

“И сякаш всички сме изморени от половинчати истории с не-получени целувки, не-произнесени думи, не-споделени сутрини, но с всичко преди и след тях. И въпреки това се впускаме във все същите наполовина случващи се наполовина не-истории, от които нищо не очакваме, а често и не искаме, защото умората от истиските и целите, които някога преди сме търсили и мечтали ни спира. Умората от спомените по не-състоялото се. И така докато забравим или...
"Малко Той, малко Аз, малко Ние", Мария Василева”
― малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ
"Малко Той, малко Аз, малко Ние", Мария Василева”
― малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ

“меланхолична -
такава била съм
а не ми подхождало.
на младостта,
на годините,
на времето.
на нищо!
нередно било да съм тъжна.
животът
мисля си пък аз
е по-голям от младостта.
и не е в минор
или мажор.
меланхоличен значи
да разбираш
да знаеш
да усещаш.
живота!
да виждаш
и да чуваш
всичко и всеки.
неслучването
и несбъдването даже.
да си целият търпение
очакване
и вяра.
всичко друго е маска -
американски филми с хепиенди
не по изключение, а по правило.
всичко друго е изкуство -
не живот.
меланхоличен значи
да си есен.
всеки може да обича лятото.”
―
такава била съм
а не ми подхождало.
на младостта,
на годините,
на времето.
на нищо!
нередно било да съм тъжна.
животът
мисля си пък аз
е по-голям от младостта.
и не е в минор
или мажор.
меланхоличен значи
да разбираш
да знаеш
да усещаш.
живота!
да виждаш
и да чуваш
всичко и всеки.
неслучването
и несбъдването даже.
да си целият търпение
очакване
и вяра.
всичко друго е маска -
американски филми с хепиенди
не по изключение, а по правило.
всичко друго е изкуство -
не живот.
меланхоличен значи
да си есен.
всеки може да обича лятото.”
―

“Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш.”
― Пътуване към себе си
― Пътуване към себе си

“Заминаващият винаги носи надеждата и вината в куфара си - надеждата му служи за оцеляване, а виновността - за намаляване болката на оставащия.”
― Да се родиш виновен
― Да се родиш виновен

“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.”
― Пътуване към себе си
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.”
― Пътуване към себе си
Невсе’s 2024 Year in Books
Take a look at Невсе’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends�
Favorite Genres
Polls voted on by Невсе
Lists liked by Невсе