ŷ������

Толкова добра литература, че достига точка на абсурдност, разбирате ли. Има един миг, в който от една творба е неразумно да се очаква това, което се помещава между кориците на този роман. Гръмна ми главата, естетическите ми нагони към работата с думи се нахраниха и заситиха до нетърпимост. А що се отнася до темата и до бруталното потъване на Сергей Лебедев в нея... е, това е повече от талант и познания, това е силна гражданска и човешка позиция, борба срещу злото, отстояване на истината, яростно съхраняване на паметта.

Тези дни обикалях под слънцето в Пловдив, Хасково и района, щастлива и волна, носех я със себе си, но не я четях, не ставаше, не върви за топлина и пек, за пролет, за хубава емоция. Засяда в центъра на виталната артерия на света и я запушва до задушаване.

PS. Преводът на български е фантастичен.