ŷ������

“И женската челяд е мила челяд, а понекогаш от нея има повеке полза, нежели от мъжката. Питайте майката, от нейното сърце се откъсва детето, кое и е по-мило. Еднакво и са мили сички рожби, мъжки и женски. Така требва да бъде. [...] Ние се грижиме за просветата на мъжките деца в Преспа и не е право да държиме в тъмнина и невежество женските деца. Какви са тия тъмни мисли в нас за мъжко, за женско, и се казаха тука недомислени думи. Какъв е тоя робски, нечестив дух в нас да мислиме, че само мъжът е човек, а жената не е човек и не и требва на нея книга и наука. Не е ли човек майката, що ни е родила? Щастлив е секи народ, който има просветени мъже и жени, просветени бащи и майки, просветени синове и щерки...”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“My mom raised me as if there were no limitations on where I could go or what I could do. When I look back I realize she raised me like a white kid—not white culturally, but in the sense of believing that the world was my oyster, that I should speak up for myself, that my ideas and thoughts and decisions mattered. We tell people to follow their dreams, but you can only dream of what you can imagine, and, depending on where you come from, your imagination can be quite limited. Growing up in Soweto, our dream was to put another room on our house. Maybe have a driveway. Maybe, someday, a cast-iron gate at the end of the driveway. Because that is all we knew. But the highest rung of what’s possible is far beyond the world you can see. My mother showed me what was possible. The thing that always amazed me about her life was that no one showed her. No one chose her. She did it on her own. She found her way through sheer force of will.”
― Trevor Noah, Born a Crime: Stories from a South African Childhood