Sign in with Facebook
Кремена Михайлова's Reviews > Възвишение
Възвишение
by
by
Не притежавам обичайния български патриотизъм и не си приписвам лични или национални заслуги заради минала слава (като разбира се отдавам пълна почит за постигнатата свобода � нещо немислимо след петте века на напълно възможна забрава). Затова много не се трогвам от традиционното представяне на предходните векове. Но „Възвишение� е съвсем различна книга.
Допадна ми най-вече разкриването на нещата, които често са премълчавани заради прекален патриотизъм, идеализъм, стремеж към поддържане на светъл ореол около всичко от онези революционни времена (дори за Левски говори по нетрадиционен начин разказвачът). Според мен доста обективно отразяване на типични и до днес черти на българина, както и на положението в Османската империя след средата на 19-ти век.
Няма как да не направи впечатление и езикът (дори в дните на четенето говорих малко по подобен начин). Не зная как е успял да изучи в такива детайли възрожденския начин на говорене/писане Милен Русков. Понякога ми идваше в повече псуването (зная, че се е приемало за нещо нормално, щом дори в писмото си (уж официално) до Каравелов бат� Гичо не го пропусна � „гъсти� мрак, кой го от ибам ти века покрива като свинска четина� � изобщо ги нямат за псувни даже тези думички). За съжаление - времена и на обири, кражби и убийства... В други моменти обаче се удивявах на спонтанния стремеж към знания и осъзнавах принудителната ограниченост на хората в онези условия (какво съкровище може да се окаже в такива времена един-единствен буквар � Рибният). В някои моменти се ядосвах на българския народ, но в повечето ми беше мъчно за него.
В началото ми се струваше, че около 300 страници (а не 400) щяха да са ми достатъчни. Не се чете трудно книгата, но в някои моменти ми беше малко скучна (обикалянето нагоре-надолу из Балкана). В други се зачитах много внимателно - тези с разсъжденията на разказвача ми бяха най-интересни и преписвах откъси основно от тях.
Наистина никак не са идеализирани хайдутите (които могат да бъдат наречени и по много други начини). Съвсем обикновени хора, които си задават въпроси за природата, за Божиите творения, за живота, смъртта, свободата, за самата революция (има колебания разбира се: „Щ� диря аз тука? За какво дойдох, защо да остана?�). Имат мечти, въжделения („Чилякъ� е далеч стигнал, напреднал в животът. Прищя ми ся да съм на неговото място…�). Но хем иска да си лежи на полянката спокойно на слънце Гичо, хем иска „…д� съм учител у голямата Болградска гимназия в Бесарабия, аче и директор неин даже, да ся обличам с опънати дрехи по европейски, да съм обикалял по света да ся изучавам …�
Приемах нормално противоречията в мислите на Гичо � ту горд българин, ту се ядосва на произхода си; ту се диви на красотата на живота, ту заключава, че всичко е безсмислено... Има много книги, в които е заявено категорично мнение, но във „Възвишение� ми хареса, че на много места проличава двойствеността на човешката природа и многозначността на много неща�
За самия хайдутлук получих пълна представа � освен за Делото, тези мъже са били из горите и заради начина на живот, заради порива към вътрешна свобода - дори без жени (само веднъж юнаците гледаха едни девойки как се къпят, но не посмяха да се доближат, за да не стане „патардия�), без наложени професии, волни, сякаш собствената мъжка свобода на моменти надделява над идеята за националната свобода. Интересни бяха мъжките отношения, особено между Гичо и Асенчо. В началото наблюдавах как младият с доверие следва по-големия, ама после�
Всичко има в романа � и уникалност на езика, и развитие на действието (макар че е основно обикаляне насам-натам (това си е част от живота на „юнаците�), но краят е изпипан като класически шедьовър), и разсъжденията на бачо Гичо; описания на природата и исторически данни (за Раковски и т.н.). Последните 60-70 стр. ми харесаха най-много. Псувните намаляха, драматичните размисли се увеличиха (макар и често песимистични) - „возвис� ся� сякаш бай Гичо!
Особено ми харесва, когато заглавието на един роман има изключително значение (естествено всички заглавия би трябвало да имат), по-точно няколко значения като в случая � аз видях три: мечтата за възвисяване на българския народ като цяло, възвисяването на личността Гичо и възвишението в Стара планина.
Допадна ми най-вече разкриването на нещата, които често са премълчавани заради прекален патриотизъм, идеализъм, стремеж към поддържане на светъл ореол около всичко от онези революционни времена (дори за Левски говори по нетрадиционен начин разказвачът). Според мен доста обективно отразяване на типични и до днес черти на българина, както и на положението в Османската империя след средата на 19-ти век.
Няма как да не направи впечатление и езикът (дори в дните на четенето говорих малко по подобен начин). Не зная как е успял да изучи в такива детайли възрожденския начин на говорене/писане Милен Русков. Понякога ми идваше в повече псуването (зная, че се е приемало за нещо нормално, щом дори в писмото си (уж официално) до Каравелов бат� Гичо не го пропусна � „гъсти� мрак, кой го от ибам ти века покрива като свинска четина� � изобщо ги нямат за псувни даже тези думички). За съжаление - времена и на обири, кражби и убийства... В други моменти обаче се удивявах на спонтанния стремеж към знания и осъзнавах принудителната ограниченост на хората в онези условия (какво съкровище може да се окаже в такива времена един-единствен буквар � Рибният). В някои моменти се ядосвах на българския народ, но в повечето ми беше мъчно за него.
В началото ми се струваше, че около 300 страници (а не 400) щяха да са ми достатъчни. Не се чете трудно книгата, но в някои моменти ми беше малко скучна (обикалянето нагоре-надолу из Балкана). В други се зачитах много внимателно - тези с разсъжденията на разказвача ми бяха най-интересни и преписвах откъси основно от тях.
Наистина никак не са идеализирани хайдутите (които могат да бъдат наречени и по много други начини). Съвсем обикновени хора, които си задават въпроси за природата, за Божиите творения, за живота, смъртта, свободата, за самата революция (има колебания разбира се: „Щ� диря аз тука? За какво дойдох, защо да остана?�). Имат мечти, въжделения („Чилякъ� е далеч стигнал, напреднал в животът. Прищя ми ся да съм на неговото място…�). Но хем иска да си лежи на полянката спокойно на слънце Гичо, хем иска „…д� съм учител у голямата Болградска гимназия в Бесарабия, аче и директор неин даже, да ся обличам с опънати дрехи по европейски, да съм обикалял по света да ся изучавам …�
Приемах нормално противоречията в мислите на Гичо � ту горд българин, ту се ядосва на произхода си; ту се диви на красотата на живота, ту заключава, че всичко е безсмислено... Има много книги, в които е заявено категорично мнение, но във „Възвишение� ми хареса, че на много места проличава двойствеността на човешката природа и многозначността на много неща�
За самия хайдутлук получих пълна представа � освен за Делото, тези мъже са били из горите и заради начина на живот, заради порива към вътрешна свобода - дори без жени (само веднъж юнаците гледаха едни девойки как се къпят, но не посмяха да се доближат, за да не стане „патардия�), без наложени професии, волни, сякаш собствената мъжка свобода на моменти надделява над идеята за националната свобода. Интересни бяха мъжките отношения, особено между Гичо и Асенчо. В началото наблюдавах как младият с доверие следва по-големия, ама после�
Всичко има в романа � и уникалност на езика, и развитие на действието (макар че е основно обикаляне насам-натам (това си е част от живота на „юнаците�), но краят е изпипан като класически шедьовър), и разсъжденията на бачо Гичо; описания на природата и исторически данни (за Раковски и т.н.). Последните 60-70 стр. ми харесаха най-много. Псувните намаляха, драматичните размисли се увеличиха (макар и често песимистични) - „возвис� ся� сякаш бай Гичо!
Особено ми харесва, когато заглавието на един роман има изключително значение (естествено всички заглавия би трябвало да имат), по-точно няколко значения като в случая � аз видях три: мечтата за възвисяване на българския народ като цяло, възвисяването на личността Гичо и възвишението в Стара планина.
Sign into ŷ to see if any of your friends have read
Възвишение.
Sign In »
Quotes Кремена Михайлова Liked
“Турци избиват на сто души един, я има и толкова, я няма. А природа избива сички, рано или късно. И турци, и ерменци, и българи, и евреите биля, при цялата им хитрост. На нея хитрост не й минава. Сички тя избива без никакъв пропуск. И туй е същото нещо, кое и неспирно поражда живот, като оня здравец в Котел. Същото нещо! Колебай ся като махало � напред-назад, напред-назад. Както ся и человеческата мисъл колебай . Ту това ти ся види, ту обратно � онова. Оплел ся в двуликостта като пате в кълчища.”
― Възвишение
― Възвишение
“Ах, брате! Аз ще ся приподвигна тука да река, че като приближих до своето си месторождение, ако знайш какво сладко и неизразимо удоволствие с никоя мирска доброта несравнимое възприех, като видях отблизо въздуха (оризонта), гдето бях първий път изгреянието на сълничнината светлина видял и въздъхнал първия жизнодавния въздух, на това кажа място, кое природа от сяка страна с бойни хладни планини заградила като с крепки крепости и с изобилни пребистри и студени извори, с цветовни високи могили украсила, с въздух, кой живот диша и здравие, като и мертвите че иска да съживи. Не можеш си представи!”
― Възвишение
― Възвишение
“Докато се разхождах после из Котел, защо не ми ся прибира вкъщи, как вървя по едни стръмни улици, гелдам между каменние стълби прораснали стръкове здравец, пробили си някак път между сие плочи. Как? Ей туй желая да ми ся обясни как става! Туй го и Доброплодни - кой ся при това тъй зове, сещай ся! � даже той го спроти мене не знай. Как са си пробили път оттук? Туй са каменни полочи, не е шега! И помежду им има разстояние да пъхнеш един бешлик, туй-то. Но природа е всесилна, природа си пробива път отсякъде! Вижот е неудържим! Няма спиране туй нещо, брате, не, няма спиране! Ако земеш таз земя и я фърлиш в ада да гори цяла между жежкие пламъци, и там сигур ще има на нея живот, някак си ще оцелей, ти казвам! Не мога само разбра дали туй е възхитително, защо е живот мило бл;аго, или е то ужасяващо, защо е той всепрониксваща болест. В тоз смесен свят сигур е и тук истина смесена.
А синие цветчета са такива едни крехки, можеш ги смачка за нула време с крак (как аз за малко да направя прочия, кой знай защо). Обаче пробили през камъка. Ти знайш ли аз какво си мисля сега? Мисля си: добре че съм от таз страна, откъм страна живота! Кой е от друга страна, откъм страна смерти, и за нея ся старай, сигур бая зор вижда, сигур ся от него пот лей, докато ся бори с живота. Живот е всесилен бе, ибах го! Добре че съм аз от негова страна! Че имак не знам. Туй е сама природа, природа иска да живей, майка си трака, напира, брате, неудържимо, ш‘т� пръсне на части по пътя си � хора, камъни, планини, стени, сичко ще пръсне по пътя си, но живей! С зъби и нохти ся бори, с ритници, лакти, сичко. Кой ся сражава с живота, с цяла природа ся сражава! Ааа, не е лесна тая, тъй е голям зор! Тоз ще пати! Но добре че съм аз от тая страна, откъм мощное това войнство, живота. Засега.”
― Възвишение
А синие цветчета са такива едни крехки, можеш ги смачка за нула време с крак (как аз за малко да направя прочия, кой знай защо). Обаче пробили през камъка. Ти знайш ли аз какво си мисля сега? Мисля си: добре че съм от таз страна, откъм страна живота! Кой е от друга страна, откъм страна смерти, и за нея ся старай, сигур бая зор вижда, сигур ся от него пот лей, докато ся бори с живота. Живот е всесилен бе, ибах го! Добре че съм аз от негова страна! Че имак не знам. Туй е сама природа, природа иска да живей, майка си трака, напира, брате, неудържимо, ш‘т� пръсне на части по пътя си � хора, камъни, планини, стени, сичко ще пръсне по пътя си, но живей! С зъби и нохти ся бори, с ритници, лакти, сичко. Кой ся сражава с живота, с цяла природа ся сражава! Ааа, не е лесна тая, тъй е голям зор! Тоз ще пати! Но добре че съм аз от тая страна, откъм мощное това войнство, живота. Засега.”
― Възвишение
“Подписах ся „Архимандрит Гавраил�. За да ся придаде повече тежест на казаното. Че хората много съдят по името и положението. Едно и също нещо ако го кажа аз като Гича от Котел, ще рекат „Какв� глупости разправя тоз�, а ако го кажа като архимандрит Гавраил, ще рекат � „Умн� говори!�. Суета сует и всичко е суета! А хората са като стадо някое � водят ся по името и положението и каквото чуят от някой такъв, като безмозъчни повтарят. Собствен ум там не търси. И туй хем при положение, че му през цялото време люто завиждат. И пак! Брате!... Но на, без тях револуциа не става. Вършиш, сучеш, накрая все до тях опираш.”
― Възвишение
― Възвишение
“- Не ся казва, бачо Гичо, европейский, а ся казва европеанен, Европеанните народи. И съм та чувал, ще прощаваш, да казваш азиатский звяр. Туй също не е праивлно. Не ся казва азиатский, а азианен. Азианен звяр.
�
- Абе � викам, - Асенчо, ти сичко си объркал бе, братко! Туй не за какви са нещата, европейски ли са или азиатски, а за кой откъде е. Париш � паришанин. Ако е от Европата � европеанин. Както ти си жерунец, но овцете са жерунски. Разбираш ли?
- Тъй ли мислиш? � рече Асенчо учуден, загледан в листът.
- Точно тъй. И туй „е� накрая е вече остаряло. Не паришанен, берлинянен, а паришанин, берлинянин. Тез неща ся променят с времето. Тоя буквар � рекох � е от лето 1824-то. Има-няма 50 години от тогаз. Я колко работи са ся променили! „Е�-то на „И� е станал.
- Тъй ли мислиш? � рече Асенчо.
- Стига едно и също повтаря! � сопнах му ся аз. � Глава нямаш ли? Не сичко, дето го пише някъде, е Светото писание. Нещата ся променят! Днеска едно, утре друго.
- Че то тъй къде ще му излез краят? � вика Асенчо.
Ей затова не обичам да споря с него. Може да та раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърдце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма за що.”
― Възвишение
�
- Абе � викам, - Асенчо, ти сичко си объркал бе, братко! Туй не за какви са нещата, европейски ли са или азиатски, а за кой откъде е. Париш � паришанин. Ако е от Европата � европеанин. Както ти си жерунец, но овцете са жерунски. Разбираш ли?
- Тъй ли мислиш? � рече Асенчо учуден, загледан в листът.
- Точно тъй. И туй „е� накрая е вече остаряло. Не паришанен, берлинянен, а паришанин, берлинянин. Тез неща ся променят с времето. Тоя буквар � рекох � е от лето 1824-то. Има-няма 50 години от тогаз. Я колко работи са ся променили! „Е�-то на „И� е станал.
- Тъй ли мислиш? � рече Асенчо.
- Стига едно и също повтаря! � сопнах му ся аз. � Глава нямаш ли? Не сичко, дето го пише някъде, е Светото писание. Нещата ся променят! Днеска едно, утре друго.
- Че то тъй къде ще му излез краят? � вика Асенчо.
Ей затова не обичам да споря с него. Може да та раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърдце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма за що.”
― Възвишение
“Който иска да е свободен, абие да фаща гората! Аз не виждам къде другаде би могъл той да иди. Да ви кажа правичката, спроти мене друго таквоз място няма. Затуй земай си партакешите и заминавай за гората, щом искаш ти да си свободен. Там ти ще срещнеш и други свободни хора, хора горяни. И заедно ще развейте свойто свободно знаме, а може и едноименний вестник да прочетете.
Гората е последное убежище на свободата. Дотам са стигнали нещата. Ама трудно ся живей в гората, ще речеш. Има мечки, вълци, други зверове, слана кажда сутрин, и прочия. Тъй е. Затуй жени там няма. Жената май не е много по свободата. Тя понеже иска да е майка и супруга, и сестра, както е установил чрезмерно учений дядо ЛИбен Каравелов, и затова много-много не я влече гората. Понеже ти чакай в гората да си майка и супруга, и сестра! Аче ти като ся ожениш и деца народиш, и ти тъй ставаш.”
― Възвишение
Гората е последное убежище на свободата. Дотам са стигнали нещата. Ама трудно ся живей в гората, ще речеш. Има мечки, вълци, други зверове, слана кажда сутрин, и прочия. Тъй е. Затуй жени там няма. Жената май не е много по свободата. Тя понеже иска да е майка и супруга, и сестра, както е установил чрезмерно учений дядо ЛИбен Каравелов, и затова много-много не я влече гората. Понеже ти чакай в гората да си майка и супруга, и сестра! Аче ти като ся ожениш и деца народиш, и ти тъй ставаш.”
― Възвишение
“- Бачо Гичо � кай, ти виждал ли си кедрово дърво?
Разумей ся, аз не бях виждал. А после той ми рече, че кедърът живеел по 4 000 години.
- Не думай! � удучих ся аз яко. Как не съм забелязал това, като съм чел Букваря? Но на, малък съм бил; през едно ми ухо влязло, през друго излязло.
- Четири тисяща години живеело то дърво!
Аз не отвърнах нищо, подпрях глава на д лани и ся загледах надоре през клоните на дърветата. Небето е днес ясно и чисто, и сълничнината светлина ся игриво процежда между листата, като някое яре подксача по тях и проблясва тук, проблясва там, как те леко трептят, ведно с полъха на вятъра. Кедър да си на тоз свят! Ще живейш 4 000 години. Но на, човелок си бил сторен. Дали ти ум и разум и шейсет години живот. А бе земете си ума и разума, па дайде четиритях хиляди години! Но камъкът, ще речеш, може и миллион години да живей, но камък иска ли да си? Камък � не, но кедър � да.”
― Възвишение
Разумей ся, аз не бях виждал. А после той ми рече, че кедърът живеел по 4 000 години.
- Не думай! � удучих ся аз яко. Как не съм забелязал това, като съм чел Букваря? Но на, малък съм бил; през едно ми ухо влязло, през друго излязло.
- Четири тисяща години живеело то дърво!
Аз не отвърнах нищо, подпрях глава на д лани и ся загледах надоре през клоните на дърветата. Небето е днес ясно и чисто, и сълничнината светлина ся игриво процежда между листата, като някое яре подксача по тях и проблясва тук, проблясва там, как те леко трептят, ведно с полъха на вятъра. Кедър да си на тоз свят! Ще живейш 4 000 години. Но на, човелок си бил сторен. Дали ти ум и разум и шейсет години живот. А бе земете си ума и разума, па дайде четиритях хиляди години! Но камъкът, ще речеш, може и миллион години да живей, но камък иска ли да си? Камък � не, но кедър � да.”
― Възвишение
“За туй си дай сметка какъв возвишен гигант е бил тоз, кой е измислил сичко тук. А кой е бил той? Аз тук ще ся опълча да река, че не друг, а человекът е измислил сичко туй, наши родни хора. Брате! Хора са велики! Виж какво са измислили! Българско, Френско Америкенско, туй сичко те са го измислили, цялата таз возвишена, голяма работа в вишеречния смисъл! […] Какво едно постижение необикновено! И красота, и мъдрост веков ся в него въплатила! И сичко туй дело на человеческа ръка, на человеческий возвишен ум!
Аз биля, ако говорех по-тъй общо, щях да ся гордея, че съм чоловек! Българи, френци, америкенци, сите дайте да ся гордейме! Но хора обикновено не си дават сметка за това. Аланкоолу, ила на себе си! Ти си велик! Возвиси ся! Само туй ще ти отива на величествената природа, коя си ти у кал затрупал като свиня жълъд. Но ти ся осъзнай и ще видиш, че си велик, ти си венец природи бе, ей! И съответно с туй живей, да подобаваш на това най-рядкое отличие!”
― Възвишение
Аз биля, ако говорех по-тъй общо, щях да ся гордея, че съм чоловек! Българи, френци, америкенци, сите дайте да ся гордейме! Но хора обикновено не си дават сметка за това. Аланкоолу, ила на себе си! Ти си велик! Возвиси ся! Само туй ще ти отива на величествената природа, коя си ти у кал затрупал като свиня жълъд. Но ти ся осъзнай и ще видиш, че си велик, ти си венец природи бе, ей! И съответно с туй живей, да подобаваш на това най-рядкое отличие!”
― Възвишение
“Защо светът е хубав! Много е хубав дори! Очарователна работа! Неизразима! Или в человека има нещо, което тъй неудържимо го влече към света? Нещо, което като семе израства в душата му, още от бебе невръстно, месец след месец, година след година, и накрай го привързва съдбовно? Кой знай... Затуй може би и ти ся иска да го обикаляш, да променяш местата - че тъй го опознаеш. Сякаш та сама природа към туй тласка. В път, в прешествие, в друго поприще... Не знам защо и как, и противно на сякоя проницателна и мрачна мисъл, но тук да си е щастие голямо! Ала трябва и да си свободен. Светът е за свободните направен. Сам Господ, казват, го е направил тъй, от свобода. И само свободните могат да му се насладят. А человеците често тънат в робство и туй наричат свой живот. Какво нещастие, каква поквара на блажений свят!”
― Възвишение
― Възвишение
“Природата е много хубава по туй време. Балканът. Гората е толкоз зелена, полюшва ся едва-едва, шуми леко. Мирише на младост. И цяла е в светлина. Светлоструй� Не ми са обикаля с тая дружина. Ще ми ся ей тъй да тръгна из гората, из полетата, без цел и посока, да вървя туй от място на място � не че някъде определено отивам, ами ей така. Да ся скитам. Като някой циганьор дори. Иде ми да зарежа дружината , и револуцията, и ей така да тръгна да ся скитам из гората, да ся пека на камънаците като някой смок, да ся търкалям из тревите. Да пия от кладенците и като ся нагорещя, да си плискам лицето с вода от потоците. Да лежа тъй в тревата с разперени ръце и да гледам нагоре в небето. Без всякоя цел. Защо светът е хубав! Много хубав дори! Очарователна работа! Неизразима!”
― Възвишение
― Възвишение
“Да, такива едни работи. Абе има надежда, казвам аз. Наш народ ся образова и возвисява не с дни, а с часове. Гледаш го, сега е 5 по турски, докато стане 8, още двама ще са ся научили да четат! А, не вярваш! Абе аз ти казвам! Бравос! Юнаци! Ей тъй ще я настигнем Европата, и ще ся возвисим всенародно! Че после глей що става! Е туй, дето после става, направо не е за разправяне! Ще им ся отворят очите за слънцето на знанието, ще прогледнат! Наука ще пазят, Бога ще тачат! Туй сляпото окато прави!
С една дума � не бойте ся! Бъдущност е светла, и сичко ш‘с� оправи!”
― Възвишение
С една дума � не бойте ся! Бъдущност е светла, и сичко ш‘с� оправи!”
― Възвишение
“Чудиш ся: какъв е смисълът на всичко туй, което виждал окол� теб да става, па и на туй, кое ти сам правиш? Какъв? Гледаш: хора строят къщи, отглеждат децата си, работят като ратаи, кога са бедни, или пък ся пъчат важни, кога са чорбаждии. Непрекъснато сноват насам-натам, нещо действуват, па работят, па ся учат, па жълтици събират, па ся пиянчат, па не знам какво. И сите си придават важност � от поселдния ратай до самого Великаго везира в пъклен ад Цариград, сите искат да са важни, сите ся имат за не знам що си. Мале! Гледаш тъй и по някое време с годините ти ся отварят очите и разбираш за що иде реч. От Балкана туй ся види ясно: Брате, человеческий свят е като кръпка връз телото на земята. Хора са малко излишни. Нищо няма никакъв смисъл. И не защото накрая фърляш топа и сичко, за кое си ся трудил и старал, кое си обичал и мразил, и прочия, вече е без значение, барем за теб. Не зарад нелюбезна смърт нещата губят смисъл, ами ей тъй, сами по себе си. И вечно да ся живееше, пак нищо не би имало никакъв смисъл. Вечний живот би рекло вечна безсмислица. Но туй в това бактисване, кое та е обфанало, не та изпълва с тъга, не та опечалява, нито та особено обезсърдчава. Просто си казваш: ето на, тъй стои работата. Цялата работа е напълно продухана изначално � като недостроена някоя си къща без врати и прозорци. Цялата работа е недостроена поначало. А хора са луди. Виж ги, огледай ся � в туй няма никакъв здрав разум! А че виж и себе си. И ти си същия. Пък и тая револуция, с коя сме ся ний зафанали юначно - какъв е нейний един смисъл? Свобода народа? Какво та той интересува? Никой ся не интересува от народа, а и народ ся не интересува от никого � туй също ти тряба дълбоко и яко да помниш , как викаше баща ми; ако нещо ся случи с теб, пет пари няма да даде народа � в туй абие можеш да си сигурен. А дето вика Общий � най-голямата тайна е, че народ не съществува; няма такова нещо; туй са го измислили�”
― Възвишение
― Възвишение
“Наш Тотко отиде при него, прегърна го по своя си начин, мушна пищова между двамата и го довърши.
Ибах го, тоз застреля половината дружина! Космите му потни, увиснали на кичури над страните, лице му освирепяло, сетрето му отпред в кръв, като Ангел смерти снове насам-натам,трепе и едните, и другите. Брате, тоз не си поплюва! Аз го знаех, че е такъв, но все пак не чак дотам. Да не опра накрай и аз до него? Ще ми ос-с-свободи д-д-душата като едното нищо, капка съмнение нямам! Той е прочия ранен в ръката, но лявата, та туй не му много пречи. Превърза ся с помощта на Асенчо и си кара как си знае. Странен чиляк е Наш Тотко. Като сичкие тук, кои бяха. Сички те бяха странни хора.”
― Възвишение
Ибах го, тоз застреля половината дружина! Космите му потни, увиснали на кичури над страните, лице му освирепяло, сетрето му отпред в кръв, като Ангел смерти снове насам-натам,трепе и едните, и другите. Брате, тоз не си поплюва! Аз го знаех, че е такъв, но все пак не чак дотам. Да не опра накрай и аз до него? Ще ми ос-с-свободи д-д-душата като едното нищо, капка съмнение нямам! Той е прочия ранен в ръката, но лявата, та туй не му много пречи. Превърза ся с помощта на Асенчо и си кара как си знае. Странен чиляк е Наш Тотко. Като сичкие тук, кои бяха. Сички те бяха странни хора.”
― Възвишение
Reading Progress
Comments Showing 1-15 of 15 (15 new)
date
newest »
newest »
message 1:
by
Milena
(new)
-
rated it 4 stars
Jul 27, 2013 10:50AM
Супер!
reply
|
flag
Супер за Милен Русков! :) Ще се запозная с него след няколко дни.Но и на мен ми беше интересно да си спомня какво съм мислела за книгата преди няколко месеца.
Милен Русков ще присъства ли на представянето на книгата във Варна на 2 август ли беше?
Да, Милен Русков ще бъде във Варна и да, на 2 август от 20:00 в големия арт салон на радио Варна, бул. Приморски 22.Ще се радвам да се видим там :)
Благодаря много Мила :) Ще се постарая тогава и аз да присъствам :)
Тоз роман тряба втори път да ся прочете, та да ся разбере бат' Гичо по-добре! ;)
Ей, добàви я тази пета звезда, да не я мисля : ))
Ако я прочета трети път (след 5-10-20 години сигурно) дали ще станат 6 звезди?! :)
Чудно си го написала, Кремена! Тази книга така ме развълнува докато я четях, че дълго време след това не успях да си подредя мислите и настроенията. Не посмях и да пиша за нея. Сега докато четях твоите мисли пак се развълнувах и ми беше толкова хубаво да прочета сякаш своите, подредени от някой друг. Особено от теб. Чудно място е ŷ, наистина. А книгата пак ще я чета, и вярвам, че звездите й ще се множат с всеки път:)
Мира, толкова отдавна съм го писала и сега ми се струва непълно. Ще го поредактирам като прочета книгата скоро за трети път. Но преди година и половина като я четох и аз бях в такова настроение дълго време.
Сега го получих като фийд в мейла си. Горе-долу по това време аз я четох за първи път. Та значи имам още за четене и мислене.
Кремена, чудесно ревю - напълно споделям. За мен това е книга, която някой ден ще се изучава в училищата. Модерен шедьовър от изключително културно значение : )
Боян, бях дълго време в еуфория от книгата. Дано се изучава, дано я приемат учителите и дано я разбират учениците (срещнах двама единадесетокласници, които не бяха чували думата "бакалия" дори...).Но "Чамкория" не ми хареса толкова. Прекалено много ми напомняше на "Възвишение" и като един вид повторение я възприех (въпреки многото различия).
За псувнята в писмото до Каравелов: откъде мислите, че идва изразът „о� памтивека�? Да, това е книжавната редукция на оригинала, който бат� Гичо използва без притеснение (-:
