ŷ������

А вие знаете ли що е то идиот? Срещали ли сте идиоти в живота си? У нас думата „идиот�� е особено широко понятие и се прилага щедро по отношение на хора, които най-общо не са съгласни с вас или по ваше мнение са извършили въпиеща глупост. Според „Речни�� на дявола�� на Амброуз Биърс идиотът е „чле�� на голямо и мощно племе, чиято роля в човешките дела винаги е била господстваща и ръководна��. В българския Наказателен кодекс пък е заложена като цяло хуманната идея на законодателя, че идиотията, сиреч най-високата степен на невменяемост, е предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност. Защо пиша всички тези несвързани неща ли? Защото „идиотът�� на Достоевски е един малко по-особен вид.

Не си спомням да съм чела роман от руски автор, в който персонажите да не изпадат в крайни изстъпления и речта им да не е претенциозна и изпълнена с полулични размишления, полуобръщения към събеседника, поради което цялото повествование добива един леко фантастичен характер. Приковава погледа тази хипнотизираща динамика и ви се струва, че всъщност пред вас се разиграва някакъв спектакъл с очарователните леко преекспонирани театрални маниери, характерни за това изкуство. В произведенията на Достоевски има допълнително насищане поради това, че основните му персонажи винаги стоят на ръба на някоя бездънна лична пропаст и въпросът никога не е „Дал��?��, а „Ког��?��.

„А�� не съм съгласен и даже се възмущавам, когато някои ви наричат идиот; вие сте твърде умен, за да ви наричат така; но съгласете се сам, че сте толкова странен, че се различавате от всички хора.��
Князът светец Мишкин е опитът на Достоевски да създаде образа на „напълн�� прекрасния човек��. Прекрасният човек, който може да бъде такъв, само ако е „малк�� смешен��, също като Дон Кихот, и сам не вижда чистотата си. „То�� би сметнал за нещо чудовищно възможността да бъде обичан „такъ�� човек като него��. Идиот е Мишкин и всички му повтарят това, не толкова поради епилептичните припадъци, които уж от малък са го оставили почти без разсъдък, а защото „н�� лъжете на всяка крачка, а може би и съвсем��. Не пропускат да покажат изменчивата си човешка природа и хората, които искрено се възхищават от княза и дори го „обичат��. (Друга странност на руската литература за мен �� всички или „обичат�� някого, или „н�� го обичат��, или може би го „презират��. Като че русите не са способни на по-умерени чувства от тези две крайности. Може би това е някаква част от онази необятна руска душа, която още никак не мога да разбера). Сякаш някак се бояха от това негово така неподправено добродушие и искреност, като от някаква причудлива стихия се бояха, която може да ги глътне и обезличи. Как да не те е страх от нещо толкова непонятно и да не се опитваш да го омаловажиш, потъпчеш дори, че да се предпазиш?

��... аз ви смятам за най-честния и най-справедливия човек, по-честен и по-справедлив от всички, и ако казват за вас, че вашият ум�� тоест, че понякога вие сте болен умствено, това не е справедливо; аз се убедих в това и спорех с другите, защото макар че сте наистина болен умствено�� главният ви ум е по-развит, отколкото у всички тях, до такава степен дори, че те и представа нямат��.

В „Идиот�� Достоевски се нагърбва да опише не само пътя на своя „кня�� Христос��, но и отношенията в следреформена Русия в средата на XIX век. Особено се интересува от съдебната реформа на Александър II, която напълно изменя съдебната система в Русия и въвежда принципи като свободната адвокатура и съдебните заседатели �� тема, която е доста застъпена и в „Братя Карамазови�� , най-вече в процеса срещу Митя. Неведнъж се споменава и „женския�� въпрос�� и последвалото колебание на жените дали социалната роля, която са изпълнявали досега, е достатъчна. Като цяло Достоевски винаги развива персонажите си не някак отвлечено от историческия контекст, а ги представя като продукт и продължение на увличащите социални течения и в контраст с реакционните възгледи. Особено остро парва сарказмът му по повод на „оригиналниченето�� и типичния и до днес възглед на човека, че за да успееш в живота, трябва да си колкото се може по-конформистки настроен. Като всички останали в стадото. Всъщност Достоевски често пришива обръщението „идиот�� към княз Мишкин, но позицията му не оставя съмнение кои са всъщност истинските идиоти в романа.

„Щ�� се намери ли например майка, която нежно обича детето си, да не се изплаши и разболее от страх, ако синът или дъщеря ѝ малко излезе от релсите? „Н��, никаква оригиналност, нека по-добре бъде щастливо и живее в охолство�� �� мисли всяка майка, когато приспива детето си.��
„�� известна умствена тъпота е като че ли почти необходимо качество ако не за всеки делови човек, то поне за всеки, който сериозно се е заел да трупа пари.��

Не ми се ще да нищя сложните характери на Рогожин, Настасия Филиповна или Аглая и отношенията им с Мишкин. У всеки от тях има повече и по-малко безумие, къде от страст, къде от унизено чувство за достойнство или пък просто от младост. Достоевски не дава оценки. Просто описва и наблюдава тези деца на тогавашното общество, които имат по един невидим клуп от човешки слабости около шията и той ги души ли, души. Наблюдава ги и Мишкин и страда за тях и заедно с тях по толкова човешки начин.