ŷ������

“Бети се замисли за миг. След това ми направи знак да се приближа. Аз пристъпих неохотно, защото от нея се носеше мирис на ментови таблетки и смърт.”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“Ампаро отстояваше твърдо своята вяра. "Няма значение какъв е емпиричният случай, казваше, става дума за един идеален принцип, който трябва да се изпробва при идеални условия, следователно никога. Но принципът е верен.”
― Umberto Eco, Foucault’s Pendulum

“Манол тихо му отговори:

�� Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие. Ти трябва да се биеш и нито за миг да не отстъпваш от зъбера си, да не се утешаваш, че след миг ще се върнеш на него. Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да запречи вратите между двата зъбера.

Тъмницата мълчеше.

Тогава оттатък детският глас запита:

�� Татко, какво е зло?

Мълчание. И после �� Маноловият глас:

�� Зло е това, което разделя хората.

И след малко:

�� Добрите хора.

Станах и си отидох. Манол ми отговори.

Отдясно камък, отляво камък и по средата �� ти. Да, на вратата е застанал всеки от нас, всеки пази врата, през която може да влезе злото. Аз бях опразнил своята и сега се връщах на нея.”
― Антон Дончев, Време разделно

“Dancing music, music sad,
Both together, sane and mad��”
― John Keats