ŷ

Невсе Николаева Люманкова

Add friend
Sign in to ŷ to learn more about Невсе.


Пътуване към себе си
Rate this book
Clear rating

 
Loading...
Mariya Vasileva
“И сякаш всички сме изморени от половинчати истории с не-получени целувки, не-произнесени думи, не-споделени сутрини, но с всичко преди и след тях. И въпреки това се впускаме във все същите наполовина случващи се наполовина не-истории, от които нищо не очакваме, а често и не искаме, защото умората от истиските и целите, които някога преди сме търсили и мечтали ни спира. Умората от спомените по не-състоялото се. И така докато забравим или...
"Малко Той, малко Аз, малко Ние", Мария Василева”
Mariya Vasileva, малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ

Мария Василева
“меланхолична -
такава била съм
а не ми подхождало.
на младостта,
на годините,
на времето.
на нищо!

нередно било да съм тъжна.

животът
мисля си пък аз
е по-голям от младостта.
и не е в минор
или мажор.

меланхоличен значи
да разбираш
да знаеш
да усещаш.
живота!

да виждаш
и да чуваш
всичко и всеки.
неслучването
и несбъдването даже.

да си целият търпение
очакване
и вяра.

всичко друго е маска -
американски филми с хепиенди
не по изключение, а по правило.
всичко друго е изкуство -
не живот.

меланхоличен значи
да си есен.
всеки може да обича лятото.”
Мария Василева

Blaga Dimitrova
“Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш.”
Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

Ана Боянова
“Заминаващият винаги носи надеждата и вината в куфара си - надеждата му служи за оцеляване, а виновността - за намаляване болката на оставащия.”
Ана Боянова, Да се родиш виновен

Blaga Dimitrova
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.”
Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

year in books
Лора Ко...
325 books | 52 friends

Martin ...
1 book | 44 friends

Dimana ...
0 books | 162 friends

Радина ...
10 books | 42 friends

Лазарин...
31 books | 46 friends

Pavlina...
365 books | 78 friends

Симона
644 books | 186 friends

Atanas ...
24 books | 98 friends

More friends�



Polls voted on by Невсе

Lists liked by Невсе