ŷ������

Започнах да си записвам кратки мисли за тези разкази, но осъзнах, че нищо особено различно не мога да кажа. Всички са тъжни, макар и някои да разказват с повече радост, други с по-малко, за своите бащи. Емоцията беше изключително силна и ми беше трудно да продължавам да чета книгата - прочетох я на кратки сядания, много такива, в продължение на доста дни, накуп не ми се получи.

Текстовете на Цветана Кръстева и Теа Денолюбова ме задавиха от емоция - много силни.

Мария Касимова-Моас - красиво предадена тъга, чувството за магически реализъм допълни всичко прекрасно.

Някъде след това спрях да си записвам и просто четох.