ŷ������

“Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно.”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата

“Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока за цял живот ще ви държи влага.”
― Йордан Радичков, Ние, врабчетата

“Драги ми господине разпитва една случайно срещната крава, къде е пътят за Цариград. Кравата изпада в недоумение от запитването и си признава, че за първи път в живота си чува за подобно пасище.”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата

“Всички птици измират, а хората събират перушината ни, пълнят своите възглавници, защото как иначе хората биха летели нощем, насън, ако не спяха върху птича перушина!... И самата перушина спи и сънува старите си полети...”
― Йордан Радичков, Ние, врабчетата

“Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока за цял живот ще ви държи влага.”
― Йордан Радичков, Ние, врабчетата

“По покрива шетат врабци, слънцето грее приятно, паяк пъпли забързано и прекарва телефонни жици, та по тях да си съобщава кога някоя муха се блъсне в жиците.”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата

“За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо. Две кола тръне пренесе, закрепи трънето на дървото и направи такова голямо гнездо, като че не правеше гнездо, ами хан.”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата

“Чир се опъваше, но като го ударих с човката по главата, млъкна и веднага се съгласи. Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере”
― Йордан Радичков, Ние, врабчетата

“Да крачиш пешком по света като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си и с най-нехаен вид да крачиш по небето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се вие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли!”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата