантар е работата точно, щом съм дал 3 :-)))


Антон Меляков И аз се боря с тая книга в момента. Доста съм разочарован, очаквах много повече.


message 16: by Anna (new) - rated it 1 star

Anna Asenova И аз така... не боря, ами направо страдам. Все още съм едва на втория разказ, но положението е страшно - по безинтересно и зле написано нещо не бях чела. Дано нататък да се оправят нещата, че поне от 10 години не съм оставяла книга непрочетена, не искам това да ми е първата...


Симеон Трифонов Хора, какво ви става :)
Толкова изчистено написани хорър разкази не бях срещал много отдавна. И при все недотам високата литературна стойност - за която Малерман без друго в тази книга не претендира - има минимум 3 разказа, които са си направо иконични.
Ако за всички ви този сборник е супер слаб, давайте, моля, препоръки за други автори със сходен ретро вайб, където се е получило по-добре, защото обичам такъв тип литература.
Иван Величков по-горе посочи примери отвъд комерсиалното.


message 18: by Иван (last edited Aug 09, 2018 04:18AM) (new)

Иван Величков И Punktown серията на Джефри Томас също. А пък нея ако ми я намериш (особени първата книга), ще те науча да пиеш ракия.
Ох, което ми напомни...


Бранимир Събев Иване, научиш ли Симеон да пие ракия, голямо черпене те чака!!!


message 20: by Валентин (new)

Валентин Попов Па да взема и аз да зачета тоя ГоблЯн :)


Антон Меляков Харесах разказа за плетищата, за ловеца беше ОК, останалите бяха слабички. Не знам от къде идва цялото това прехласване по книгата.


Бранимир Събев И аз не знам. Особено на Симеон прехласването.


Симеон Трифонов Аз съм на хонорар в ДежаБук, не ми обръщайте внимание :)


Nicole Cenkova Напълно подкрепям всички разочаровани читатели - аз съм една от вас! Но пък нямах и много големи очаквания, защото преди да прочета 'Гоблин' се запознах с 'Кутия за птици' и 'Къщата на езерното дъно', а в тях е пълно с недоизняснени и недовършени елементи. Та доколкото ми е известно, за него това си е запазена марка, колкото и да е дразнещо и губещо времето. Доста трудно я изчетох книгата, макар че не е дебела и единствено ми се искаше някои истории наистина да бяха развити повече, понеже имаха потенциал (предимно за магьосника). Друго, което ме отблъсква за пореден път е езикът - на места красив и описателен, както трябва да е, а на други - просташки или детински. Може и от превода да е, но този контраст не ме мотивира да чета. Също така, героите и тук са еднопластови, водени само от някаква емоция, предимно тъмна и негативна. Ясно е, че хората сме тъпанари, но успяваме да го прикрием чат-пат и да заблудим околните. Щеше да е хубаво героите да се развиват и израстват, но, уви, няма пълно щастие.
Все пак, давам 3 звездички за 3-те неща, които ми допаднаха � историята на магьосника, нахъсаното момиченце от Плетищата и моментът, в който Нийл Наш разбра, че не е първият заловил Велика Сова. :D


back to top