ŷ������

“Време е таквоз. Какво странно време! След години хора ще �� ся чудят и маят, и ще си викат: “Стиг�� бе! Туй не може да бъде!��. Аслъ! Но ей на, така било. Aз, дето се вика, съм свидетел."

Втората ми среща с Милен Русков има привкус на трагедия, но с доста смешни елементи; на комедия, но с твърде много прозираща сериозност; на епос, но с пикантния привкус на ежедневието - и тогавашното, и днешното, вариращо в толкова разновидности, че става както за любители на лютото, така и за любители на липсващите подправки.

Гичо - един същи дон Кихот от Котел, нейде от началото на 1870-те, намира своя жеравненски Санчо Панса, и тази странна двойка се отправя към епичното приключение да освобождават Българско къде с "ливорвер", къде с финансови инжекции от обраната Арабаконашка хазна, къде с велемъдрите образователни прозрения на бероновия "Рибен Буквар", къде с неразбираемата (буквално, понеже диалектът там ми плачеше за преводач) поезия на "Горски Пътник" на Раковски, а за късите "афоризми" на Димитър Общи хич да не коментирам.

Тази странна, но типично нашенска двоица герои, налазват планински възвишения, върхове и низини, и извървяват дълъг географски, исторически и душевно път. Вграденото любопитство и светлосенчест скепцтицизъм на Гичо очертават поредица от преплитащи се кръгове, плавно преливащи един в друг: от живота в малкото балканско градче с неговата търговия с аби за турската армия, през школото на Сава Доброплодни, веригата от революционни комитети на Левски, четата на Димитър Общи, дрязгите с влашките, задгранични и съответно в пълна безопасност емигранти като Любен Каравелов, мандрите и къшлите на овчари, хановете на предприемчиви ханджии, богатите чорбаджии с платената местна власт и дълбоките каси, разбойниците с природолюбителско-планински и патриотично-“револуционен�� уклон, манастирите с бунтовни монаси с дразнещ ухото на Гичо диалект, няколко различни концепции що е то свободата и има ли тя почва у нас, та до разчепкването на Източния въпрос и Френската революция. Всичко това на тогавашен, влудяващ ме на моменти, диалект. Как да не се съглася с Гичо, че всичко хем е било много различно (тоз "ливорвер" ме изкарваше от слуховите ми релси), хем си е баш същото, само "терминологията" е малко екзотична от днешна гледна точка. Но изводите са си същите.

Русков повдига читателя на едно по-скромно възвишение, не го плаши с някой непристъпен връх, възвисява го с малко (далеч не) старовремски истории и в крайна сметка го издига над фоновия шум, който перманентно заглушава мисъл, съзнание, съвест и сили - и днес, и тогава. Реплика на литературата от 19-ти век, но с натрупаното знание и интроспекция от следващите 150 години. Голяма книга.

”Напоследъ�� някои българи са ся влудили по светлий идеал, и тез не са един и двама. �� Но те не могат дигна като някои Атлази человеческия свят, бързам да река. Защото са те като вода, коя изведнъж, как си река тече, пада от водопад, пада с трясък и пяна, белей ся на слънцето като никога преди ил�� след това, и отскача мощно с пръски нагоре, като че ли иска нагоре да тече. Величествена гледка! �� Нагоре иска да върви. Но туй най-сетне няма как да стане. Защото река надолу тече. И виждаш нататък, как ся е вода успокоила и слегнала, и река си е потекла както преди, га че ли нищо не е било…��

***
▶️ Цитати:

🔔”�� тежко простодушним, ако няма и храброст в тях, а то най-често е тъй. Кротките, кай, ще наследят земята. Коя земя? Няма да е тая! Иначе българи щяха да са едни от първите наследници.��

🔔 “Усеща�� го, че има в него карактер. Тъй у животни ся често среща, а понякога и у хора. Но у хора по-рядко, понеже е сичко така направено, че да нямаш ти таквоз нещо, ами да правиш като сички останали. ��

🔔 “Малк�� му трябва на чиляк (но навреме).��

🔔 “Ни�� в Котел сме много верующи. �� В смисъл - в сички страшни неща вярваме, а в другите може и да не вярваме. В Страшния съд аз вярвам. Аз ако съм, той ще почне още утре!…��

🔔 “Т�� ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защото те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят."

🔔 Бай Гичо за “редовия�� българин: “Н�� смелост има в него да се опълчи, ни добрина да преглътне, ни достойнство барем да мълчи.��

🔔 “Невежи�� человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия бряг на реката до другия. Другия не го касай.��

🔔 ��-Като е тъй, защо го освобождаваме (българина)? ��
- Тоз въпрос дяволът ти го прошепна. �� Ей тъй, насила! Насила го освобождаваме, против привичката му. ... таквиз хора, достойни, возвисени. Тогаз те ще го фанат тоз народ и ще му помогнат да ся возвиси. Отпървом с добро. А който не иска с добро, с бой ще ся возвиси.��

🔔 “Ко�� има държава, той има и страна, и родина, и мощен другар, кой може му помогна при нужда, ако така реши. А кой няма държава, има само себе си и другаря си Колта. Но наште хора го това не знаят, не разбират държавата.��

🔔 Димитър Общи оборва клеветнически слухове: “Внимавайт�� в картинката! Няма да говорите таквиз нелепости за мен, че сите ще ви избия! Вкупом или поединично, както предпочитате.��

🔔 Гичо за читателите на възванието за освобождение: “Българский читател е невеж, но много взискателен!��

🔔 Гичо философства на общо основание: “Какт�� са и человеческата мисъл колебай. Ту това ти ся види, ту обратно - онова. Оплел ся в двуликостта като пате в кълчища. Запилял ся в царството на Янус, годподаря на вратите.�� (Ей тук вече не ми се вижда много вероятно Гичо да го знае тоя Янус и да извърти такова съждение, но иначе красиво стои)

🔔 Гичо за капитализма на еленските чорбаджии, превърнали околните села в свои лични феодални роби: “Т��, разумей ся, друго ш’т�� говорят, че собственост е свята, и прочия. Но само тяхната е свята, твойта не е.��

🔔 “Лъжове�� свят! Нищо не е, каквото изглежда, че камо ли каквото би трябвало да бъде.��

🔔 “Светъ�� е за свободните направен. �� И само свободните могат да му се насладят.��

🔔 “�� като им покажеш слабостите, ако не могат ги отрече, наричат това човещина. Туй човещината ако беше животно, то би било някое баснословно същество, нещо кат�� отровен охлюв, кой ся…н�� пеперуда преструва.��