What do you think?
Rate this book
Le K
"Comme son fils insistait, il alla prendre sa longue-vue et scruta la surface de la mer, en direction du sillage. Stefano le vit pâlir.
- Qu'est-ce qu'il y a ? Pourquoi tu fais cette figure-là, dis, papa ?
- Oh ! si seulement je ne t'avais pas écouté, s'écria le capitaine. Je vais me faire bien du souci pour toi, maintenant. Ce que tu vois émerger de l'eau et qui nous suit n'est pas une chose, mais bel et bien un K."
"Le défunt par erreur", "Un amour trouble", "Le secret de l'écrivain", "Le veston ensorcelé", "Suicide au parc", "Jeune fille qui tombe... tombe", "Le magicien", "Le chien vide", "Petites histoires du soir", "Ubiquité", "Les bosses dans le jardin", "Petite Circé", "Dix-huitième trou", "Douce nuit"...
Chacune des cinquante-deux nouvelles de ce recueil est frappée du sceau du merveilleux, du même poignant fantastique. Dino Buzzati possède, à un degré suprême, cette rare vertu de ne pas refuser l'humour à la conscience et à la présence de la mort...
Buzzati est l'un des plus grands écrivains de notre temps.
- Qu'est-ce qu'il y a ? Pourquoi tu fais cette figure-là, dis, papa ?
- Oh ! si seulement je ne t'avais pas écouté, s'écria le capitaine. Je vais me faire bien du souci pour toi, maintenant. Ce que tu vois émerger de l'eau et qui nous suit n'est pas une chose, mais bel et bien un K."
"Le défunt par erreur", "Un amour trouble", "Le secret de l'écrivain", "Le veston ensorcelé", "Suicide au parc", "Jeune fille qui tombe... tombe", "Le magicien", "Le chien vide", "Petites histoires du soir", "Ubiquité", "Les bosses dans le jardin", "Petite Circé", "Dix-huitième trou", "Douce nuit"...
Chacune des cinquante-deux nouvelles de ce recueil est frappée du sceau du merveilleux, du même poignant fantastique. Dino Buzzati possède, à un degré suprême, cette rare vertu de ne pas refuser l'humour à la conscience et à la présence de la mort...
Buzzati est l'un des plus grands écrivains de notre temps.
Paperback
First published January 1, 1966
169 people are currently reading
1,531 people want to read
About the author
Dino Buzzati
264books1,063followersDino Buzzati Traverso (1906 � 1972) è stato uno scrittore, giornalista, pittore, drammaturgo, librettista, scenografo, costumista e poeta italiano.
Dino Buzzati Traverso was an Italian novelist, short story writer, painter and poet, as well as a journalist for Corriere della Sera. His worldwide fame is mostly due to his novel Il deserto dei Tartari, translated into English as The Tartar Steppe.
Dino Buzzati Traverso was an Italian novelist, short story writer, painter and poet, as well as a journalist for Corriere della Sera. His worldwide fame is mostly due to his novel Il deserto dei Tartari, translated into English as The Tartar Steppe.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 159 reviews
July 12, 2023
Ca anecdotă: în 1970, pe cînd Buzzati mai trăia, Florin Chirițescu a tradus acest volum sub titlul Monstrul Colombre și alte patruzeci și șapte de povestiri. Trei povestiri dispăruseră la cenzură. Comparată cu versiunea română de atunci, traducerea nu diferă prea mult.
Povestirile lui Buzzati se remarcă, înainte de orice, prin ingeniozitate. Dacă mi s-ar cere să le aleg pe cele mai bune, aș numi trei: „Monstrul Colombre�, „Umilința� și „Falsul răposat�. Nu cred că Buzzati citise volumul de „zoologie fantastică� al lui Borges, dar Colombre s-ar înscrie cu demnitate în rîndul ființelor imaginare, recenzate de prozatorul argentinian. Borges n-a îndrăznit să adauge făpturi proprii, le-a cules din autori venerabili, care au crezut, poate, în realitatea lor. Il Colombre este, în schimb, creația lui Dino Buzzati.
Despre Colombre corăbierii spun că este o figură malefică, de o răutate necruțătoare, dar Stefano constată, cînd e mult prea tîrziu, că a fost înșelat: Colombre nu e un alt nume al nimicirii, ci o întruchipare a norocului.
„Falsul răposat� ilustrează umorul cel mai negru. Într-o „bună� zi, un pictor zărește într-un colț de ziar un necrolog plin de ditirambi și superlative, devine invidios. Cînd se uită mai cu atenție, observă că răposatul poartă numele lui: Lucio Predonzani. Necrologul îi este dedicat. Merge la ziar, protestează, încă n-a murit, e viu și nevătămat, dar directorul îi arată că un astfel de incident (neplăcut, desigur) are și unele beneficii. A vorbit ca un înțelept: prețul tablourilor lui Predonzani crește amețitor. Pictorul constată că nu-i rău să fii mort. Trăiește ca un anonim. În scurt timp, strînge o avere. Din păcate, nimic nu durează prea mult, nici măcar veșnicia: zarva se stinge, publicul îl uită, soția îl înșală, viața lui nu mai are sens.
În opinia mea, cea mai impresionantă povestire din volum este aceea intitulată „Umilința� / „L'umiltà�. Aș face un rezumat, dar ar ieși, neîndoielnic, anost. Mai bine vă îndemn, cu maximă umilință, s-o citiți...
Povestirile lui Buzzati se remarcă, înainte de orice, prin ingeniozitate. Dacă mi s-ar cere să le aleg pe cele mai bune, aș numi trei: „Monstrul Colombre�, „Umilința� și „Falsul răposat�. Nu cred că Buzzati citise volumul de „zoologie fantastică� al lui Borges, dar Colombre s-ar înscrie cu demnitate în rîndul ființelor imaginare, recenzate de prozatorul argentinian. Borges n-a îndrăznit să adauge făpturi proprii, le-a cules din autori venerabili, care au crezut, poate, în realitatea lor. Il Colombre este, în schimb, creația lui Dino Buzzati.
Despre Colombre corăbierii spun că este o figură malefică, de o răutate necruțătoare, dar Stefano constată, cînd e mult prea tîrziu, că a fost înșelat: Colombre nu e un alt nume al nimicirii, ci o întruchipare a norocului.
„Ce mult m-ai făcut să înot. Şi tu fugeai, fugeai. Şi niciodată n-ai înţeles nimic... [N]u te-am urmărit prin lumea întreagă ca să te sfîşii, cum gîndeai tu. Ci aveam numai îndatorirea să-ţi încredinţez asta din partea regelui mării. Şi rechinul îşi scoase limba, întinzîndu-i bătrînului căpitan o mică sferă fosforescentă. Stefano o luă în mînă şi o privi. Era o perlă de o mărime neobişnuită. Şi recunoscu în ea faimoasa Perlă a Mării care dă, celui care o stăpîneşte, bogăţie, putere, dragoste şi linişte sufletească. Numai că acum era prea tîrziu�.
„Falsul răposat� ilustrează umorul cel mai negru. Într-o „bună� zi, un pictor zărește într-un colț de ziar un necrolog plin de ditirambi și superlative, devine invidios. Cînd se uită mai cu atenție, observă că răposatul poartă numele lui: Lucio Predonzani. Necrologul îi este dedicat. Merge la ziar, protestează, încă n-a murit, e viu și nevătămat, dar directorul îi arată că un astfel de incident (neplăcut, desigur) are și unele beneficii. A vorbit ca un înțelept: prețul tablourilor lui Predonzani crește amețitor. Pictorul constată că nu-i rău să fii mort. Trăiește ca un anonim. În scurt timp, strînge o avere. Din păcate, nimic nu durează prea mult, nici măcar veșnicia: zarva se stinge, publicul îl uită, soția îl înșală, viața lui nu mai are sens.
În opinia mea, cea mai impresionantă povestire din volum este aceea intitulată „Umilința� / „L'umiltà�. Aș face un rezumat, dar ar ieși, neîndoielnic, anost. Mai bine vă îndemn, cu maximă umilință, s-o citiți...
January 13, 2021
Бу-дза-ти: връхчето на езика първо застива нерешително, после прави две стъпки по небцето, на втората се блъсва в зъбите. Бу. Дза. Ти. Сутрин той беше Дино, просто Дино, по обем триста и петдесет страници (без десетина и с една новела). Той беше „Коломбър� по щандовете. Той беше „Пода� ми оранжевата книга� вкъщи. Той беше Дино Будзати, писател и есеист, из разни статии. Но в моите ръце бе вълшебникът, с когото прекрачвахме границата между „тук� и „там�.
Надявам се в който и по-добър свят да е Набоков сега, да ми прости изкривяването на това безсмъртно описание на неговата Ло. От любов го написах. „Тов�, което правя от любов�, би казал Джайм Ланистър в една определена ситуация � него обаче няма да го цитирам повече, че ще отидем на съвсем друго място.
В своя „Коломбър� Дино Будзати е пъхнал като в джоб целия свят � че и извън него се е протегнал. Не е останала неизтъгувана нито една тъга, никоя болчица не е била прекалено малка, за да бъде усетена и скътана. Персонажите му крачат по острието, което отрязва истината от измислицата, и в един момент ти се виждат съвсем обикновени, а в следващия се отказват от мимикрията и съвсем невъзмутимо кривват в небивалицата. Ти обаче вярваш на всичко. Вярваш и на копнежите, ах, тези така недостижими копнежи, и на полетите към дъното, и на самотниците, и на измамените, и на тези, които са изгубили играта на карти със Съдбата, където има само един залог � щастието. И на гърбиците вярваш � онези, в които се спъваш и си разраняваш не пръстчето, а душата. При Дино Будзати съмнението, че животът е напразно и безсмислено изживян е особен вид горчилка, която се утаява и напластява. А самотата� тя е постоянен спътник и те следва като вярно куче навсякъде, и ти шепне отровни думи на ухо � да, също като онзи Яго.
„…� сърцето на големия град, където самотата на душите е най-тежка и най-силно е изкушението на изпиташ Господа своя Бог. Защото дивна е властта на пустините на Ориента, направени от камъни, пясък и слънце, където дори най-тесногръдият ще проумее собствената си нищожност на фона на необятното творение и бездните на Вечността, но още по-могъща е пустинята на градовете, направена от тълпи, врява, колела, асфалт, електрически светлини и часовници, които вървят заедно и произнасят в хор една и съща присъда.�
Дино Будзати с лекота забърква от простички съставки магическа отвара. В разказите му има нещо чисто и почти детско, нещо приказно, нещо с вкус на басня. Щастлив край обаче никъде няма. Може би единствено в „Смирение� � любимият ми сякаш от всички (заедно с „Кутийката� и „Момич�, което полита�). Навсякъде обаче има поне по малко ад. Няма тежки световни проблеми � само простичкия личен ад на всяко обикновено човешко същество. Той сам по себе си е понякога безбрежен.
„Адът� Ела да погледнеш, ще си го познаеш. Би трябвало да се чувстваш у дома си.�
Ще си позволя да перифразирам и Оскар Уайлд (много ми станаха издевателствата, но какво да се прави � слабост човешка): разказите на Дино Будзати са най-съвършеният вид съвършено удоволствие: дават ти остро усещане, но те оставят неудовлетворен. А той самият ти завърта главата така, както само един италианец може и те кара да искаш да го последваш накрай света. Само се надявам да има почтени намерения, защото аз наистина смятам да го последвам и да видя какви чудеса има още да ми покаже.
Надявам се в който и по-добър свят да е Набоков сега, да ми прости изкривяването на това безсмъртно описание на неговата Ло. От любов го написах. „Тов�, което правя от любов�, би казал Джайм Ланистър в една определена ситуация � него обаче няма да го цитирам повече, че ще отидем на съвсем друго място.
В своя „Коломбър� Дино Будзати е пъхнал като в джоб целия свят � че и извън него се е протегнал. Не е останала неизтъгувана нито една тъга, никоя болчица не е била прекалено малка, за да бъде усетена и скътана. Персонажите му крачат по острието, което отрязва истината от измислицата, и в един момент ти се виждат съвсем обикновени, а в следващия се отказват от мимикрията и съвсем невъзмутимо кривват в небивалицата. Ти обаче вярваш на всичко. Вярваш и на копнежите, ах, тези така недостижими копнежи, и на полетите към дъното, и на самотниците, и на измамените, и на тези, които са изгубили играта на карти със Съдбата, където има само един залог � щастието. И на гърбиците вярваш � онези, в които се спъваш и си разраняваш не пръстчето, а душата. При Дино Будзати съмнението, че животът е напразно и безсмислено изживян е особен вид горчилка, която се утаява и напластява. А самотата� тя е постоянен спътник и те следва като вярно куче навсякъде, и ти шепне отровни думи на ухо � да, също като онзи Яго.
„…� сърцето на големия град, където самотата на душите е най-тежка и най-силно е изкушението на изпиташ Господа своя Бог. Защото дивна е властта на пустините на Ориента, направени от камъни, пясък и слънце, където дори най-тесногръдият ще проумее собствената си нищожност на фона на необятното творение и бездните на Вечността, но още по-могъща е пустинята на градовете, направена от тълпи, врява, колела, асфалт, електрически светлини и часовници, които вървят заедно и произнасят в хор една и съща присъда.�
Дино Будзати с лекота забърква от простички съставки магическа отвара. В разказите му има нещо чисто и почти детско, нещо приказно, нещо с вкус на басня. Щастлив край обаче никъде няма. Може би единствено в „Смирение� � любимият ми сякаш от всички (заедно с „Кутийката� и „Момич�, което полита�). Навсякъде обаче има поне по малко ад. Няма тежки световни проблеми � само простичкия личен ад на всяко обикновено човешко същество. Той сам по себе си е понякога безбрежен.
„Адът� Ела да погледнеш, ще си го познаеш. Би трябвало да се чувстваш у дома си.�
Ще си позволя да перифразирам и Оскар Уайлд (много ми станаха издевателствата, но какво да се прави � слабост човешка): разказите на Дино Будзати са най-съвършеният вид съвършено удоволствие: дават ти остро усещане, но те оставят неудовлетворен. А той самият ти завърта главата така, както само един италианец може и те кара да искаш да го последваш накрай света. Само се надявам да има почтени намерения, защото аз наистина смятам да го последвам и да видя какви чудеса има още да ми покаже.
August 26, 2020
L'inferno il nostro destino
"Ti ha preso il rimpianto della giovinezza, per caso" gli disse Dio. "Vorresti essere uno di loro?"
Silenzio.
"E rinunceresti al paradiso per questo? Ma che sai del loro destino? Sognano gloria e magari falliranno, sognano ricchezze e patiranno la fame, sognano amore e saranno traditi, fanno calcolo di lunga vita e domani saranno morti."
"Non importa. Per ora possono sperare in qualsiasi cosa."
"Lei signor Schiassi, scusi l'indiscrezione, lei chi è?"
"Chi lo sa. Me lo sono chiesto tante volte. Polivalente, direi. Commerciante, filosofo, medico, ragioniere, pirotecnico, insomma a uso da destinarsi."
"Anche mago? Non sarà mica il diavolo, alle volte?"
"Quei giorni che sapeva che era malata e sapeva di morire non possono più tornare indietro. Lei tace, non mi rimprovera, probabilmente mi ha anche perdonato perché sono suo figlio. Anzi, mi ha perdonato di sicuro. Eppure, quando ci penso, non so darmi pace. Ogni vero dolore viene scritto su lastre di una sostanza misteriosa al paragone della quale il granito è burro. E non basta un'eternità per cancellarlo."
Sempre sontuoso Buzzati, oramai una conferma sul pezzo breve.
Non tutti i racconti sono completamente riusciti, va detto; e qualche volta Buzzati pecca di didascalismo nell'esplicitare messaggi e morali.
Eppure l'estro creativo è quello del grande scrittore, la cui dimensione non va ricercata nell'originalità della poetica - sincera e sentita - quanto nell'abilità di plasmare a piacimento il fantastico per raccontare.
Il colombre, Le gobbe del giardino, Il cane vuoto, Il crollo del santo e Il sorpasso - magari ne dimentico qualcuno - sono sufficienti per la lettura.
Ma con I due autisti, racconto che chiude questa raccolta e "La boutique del mistero", mi sono dovuto arrendere: un'intensità emotiva così sincera e straziante non penso di ritrovarla.
"Ti ha preso il rimpianto della giovinezza, per caso" gli disse Dio. "Vorresti essere uno di loro?"
Silenzio.
"E rinunceresti al paradiso per questo? Ma che sai del loro destino? Sognano gloria e magari falliranno, sognano ricchezze e patiranno la fame, sognano amore e saranno traditi, fanno calcolo di lunga vita e domani saranno morti."
"Non importa. Per ora possono sperare in qualsiasi cosa."
"Lei signor Schiassi, scusi l'indiscrezione, lei chi è?"
"Chi lo sa. Me lo sono chiesto tante volte. Polivalente, direi. Commerciante, filosofo, medico, ragioniere, pirotecnico, insomma a uso da destinarsi."
"Anche mago? Non sarà mica il diavolo, alle volte?"
"Quei giorni che sapeva che era malata e sapeva di morire non possono più tornare indietro. Lei tace, non mi rimprovera, probabilmente mi ha anche perdonato perché sono suo figlio. Anzi, mi ha perdonato di sicuro. Eppure, quando ci penso, non so darmi pace. Ogni vero dolore viene scritto su lastre di una sostanza misteriosa al paragone della quale il granito è burro. E non basta un'eternità per cancellarlo."
Sempre sontuoso Buzzati, oramai una conferma sul pezzo breve.
Non tutti i racconti sono completamente riusciti, va detto; e qualche volta Buzzati pecca di didascalismo nell'esplicitare messaggi e morali.
Eppure l'estro creativo è quello del grande scrittore, la cui dimensione non va ricercata nell'originalità della poetica - sincera e sentita - quanto nell'abilità di plasmare a piacimento il fantastico per raccontare.
Il colombre, Le gobbe del giardino, Il cane vuoto, Il crollo del santo e Il sorpasso - magari ne dimentico qualcuno - sono sufficienti per la lettura.
Ma con I due autisti, racconto che chiude questa raccolta e "La boutique del mistero", mi sono dovuto arrendere: un'intensità emotiva così sincera e straziante non penso di ritrovarla.
December 2, 2019
نکاتِ زیادی راجع به "کولومبره و پنجاه داستان" قابلِ ذکره، و البتهراجع به جنابِ "دینو بوتزاتی".به دوستانی که از بوتزاتی چیزی نخوندنیه توصیه� مهم میکنم؛ اگر قصد داشتید بوتزاتی بخونید حتماً و حتماً با کتابِ "بیابانِ تاتارها" شروع کنید. اگر اون کتابو پسندیدین تمامِ نوشته های بوتزاتی رو خواهید پسندید.
مهم ترین دغدغه های بوتزاتی این مسائل هستن: "گذرِ گریزناپذیر و وحشتناکِ عمر"، "فقدان های غیرِ قابلِ اجتنابِ زندگی، به خصوص فقدانِ جوانی"، "سرنوشتِ محتوم نهچندانخوشایند� انسان"، مجدداً "گذر سریع و غیر قابلِ درکِ عمر"، "پیری"، "نادیده گرفتنِ فضائل اخلاقی توسط انسان ها"، "مرگی که به شدت در کمین است"، و مواردِ مرتبط.
بوتزاتی مسائلِ ساده و در عینِ حال بسیار مهمی که آدمیزاد به خاطرِ روتین بودن فراموش میکنه و بهشون فکر نمیکنه رو مثلِ پتک میکوبونه تو ستون فقراتِ خواننده. گاهی خیلی ساده مسائل رو بیانمیکنه و گاهی با استفاده از نماد و استعاره های قابلِ تأمل.اگر به شما هم دغدغه هایی مثل بوتزاتی داشته باشیدقطعا از خواندنِ مجموعه داستانِ "کولومبره و پنجاه داستان" و باقیِ کتابهای ایشون لذت خواهید برد.چند تا از داستان های این مجموعه به شدت درخشان و درجه یک هستن.
در مورد ترجمه هم باید بگم که ترجمه ی زنده یاد "محسن ابراهیم" عالی و قابل ستایشه.
و خوندنِ دوبارهیای� پاراگرافکه آقای ابراهیم در مقدمه ی کتاب نوشتن خالی از لطف نیست:
دینو بوتزاتی در تمامی آثارش دارای نگاهی نمادین است:به سرنوشتی مرموز و غیر قابل درک، به انتظارهای� که به وقوع نمیپیوندند� به حسرتها� مداوم برای زمانها� از دست رفته؛ به وقوع وقایع نامنتظر؛ به تفاوت نسله� و عدم درک یکدیگر، به خیانته� و به واقعیت� تلخ و هولانگی� مرگ....
پ ن: پنج ستاره ای که دادم به خاطرِ همون مسئله ی "دغدغه" هاست که گفتم. دغدغه های دینو بوتزاتی و موضوعاتِ داستان های این کتاب به شدت برای بنده دلچسب و خواندنی هستن. البته بنظرم کمتر کسی راضی بشه به این کتاب کمتر از 4 ستاره بده.
مهم ترین دغدغه های بوتزاتی این مسائل هستن: "گذرِ گریزناپذیر و وحشتناکِ عمر"، "فقدان های غیرِ قابلِ اجتنابِ زندگی، به خصوص فقدانِ جوانی"، "سرنوشتِ محتوم نهچندانخوشایند� انسان"، مجدداً "گذر سریع و غیر قابلِ درکِ عمر"، "پیری"، "نادیده گرفتنِ فضائل اخلاقی توسط انسان ها"، "مرگی که به شدت در کمین است"، و مواردِ مرتبط.
بوتزاتی مسائلِ ساده و در عینِ حال بسیار مهمی که آدمیزاد به خاطرِ روتین بودن فراموش میکنه و بهشون فکر نمیکنه رو مثلِ پتک میکوبونه تو ستون فقراتِ خواننده. گاهی خیلی ساده مسائل رو بیانمیکنه و گاهی با استفاده از نماد و استعاره های قابلِ تأمل.اگر به شما هم دغدغه هایی مثل بوتزاتی داشته باشیدقطعا از خواندنِ مجموعه داستانِ "کولومبره و پنجاه داستان" و باقیِ کتابهای ایشون لذت خواهید برد.چند تا از داستان های این مجموعه به شدت درخشان و درجه یک هستن.
در مورد ترجمه هم باید بگم که ترجمه ی زنده یاد "محسن ابراهیم" عالی و قابل ستایشه.
و خوندنِ دوبارهیای� پاراگرافکه آقای ابراهیم در مقدمه ی کتاب نوشتن خالی از لطف نیست:
دینو بوتزاتی در تمامی آثارش دارای نگاهی نمادین است:به سرنوشتی مرموز و غیر قابل درک، به انتظارهای� که به وقوع نمیپیوندند� به حسرتها� مداوم برای زمانها� از دست رفته؛ به وقوع وقایع نامنتظر؛ به تفاوت نسله� و عدم درک یکدیگر، به خیانته� و به واقعیت� تلخ و هولانگی� مرگ....
پ ن: پنج ستاره ای که دادم به خاطرِ همون مسئله ی "دغدغه" هاست که گفتم. دغدغه های دینو بوتزاتی و موضوعاتِ داستان های این کتاب به شدت برای بنده دلچسب و خواندنی هستن. البته بنظرم کمتر کسی راضی بشه به این کتاب کمتر از 4 ستاره بده.
October 8, 2024
One of my favourite collections of fantastic short stories, which I prize nearly as much as Philip K. Dick's or Fredric Brown's.
Un de mes recueils de nouvelles fantastiques préférés, que je place pratiquement à égalité avec les nouvelles de Philip K. Dick ou de Fredric Brown.
List of the short stories / Les nouvelles :
Le K (Il colombre)
La Création (La creazione)
La Leçon de 1980 (La lezione del 1980)
Général inconnu (Generale ignoto)
Le Défunt par erreur (L'erroneo fu)
L'Humilité (L'umiltà)
Et si ? (E se?)
À monsieur le Directeur (Riservatissima al signor direttore)
L'Arme secrète (L'arma segreta)
Un amour trouble ? ('Un torbido amore)
Pauvre petit garçon ! (Povero bambino!)
Le Casse-pieds (Il seccatore)
Le Compte (Il conto)
Week-end (Week-end)
Le Secret de l'écrivain (Il segreto dello scrittore)
Petites histoires du soir (Storielle della sera)
Chasseurs de vieux (Cacciatori di vecchi)
L'Œuf (L'uovo)
Dix-huitième Trou (Diciottesima buca)
Le Veston ensorcelé (La giacca stregata)
Le Chien vide (Il cane vuoto)
Douce Nuit (Dolce notte)
L'Ascenseur (L'ascensore)
Les Dépassements (I sorpassi)
Ubiquité (L'ubiquo)
Le Vent (Il vento)
Teddy Boys (Teddy boys)
Le Petit Ballon (Il palloncino)
Suicide au parc (Suicidio al parco)
La Chute du saint (Il crollo del santo)
Esclave (Schiavo)
La Tour Eiffel (La torre Eiffel)
Jeune fille qui tombe� tombe (Ragazza che precipita)
Le Magicien (Il mago)
La Boîte de conserve (La barattola)
L'Autel (L'altare)
Les Bosses dans le jardin (Le gobbe in giardino)
Petite Circé (Piccola Circe)
L'Épuisement (Il logorio)
Quiz aux travaux forcés (Quiz all'ergastolo)
Iago (Jago)
Progressions (Progressioni)
Les Deux Chauffeurs (I due autisti)
Voyage aux enfers du siècle (Viaggio agi interne del secolo)
Un service difficile (Un servizio difficile)
Les Secrets du "MM" (I segreti della <>)
Les Diablesses (Le diavolesse)
Les Accélérations (Le accelerazioni)
Les Solitudes (Le solitudini)
L'Entrümpelung (L'Entrümpelung)
Fauve au volant (Belva al volante)
Le Jardin (l giardino)
Musique :
Countenance - Nektar
Un de mes recueils de nouvelles fantastiques préférés, que je place pratiquement à égalité avec les nouvelles de Philip K. Dick ou de Fredric Brown.
List of the short stories / Les nouvelles :
Le K (Il colombre)
La Création (La creazione)
La Leçon de 1980 (La lezione del 1980)
Général inconnu (Generale ignoto)
Le Défunt par erreur (L'erroneo fu)
L'Humilité (L'umiltà)
Et si ? (E se?)
À monsieur le Directeur (Riservatissima al signor direttore)
L'Arme secrète (L'arma segreta)
Un amour trouble ? ('Un torbido amore)
Pauvre petit garçon ! (Povero bambino!)
Le Casse-pieds (Il seccatore)
Le Compte (Il conto)
Week-end (Week-end)
Le Secret de l'écrivain (Il segreto dello scrittore)
Petites histoires du soir (Storielle della sera)
Chasseurs de vieux (Cacciatori di vecchi)
L'Œuf (L'uovo)
Dix-huitième Trou (Diciottesima buca)
Le Veston ensorcelé (La giacca stregata)
Le Chien vide (Il cane vuoto)
Douce Nuit (Dolce notte)
L'Ascenseur (L'ascensore)
Les Dépassements (I sorpassi)
Ubiquité (L'ubiquo)
Le Vent (Il vento)
Teddy Boys (Teddy boys)
Le Petit Ballon (Il palloncino)
Suicide au parc (Suicidio al parco)
La Chute du saint (Il crollo del santo)
Esclave (Schiavo)
La Tour Eiffel (La torre Eiffel)
Jeune fille qui tombe� tombe (Ragazza che precipita)
Le Magicien (Il mago)
La Boîte de conserve (La barattola)
L'Autel (L'altare)
Les Bosses dans le jardin (Le gobbe in giardino)
Petite Circé (Piccola Circe)
L'Épuisement (Il logorio)
Quiz aux travaux forcés (Quiz all'ergastolo)
Iago (Jago)
Progressions (Progressioni)
Les Deux Chauffeurs (I due autisti)
Voyage aux enfers du siècle (Viaggio agi interne del secolo)
Un service difficile (Un servizio difficile)
Les Secrets du "MM" (I segreti della <>)
Les Diablesses (Le diavolesse)
Les Accélérations (Le accelerazioni)
Les Solitudes (Le solitudini)
L'Entrümpelung (L'Entrümpelung)
Fauve au volant (Belva al volante)
Le Jardin (l giardino)
Musique :
Countenance - Nektar
April 2, 2019
Ето защо харесвам толкова Будзати: има идея; пише я; точно така, както му е хрумнала - никакво "обясняване", никакво старание нещо да бъде преведено на езика на клишираното творческо писане, нищо художествено и едновременно: зверски художествено; кратки, почти в рамки като картини; има скучни, има уникални, има божествени - съвършенно е - най-добрият учител по творческо писане!
Това са автобиографични разкази. Този постоянно присъстващ "четиридесет годишен мъж", а често се появява и с името си, дали Будзати или Дино...
Приказката за КОЛОМБЪР е страхотна.
ПРЕСИТА - разказ, в който се вижда (и чува) цялото великолепие от хаос и безумие в главата на Будзати, като че светът се е фокусирал в една точка :)
Мисля, че добре кореспондира с ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ПРЕИЗПОДНЯТА НА ВЕКА.
ГОРКОТО ДЕТЕ, БАЛОНЪТ, ЯЙЦЕТО - излял се е целият страх на Будзати по отношение уязвимостта на децата и майките. (Някъде бях чел, че Будзати не е искал деца, защото се е ужасявал от идеята, че може да пренесе своите постоянни душевни битки, страхове и терзания върху тях.)
ВЯТЪРЪТ - любовта и ревността, никога не са описвани така.
САМОУБИЙСТВО В ПАРКА, РОБ, КУТИЙКАТА, МАЛКА ЦИРЦЕЯ - опустошението, което може да носи любовта.
ГЪРБИЦИ В ГРАДИНАТА - тъжно.
МАГЪТ - един от любимите ми.
И току изникват отнякъде военни, нещо като поредната обсесия на Будзати, при все че явяването им е винаги в антивоенен контекст :) Подозирам, че влизат в употреба, така както светците и Господа, заради ясните си образи. Чрез тях Будзати най-добре успява да ни разиграе уникалните си идеи и хрумвания. Като дете, което си играе с изсипани на земята многобройни фигурки на войници, божества, хора, животни, коли, скали...
Силно впечатление ми направи МАГЪТ. Извика спомен, който няма да забравя, освен това сега мога да преценя, че е бил много динобудзати:
Казармата, докато тренирахме уставно представяне пред майора, което се повтаря до откат, на заден план се виждаше телевизор, забравен включен на първа програма, на който вървеше някакво предаване за изкуство. Сменяха се кадри на абстрактни картини, не мога да си спомня точно за кои художници е ставало дума. Беше много интересен контраст. Спомням, че тези абстрактни цветни драсканици ми се видяха хиляда пъти по-смислени от въпросната "тренировка на устава". Затова избрах цитат от МАГЪТ, ако ще и малко по-дълъг да е:
- Искам нещо да те питам. Когато например отидеш някъде на хотел и те регистрират на рецепцията, не се ли чувстваш леко нелепо на "Професия" да отговаряш с писател?
- Ами да - казах. � Във Франция нещата стоят другояче, но при нас положението е точно такова.
- Писател, писател - присмя се той. - Е как очакваш да те вземат насериозно? За какво е нужен в днешния свят един писател? ... Я кажи още нещо, но искрено, моля те. Като влезеш в някоя книжарница и видиш...
- И видя стените покрити до тавана с книги от всякакъв тип, хиляди томове, всички публикувани през последните няколко месеца... Това ли имаш предвид? И се сетя, че и аз самият пиша нова книга, и ми потънат гемиите... все едно съм пристигнал на огромен пазар, където с километри се точат гигантски камари от плодове и зеленчуци, за да се опитам да пробутам някакво смотано картофче, това ли имаш предвид?
- Именно � рече Скиаси и злобно се изкиска.
- За щастие � възразих, � все още се намират четящи хора и за нас, все още някой купува книгите ни.
...
� Все по-малко читатели ще имате, все по-малко! � вилнееше Скиаси. � Литература, изкуство, високопарности! Но изкуството в днешно време няма как да бъде друго освен продукт за консумация като пържолата, парфюма, бутилката вино. С какво изкуство се занимават хората? Втренчили са се в прилива, който потапя всичко. А той от какво е направен? Песнички, "парчета", текстописци, музикописци... ширпотреба. На ти слава! Ти хубаво си пишеш разни страшно умни и гениални романи, но и последният от кряскачите ще те смаже с тежестта на триумфите си. Публиката има безпощаден нюх, насочва се право към онова, което ѝ дава практично, осезаемо, непосредствено удоволствие. И не коства усилие. Не дай си Боже нещо да ѝ размърда мозъка!
...
� Да � продължих, � тези идиотщини, които споменаваш, въпреки всичко ще бъдат онова, което най-сигурно ни отличава от зверовете, без значение дали са във висша степен безполезни, или може би именно защото са такива. Повече от атомната бомба, Спутник и космическите кораби. А в деня, в който въпросните идиотщини спрат да се правят, хората ще станат жалки голи червеи, каквито са били по пещерно време. Защото разликата между един термитник или един бобров бент и чудесата на модерната техника е дребна и незначителна в сравнение с разликата между същия този термитник и... и...
� Което и да е десетстишие на херметиците например? � ехидно подсказа Скиаси.
� Ами да: едно стихотворение, макар и на пръв поглед неразгадаемо, макар и от пет реда. Достатъчен е дори само опитът за написването му, без значение дали е успешен... Може и да греша, но в тази посока е нашето единствено спасение. И ако...
� Тук Скиаси избухна в прекрасен дълъг смях. Колкото и да е странно, не звучеше враждебно. Млъкнах слисан, а той енергично ме тупна по рамото:
� Е, най-сетне ти просветна, човече застрелян!
Това са автобиографични разкази. Този постоянно присъстващ "четиридесет годишен мъж", а често се появява и с името си, дали Будзати или Дино...
Приказката за КОЛОМБЪР е страхотна.
ПРЕСИТА - разказ, в който се вижда (и чува) цялото великолепие от хаос и безумие в главата на Будзати, като че светът се е фокусирал в една точка :)
Мисля, че добре кореспондира с ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ПРЕИЗПОДНЯТА НА ВЕКА.
ГОРКОТО ДЕТЕ, БАЛОНЪТ, ЯЙЦЕТО - излял се е целият страх на Будзати по отношение уязвимостта на децата и майките. (Някъде бях чел, че Будзати не е искал деца, защото се е ужасявал от идеята, че може да пренесе своите постоянни душевни битки, страхове и терзания върху тях.)
ВЯТЪРЪТ - любовта и ревността, никога не са описвани така.
САМОУБИЙСТВО В ПАРКА, РОБ, КУТИЙКАТА, МАЛКА ЦИРЦЕЯ - опустошението, което може да носи любовта.
ГЪРБИЦИ В ГРАДИНАТА - тъжно.
МАГЪТ - един от любимите ми.
И току изникват отнякъде военни, нещо като поредната обсесия на Будзати, при все че явяването им е винаги в антивоенен контекст :) Подозирам, че влизат в употреба, така както светците и Господа, заради ясните си образи. Чрез тях Будзати най-добре успява да ни разиграе уникалните си идеи и хрумвания. Като дете, което си играе с изсипани на земята многобройни фигурки на войници, божества, хора, животни, коли, скали...
Силно впечатление ми направи МАГЪТ. Извика спомен, който няма да забравя, освен това сега мога да преценя, че е бил много динобудзати:
Казармата, докато тренирахме уставно представяне пред майора, което се повтаря до откат, на заден план се виждаше телевизор, забравен включен на първа програма, на който вървеше някакво предаване за изкуство. Сменяха се кадри на абстрактни картини, не мога да си спомня точно за кои художници е ставало дума. Беше много интересен контраст. Спомням, че тези абстрактни цветни драсканици ми се видяха хиляда пъти по-смислени от въпросната "тренировка на устава". Затова избрах цитат от МАГЪТ, ако ще и малко по-дълъг да е:
- Искам нещо да те питам. Когато например отидеш някъде на хотел и те регистрират на рецепцията, не се ли чувстваш леко нелепо на "Професия" да отговаряш с писател?
- Ами да - казах. � Във Франция нещата стоят другояче, но при нас положението е точно такова.
- Писател, писател - присмя се той. - Е как очакваш да те вземат насериозно? За какво е нужен в днешния свят един писател? ... Я кажи още нещо, но искрено, моля те. Като влезеш в някоя книжарница и видиш...
- И видя стените покрити до тавана с книги от всякакъв тип, хиляди томове, всички публикувани през последните няколко месеца... Това ли имаш предвид? И се сетя, че и аз самият пиша нова книга, и ми потънат гемиите... все едно съм пристигнал на огромен пазар, където с километри се точат гигантски камари от плодове и зеленчуци, за да се опитам да пробутам някакво смотано картофче, това ли имаш предвид?
- Именно � рече Скиаси и злобно се изкиска.
- За щастие � възразих, � все още се намират четящи хора и за нас, все още някой купува книгите ни.
...
� Все по-малко читатели ще имате, все по-малко! � вилнееше Скиаси. � Литература, изкуство, високопарности! Но изкуството в днешно време няма как да бъде друго освен продукт за консумация като пържолата, парфюма, бутилката вино. С какво изкуство се занимават хората? Втренчили са се в прилива, който потапя всичко. А той от какво е направен? Песнички, "парчета", текстописци, музикописци... ширпотреба. На ти слава! Ти хубаво си пишеш разни страшно умни и гениални романи, но и последният от кряскачите ще те смаже с тежестта на триумфите си. Публиката има безпощаден нюх, насочва се право към онова, което ѝ дава практично, осезаемо, непосредствено удоволствие. И не коства усилие. Не дай си Боже нещо да ѝ размърда мозъка!
...
� Да � продължих, � тези идиотщини, които споменаваш, въпреки всичко ще бъдат онова, което най-сигурно ни отличава от зверовете, без значение дали са във висша степен безполезни, или може би именно защото са такива. Повече от атомната бомба, Спутник и космическите кораби. А в деня, в който въпросните идиотщини спрат да се правят, хората ще станат жалки голи червеи, каквито са били по пещерно време. Защото разликата между един термитник или един бобров бент и чудесата на модерната техника е дребна и незначителна в сравнение с разликата между същия този термитник и... и...
� Което и да е десетстишие на херметиците например? � ехидно подсказа Скиаси.
� Ами да: едно стихотворение, макар и на пръв поглед неразгадаемо, макар и от пет реда. Достатъчен е дори само опитът за написването му, без значение дали е успешен... Може и да греша, но в тази посока е нашето единствено спасение. И ако...
� Тук Скиаси избухна в прекрасен дълъг смях. Колкото и да е странно, не звучеше враждебно. Млъкнах слисан, а той енергично ме тупна по рамото:
� Е, най-сетне ти просветна, човече застрелян!
October 23, 2020
Dino Buzzati tiene una sensibilidad increíble, en cada cuento aparecen diferentes personajes tratando de encontrar un camino, siempre con algún problema en medio. Buzzati es capaz de crear en un par de líneas una atmosfera creíble y muy tangible, uno ya se siente en la situación en el primer párrafo. Cuentos sencillos, que dejan muchas preguntas, se disfrutan muchísimo, a mi me llegó mucho unos sobre dos conductores. Lo recomiendo mucho, es una lectura sencilla, pero cada uno tiene muchísimas ideas, y entre más se piensa en el pequeño relato de unas cuantas páginas, más preguntas hay para contestar.
October 26, 2023
یه دوستی میگف� «بینایی» رو احتمالا ساراماگو داده بوده سگش بنویسه. این کتابم به نظرم همینطور� داستانش؛ اصلاً قابل مقایسه با «بیابان تاتارها» نبود. خیلی بد نبودا، چند تا داستان خوب داشت، منتها بحث اینه که بیابان تاتارها کجا و کولومبره کجا!
October 5, 2015
Коломбър е рибата, от която всички моряци се боят и която по неведоми пътища избира своята жертва, преследвайки я до самия край. Акулата, видима само за човека, когото е избрала хищно да разкъса. Уплашен от това поверие, Стефано, героят на първия разказ, дал името на целия сборник, Коломбър, цял живот съзнателно избягва водата. След много години, вече остарял, решава сам да се предаде на страшното морско създание. И разбира, че преценката му е била грешна. Че онова, което е на повърхността - чифт алчни, плашещи очи например - невинаги е и онова, което се крие отвътре. Нищо че очите уж били огледало към душата.
Плъзгам се по повърхността на сборника на Дино Будзати, прелиствайки само открехващите го разкази. Коломбър, този елемент от пъзела на поредицата Кратки разкази завинаги на Жанет-45 e чувствително по-обемен в сравнение с останалите - 340 страници - но в самото начало не усещам онова, което си мисля, че ще усетя. Забавно ми е - Будзати умее да се шегува с човека така, както малко хора умеят: без да го обидят. С ��ина ирония.
(за творението на човека)
(Господ:) Не е точно красив […] но може би има някое полезно приложение?
Да, о, Господи […] изобретението ми е страхотно: човек. […] това ще е единственото създание в творението, надарено с разум, единственото, което ще съзнава твоето съществуване, единственото, което ще е способно да те обожава. В твоя чест ще издига грандиозни храмове и ще води кръвопролитни войни.
(Господ:) Интелектуалец значи?
И все пак очаквам нещо да ме хване за гърлото - а това не става съвсем в началото. И нетърпеливата 20-годишна Габриела губи интерес, идва друга книга и прочие. В крайна сметка Будзати се разхожда с мен почти един месец - чета го бавно, на малки глътки; така, както (може би) е редно да се чете един толкова приятен човек. Така, както (може би) е редно да се чете един такъв сборник. За да осмислиш всяка история в пълнота. Срещата ми с Дино е дълга - неприлично дълга даже, повече от един ден, повече от една нощ. Мога да я опиша така - среща с човек, когото в началото не харесвам много-много. Подхождам към него с обичайния си маниер - готова съм едва ли не да го отхвърля, преди да го опозная. Лошо, знам. Важното е, че не го сторих. Истината се криела дълбоко, не на повърхността (изненада, знам). Дино е чаровен и аз решавам да му се доверя. Тръгваме на нашата едномесечна разходка - в края ѝ ми се плаче. Не ми се тръгва. Не ми се прибира. Привързала съм се. Обикнала съм този сладкодумец. Този душевадец. Този човек, който е целият душа. Къде бяхме с Дино ли? Навсякъде - и в Ада, и в Рая, и на улицата, и вкъщи, и в ковчег, и в морето, и в градината, и в Париж, и на голф игрище. Ох�
Чарът на Дино Будзати се крие в неговото вечно младо сърце. В неговото постоянно учудване от света, но и в константното му заиграване с него. По детски недоверчив, Дино иска сам да пипне, сам да види - не се доверява току-така. Героите му винаги мислят, мислят, мислят; изследват света около себе си, хората; на моменти са даже мнителни. И все пак, под всички тези воали, присъщи за възрастните, които с нарастващия размер на годините стават все по-страхливи (от живота ли, от смъртта ли - не зная), се откриват техните големи, красиви сърца. Онези широко отворени, жертвоготовни - по детски, разбира се, че детето е най-голямото чудо - сърца.
Дино обича, както всеки иска да бъде обичан. Скромно, но искрено.
Мястото, където щях да се срещна с нея, беше толкова важно за мен, че в него се сливаха всички пътища, с които си бях имал вземане-даване през живота си, както и много други, които никога не бях чувал да се споменават.
Ти си лъчезарната невеста, която излиза от черквата, ти си царицата, която тържествува след победата, ти си божествената певица, вдигната на раменете на ликуващата тълпа, ти си най-богатата и пленителна жена на света, ти си голямата благословена любов, цветята, музиката, луната, горите и слънцето - всичко това наведнъж си ти […]
А обичта към младостта? Разказвачът прониква в младежката душа така, както никой преди него в читателската ми биография не е успявал. Макар да знае, че животът е лавина от страховити масивни и твърди неща, които с дивашки трясък се стоварваха и размазваха с тежестта си други неща, крехки и наболели, писателят вдъхва надежда.
двайсетгодишен хлапак […] в главата - бъркотия от идеи за изкуството, куп притеснения, бунтовни пориви, желания, тъги, копнежи. Щастлив ли беше? Нищо подобно. Ала дълбоко в себе си усещаше нещо прекрасно, което не смогваше да определи, нещо като спомен и в същото време предчувствие. И то го зовеше като запалена светлинка на далечния хоризонт - там някъде се намираха щастието, душевният мир, сбъдването на любовта. Този зов беше самият живот и си заслужаваше да потегли на път към него.
Дино Будзати е нетипичен разказвач; не се взима прекалено сериозно. Не се опитва да бъде някой друг - за един човек на изкуството е тежка задача да се преструва на друг, дори когато за преструвката се изисква по-лошо качество. В този смисъл няма амбиции да влезе в ролята на читателя, да му досажда с разяснения. За мен това е фундаментално. Скоро завърших Непосилната лекота на битието на Кундера и усещането, че някой ме назидава и ми казва кое как (и то в книга, където, бога ми, авторът трябва да има повече вяра в интелигентността и способността на читателя да вниква в психологията на героите) ми дотегнаха. В същото време Д.Б. изследва човешката душа съвсем ненатрапчиво - но пък колко акуратно само.
Тичаха, тракаха, пишеха, телефонираха, спореха, режеха, гълтаха, отваряха, гледаха, целуваха, блъскаха, мислеха, стискаха, изобретяваха, пробиваха, чистеха, клепаха - виждах гънките на ръкавите, бримките на чорапите, превиването на гърбовете, бръчките около очите . очите виждах, с онази светлина в тях, дето се състои от необходимост, копнеж, страдание, нетърпение, алчност, корист и страх.
Италианецът Будзати е революционен типаж. Той е разказвач-играч. Слагам тире, защото двете съставки са равни. Понякога не мога да реша коя надделява. Дино е себе си, героя си, страничен наблюдател, шепне в ухото на читателя, после си играе на криеница с него, оставя го съвсем сам, казва му довиждане, здравей, търси го, намира го. Държи ръката му, душата му. Обича го. По свой си начин. По детски някак. Некоординирано, неструктурирано - ала истински, усеща се.
Коломбър действа на принципа за всяка болка има и билка. Сборник-мехлем. На финала чувам думите, изречени от италианеца с душа на Питър Пан, който ми отнема болката и дава най-жадуваното, най-божественото нещо - дори за онези, които не вярват в Бог. Защото Дино разбира човека - каква побъркана идея, какъв опасен каприз, разбира онова, което седи върху сърцето му и не му позволява да бъде. Защото самият той се пита - дали адът не е изцяло тук […] и доколко е възможно той да не е само наказание и възмездие, а просто нашата мистериозна съдба. Дино Будзати знае. И затова ни прощава.
Ego te absolvo.
Плъзгам се по повърхността на сборника на Дино Будзати, прелиствайки само открехващите го разкази. Коломбър, този елемент от пъзела на поредицата Кратки разкази завинаги на Жанет-45 e чувствително по-обемен в сравнение с останалите - 340 страници - но в самото начало не усещам онова, което си мисля, че ще усетя. Забавно ми е - Будзати умее да се шегува с човека така, както малко хора умеят: без да го обидят. С ��ина ирония.
(за творението на човека)
(Господ:) Не е точно красив […] но може би има някое полезно приложение?
Да, о, Господи […] изобретението ми е страхотно: човек. […] това ще е единственото създание в творението, надарено с разум, единственото, което ще съзнава твоето съществуване, единственото, което ще е способно да те обожава. В твоя чест ще издига грандиозни храмове и ще води кръвопролитни войни.
(Господ:) Интелектуалец значи?
И все пак очаквам нещо да ме хване за гърлото - а това не става съвсем в началото. И нетърпеливата 20-годишна Габриела губи интерес, идва друга книга и прочие. В крайна сметка Будзати се разхожда с мен почти един месец - чета го бавно, на малки глътки; така, както (може би) е редно да се чете един толкова приятен човек. Така, както (може би) е редно да се чете един такъв сборник. За да осмислиш всяка история в пълнота. Срещата ми с Дино е дълга - неприлично дълга даже, повече от един ден, повече от една нощ. Мога да я опиша така - среща с човек, когото в началото не харесвам много-много. Подхождам към него с обичайния си маниер - готова съм едва ли не да го отхвърля, преди да го опозная. Лошо, знам. Важното е, че не го сторих. Истината се криела дълбоко, не на повърхността (изненада, знам). Дино е чаровен и аз решавам да му се доверя. Тръгваме на нашата едномесечна разходка - в края ѝ ми се плаче. Не ми се тръгва. Не ми се прибира. Привързала съм се. Обикнала съм този сладкодумец. Този душевадец. Този човек, който е целият душа. Къде бяхме с Дино ли? Навсякъде - и в Ада, и в Рая, и на улицата, и вкъщи, и в ковчег, и в морето, и в градината, и в Париж, и на голф игрище. Ох�
Чарът на Дино Будзати се крие в неговото вечно младо сърце. В неговото постоянно учудване от света, но и в константното му заиграване с него. По детски недоверчив, Дино иска сам да пипне, сам да види - не се доверява току-така. Героите му винаги мислят, мислят, мислят; изследват света около себе си, хората; на моменти са даже мнителни. И все пак, под всички тези воали, присъщи за възрастните, които с нарастващия размер на годините стават все по-страхливи (от живота ли, от смъртта ли - не зная), се откриват техните големи, красиви сърца. Онези широко отворени, жертвоготовни - по детски, разбира се, че детето е най-голямото чудо - сърца.
Дино обича, както всеки иска да бъде обичан. Скромно, но искрено.
Мястото, където щях да се срещна с нея, беше толкова важно за мен, че в него се сливаха всички пътища, с които си бях имал вземане-даване през живота си, както и много други, които никога не бях чувал да се споменават.
Ти си лъчезарната невеста, която излиза от черквата, ти си царицата, която тържествува след победата, ти си божествената певица, вдигната на раменете на ликуващата тълпа, ти си най-богатата и пленителна жена на света, ти си голямата благословена любов, цветята, музиката, луната, горите и слънцето - всичко това наведнъж си ти […]
А обичта към младостта? Разказвачът прониква в младежката душа така, както никой преди него в читателската ми биография не е успявал. Макар да знае, че животът е лавина от страховити масивни и твърди неща, които с дивашки трясък се стоварваха и размазваха с тежестта си други неща, крехки и наболели, писателят вдъхва надежда.
двайсетгодишен хлапак […] в главата - бъркотия от идеи за изкуството, куп притеснения, бунтовни пориви, желания, тъги, копнежи. Щастлив ли беше? Нищо подобно. Ала дълбоко в себе си усещаше нещо прекрасно, което не смогваше да определи, нещо като спомен и в същото време предчувствие. И то го зовеше като запалена светлинка на далечния хоризонт - там някъде се намираха щастието, душевният мир, сбъдването на любовта. Този зов беше самият живот и си заслужаваше да потегли на път към него.
Дино Будзати е нетипичен разказвач; не се взима прекалено сериозно. Не се опитва да бъде някой друг - за един човек на изкуството е тежка задача да се преструва на друг, дори когато за преструвката се изисква по-лошо качество. В този смисъл няма амбиции да влезе в ролята на читателя, да му досажда с разяснения. За мен това е фундаментално. Скоро завърших Непосилната лекота на битието на Кундера и усещането, че някой ме назидава и ми казва кое как (и то в книга, където, бога ми, авторът трябва да има повече вяра в интелигентността и способността на читателя да вниква в психологията на героите) ми дотегнаха. В същото време Д.Б. изследва човешката душа съвсем ненатрапчиво - но пък колко акуратно само.
Тичаха, тракаха, пишеха, телефонираха, спореха, режеха, гълтаха, отваряха, гледаха, целуваха, блъскаха, мислеха, стискаха, изобретяваха, пробиваха, чистеха, клепаха - виждах гънките на ръкавите, бримките на чорапите, превиването на гърбовете, бръчките около очите . очите виждах, с онази светлина в тях, дето се състои от необходимост, копнеж, страдание, нетърпение, алчност, корист и страх.
Италианецът Будзати е революционен типаж. Той е разказвач-играч. Слагам тире, защото двете съставки са равни. Понякога не мога да реша коя надделява. Дино е себе си, героя си, страничен наблюдател, шепне в ухото на читателя, после си играе на криеница с него, оставя го съвсем сам, казва му довиждане, здравей, търси го, намира го. Държи ръката му, душата му. Обича го. По свой си начин. По детски някак. Некоординирано, неструктурирано - ала истински, усеща се.
Коломбър действа на принципа за всяка болка има и билка. Сборник-мехлем. На финала чувам думите, изречени от италианеца с душа на Питър Пан, който ми отнема болката и дава най-жадуваното, най-божественото нещо - дори за онези, които не вярват в Бог. Защото Дино разбира човека - каква побъркана идея, какъв опасен каприз, разбира онова, което седи върху сърцето му и не му позволява да бъде. Защото самият той се пита - дали адът не е изцяло тук […] и доколко е възможно той да не е само наказание и възмездие, а просто нашата мистериозна съдба. Дино Будзати знае. И затова ни прощава.
Ego te absolvo.
October 29, 2023
Dino Buzzati’nin hikayelerinin toplandığı bu kitapta 44 hikaye var ancak son hikaye birbiriyle bağlantılı 8 hikaye içeriyor. İlk hikaye “Colombre� kitaba adını vermiş. Herkesin bir “Colombre”si vardır belki de ?Buzzati’nin az sayıdaki romanlarından en iyisi “Tatar Çölü”nü ayırırsak hikayelerinde ve diğer kısa iki romanında kara edebiyat, büyüler, ruhlar, mucizeler, fantastik kişi ve olaylar yazdıklarının büyük bir bölümünü oluşturmaktadır. Hikayelerinde bazı takıntılar dikkati çekmektedir, ihtiyarların gençler karşısındaki sıkıntıları, gazeteci yazar olarak başarılı olup olamamanın sorgulanması gibi.
Gazeteci-edebiyatçı olan Buzzati çok sade, günlük konuşma dilinde yazıyor, söz sanatlarını kullanmayı sevmiyor. Çoğu hikayesini muğlak bir sonla yani ucu açık bitiriyor. Belirsizlik ve gizem çok kullandığı temalar. Hikayelerinin konularını günlük yaşamdaki sıradan olaylardan alıp onları huzırsuzluk ve gerilimle absürt bir yola taşır. Bu kitapta yeralan hikayelerin bazıları çok güzel (Meçhul General, Yazarın Sırrı, Mihrap) bazıları oldukça sıradan hatta sıkıcı, bu nedenle kitabın hakkının 3.5’dan 4 olduğunu düşünüyorum. Bu arada çeviri (Eren Cendey) mükemmel. Hikaye sevenlere.
Gazeteci-edebiyatçı olan Buzzati çok sade, günlük konuşma dilinde yazıyor, söz sanatlarını kullanmayı sevmiyor. Çoğu hikayesini muğlak bir sonla yani ucu açık bitiriyor. Belirsizlik ve gizem çok kullandığı temalar. Hikayelerinin konularını günlük yaşamdaki sıradan olaylardan alıp onları huzırsuzluk ve gerilimle absürt bir yola taşır. Bu kitapta yeralan hikayelerin bazıları çok güzel (Meçhul General, Yazarın Sırrı, Mihrap) bazıları oldukça sıradan hatta sıkıcı, bu nedenle kitabın hakkının 3.5’dan 4 olduğunu düşünüyorum. Bu arada çeviri (Eren Cendey) mükemmel. Hikaye sevenlere.
February 6, 2018
Част от тези разкази започват подвеждащо "в кухнята" и завършват "в космоса", но пътуването не е милиарди светлинни години, а страница-две.
Или пък толкова добре е забъркан коктейлът от реалност и въображение, че начало като "Бе 37 април и пак валеше." не прави кой знае какво впечатление.
Много тъга има, основно заради младостта, "дето я няма вече", и защото е дошло време, когато не те бива вече за "тичане, чупене, мразене, любене". И си "елиминиран".
Възрастта на почти всеки персонаж, дори на безименните, е спомената и е сред първите щрихи от портрета.
Тежат още самотата, безразличието, големия град, неуморния бяг на тълпата, близката смърт.
На мен този мрак ми хареса.
С хубава ирония на много места се появяват тайни и неволи на писатели и поети.
А посланието? Разкажете ни за вашето послание! Мислите ли, маестро, че само идните поколения ще са в състояние да го разчетат, или имате чувството, че и ние ...?
Сред страниците се вихрят Всевишният, ангели (без "криле и бяла роба" :), духове, монаси, свещеници, светци, папи. Религията, Рая и Адът обаче са други. Има истински катедрали, но и изповеди в стар камион и понякога Гранд сентръл стейшън става най-големият олтар.
И много любов има, разбира се ...
Не ми харесаха "Вечерни сюжети" и "Прогресии".
Зловещият разказ "Мирна нощ" се нареди в списъка на фаворитите ми, заради изключително описаната верижна демонична жестокост в една нощна градина.
Другите ми любими: "Коломбър", "Една нечестива любов", "Уикенд", "Яйцето","Вятърът", "Балонът", "Айфеловата кула", "Гърбици в градината".
Няма дълги описания. Има много динамични изреждания. И ей такива хубави думи и необичайности, подчертавани упорито от "редактора", които е намерила за нас Нева : "кървавият кармин на меко отпуснатите устни", "вълнуваща плътска прогресия", "немара", "опърлена пустиня", "Обувките - иди-дойди.", "градини, изпаднали в лятна кома", "броня от обич", "помръкващия следобед", "мрачина", "легиона от покриви", "подмятан от вятъра, един кичур от черните ѝ коси бръскаше челото ѝ като полудяла четчица", "землисто", "вятърът подивя... хласна ни челно", "разни кривици от живота", "потъваха в развлечения таван от облаци", "последната ѝ доза свят", "думите глухо цамбурнаха в най-деликатните ми и болезнени дълбини".
Ако не харесвате Буздати, не си падате по разкази или просто нямате време, отидете в една книжарница или библиотека, отворете на стр.292 и прочетете поне "Двамата шофьори". Защото е важно. И е важно да се прочете навреме.
Или пък толкова добре е забъркан коктейлът от реалност и въображение, че начало като "Бе 37 април и пак валеше." не прави кой знае какво впечатление.
Много тъга има, основно заради младостта, "дето я няма вече", и защото е дошло време, когато не те бива вече за "тичане, чупене, мразене, любене". И си "елиминиран".
Възрастта на почти всеки персонаж, дори на безименните, е спомената и е сред първите щрихи от портрета.
Тежат още самотата, безразличието, големия град, неуморния бяг на тълпата, близката смърт.
На мен този мрак ми хареса.
С хубава ирония на много места се появяват тайни и неволи на писатели и поети.
А посланието? Разкажете ни за вашето послание! Мислите ли, маестро, че само идните поколения ще са в състояние да го разчетат, или имате чувството, че и ние ...?
Сред страниците се вихрят Всевишният, ангели (без "криле и бяла роба" :), духове, монаси, свещеници, светци, папи. Религията, Рая и Адът обаче са други. Има истински катедрали, но и изповеди в стар камион и понякога Гранд сентръл стейшън става най-големият олтар.
И много любов има, разбира се ...
Не ми харесаха "Вечерни сюжети" и "Прогресии".
Зловещият разказ "Мирна нощ" се нареди в списъка на фаворитите ми, заради изключително описаната верижна демонична жестокост в една нощна градина.
Другите ми любими: "Коломбър", "Една нечестива любов", "Уикенд", "Яйцето","Вятърът", "Балонът", "Айфеловата кула", "Гърбици в градината".
Няма дълги описания. Има много динамични изреждания. И ей такива хубави думи и необичайности, подчертавани упорито от "редактора", които е намерила за нас Нева : "кървавият кармин на меко отпуснатите устни", "вълнуваща плътска прогресия", "немара", "опърлена пустиня", "Обувките - иди-дойди.", "градини, изпаднали в лятна кома", "броня от обич", "помръкващия следобед", "мрачина", "легиона от покриви", "подмятан от вятъра, един кичур от черните ѝ коси бръскаше челото ѝ като полудяла четчица", "землисто", "вятърът подивя... хласна ни челно", "разни кривици от живота", "потъваха в развлечения таван от облаци", "последната ѝ доза свят", "думите глухо цамбурнаха в най-деликатните ми и болезнени дълбини".
Ако не харесвате Буздати, не си падате по разкази или просто нямате време, отидете в една книжарница или библиотека, отворете на стр.292 и прочетете поне "Двамата шофьори". Защото е важно. И е важно да се прочете навреме.
November 11, 2017
Viva i racconti!
È un peccato che quello del racconto sia un genere non pienamente apprezzato da tutti i lettori.
In parte, senz’altro per via di gusti letterari personali; in parte, per via di precise strategie editoriali che ne scoraggiano forse la pubblicazione a favore di quella di opere di più ampio respiro in cui gli editori vedono migliori prospettive commerciali. Eppure a questo bistrattato genere si sono dedicati fior fior di scrittori, sia in epoca passata che in tempi più recenti se non contemporanei (mi vengono in mente, giusto per fare un esempio, i nomi di due premi Nobel per la letteratura: Grazia Deledda e Alice Munro).
Dino Buzzati, indubbiamente, è tra gli autori che hanno saputo rendere un’arte lo scrivere narrativa breve. Infatti, se da un lato il suo nome è legato a famosi romanzi sempre in auge, di cui è persino superfluo citare i titoli, dall’altro è stato reso grande anche da una notevole quantità di racconti all’attivo. Molto bella e godibile questa sua raccolta che spazia dal mare aperto al chiuso di un sanatorio, dall’alto dei cieli all’inferno meno prevedibile, dal deserto più misterioso alle anonime strade di qualche città d’oltreoceano. Vari i temi trattati, da quelli storici a quelli fantastici, sacri e profani, e tanti gli spunti di riflessione emersi.
Ironica e inquietante, malinconica e spiazzante, la penna di Buzzati ci regala piccole storie senza tempo che, talmente spesso sono intense, sembrano riempire più di una manciata di pagine, a partire da “Il colombre�, un vero gioiello che ho ritrovato con sommo piacere dopo quasi trent’anni; ma non sfigurano nemmeno diversi altri titoli contenuti in questo libro, tra cui “Il cane che ha visto Dio�, “Il re a Horm el-Hagar�, “La creazione�, “Appuntamento con Einstein� e “Sette piani�. Nel complesso, davvero una piacevolissima lettura che, per chi come me ama la narrativa racchiusa in angusti spazi, conferma la validità di un genere letterario di tutto rispetto.
È un peccato che quello del racconto sia un genere non pienamente apprezzato da tutti i lettori.
In parte, senz’altro per via di gusti letterari personali; in parte, per via di precise strategie editoriali che ne scoraggiano forse la pubblicazione a favore di quella di opere di più ampio respiro in cui gli editori vedono migliori prospettive commerciali. Eppure a questo bistrattato genere si sono dedicati fior fior di scrittori, sia in epoca passata che in tempi più recenti se non contemporanei (mi vengono in mente, giusto per fare un esempio, i nomi di due premi Nobel per la letteratura: Grazia Deledda e Alice Munro).
Dino Buzzati, indubbiamente, è tra gli autori che hanno saputo rendere un’arte lo scrivere narrativa breve. Infatti, se da un lato il suo nome è legato a famosi romanzi sempre in auge, di cui è persino superfluo citare i titoli, dall’altro è stato reso grande anche da una notevole quantità di racconti all’attivo. Molto bella e godibile questa sua raccolta che spazia dal mare aperto al chiuso di un sanatorio, dall’alto dei cieli all’inferno meno prevedibile, dal deserto più misterioso alle anonime strade di qualche città d’oltreoceano. Vari i temi trattati, da quelli storici a quelli fantastici, sacri e profani, e tanti gli spunti di riflessione emersi.
Ironica e inquietante, malinconica e spiazzante, la penna di Buzzati ci regala piccole storie senza tempo che, talmente spesso sono intense, sembrano riempire più di una manciata di pagine, a partire da “Il colombre�, un vero gioiello che ho ritrovato con sommo piacere dopo quasi trent’anni; ma non sfigurano nemmeno diversi altri titoli contenuti in questo libro, tra cui “Il cane che ha visto Dio�, “Il re a Horm el-Hagar�, “La creazione�, “Appuntamento con Einstein� e “Sette piani�. Nel complesso, davvero una piacevolissima lettura che, per chi come me ama la narrativa racchiusa in angusti spazi, conferma la validità di un genere letterario di tutto rispetto.
January 17, 2017
Tatar Çölü'nden sonra Buzzati neden okumamışım bilmiyorum.
Kitapta 45ten fazla öykü var ve bazılarını unutmam mümkün değil.
Biraz Michael Ende havası da vardı bazı öykülerinde ve Buzzati okumaya devam diyorum :)
Kitapta 45ten fazla öykü var ve bazılarını unutmam mümkün değil.
Biraz Michael Ende havası da vardı bazı öykülerinde ve Buzzati okumaya devam diyorum :)
June 19, 2021
Това е един от онези сборници, които с първия едноименен разказ грабват сърцето. Много тъжен, много човечен и много самотен Будзати. Вижда света сякаш през плексиглас - ярките, свръхреалистични детайли изведнъж затрептяват, атомите им се разпадат и започват да се пренареждат в картина по Салвадор Дали (дали не е онази с течните часовници?). Реалността е един чист абсурд, намигва Будзати, лашкащ се между приказка за лека нощ и тежък кошмар. В този абсурд обаче е заровена сърцевината на човешкото. Има известна надежда, щом в една луда епоха на студена война и горещо неуморно консуматорство са се родили и тези скечове от сънища, ефирна дантела, задушливи изпарения от автомобилен ауспух и лятна мъгла. За улеснение наречени “разкази�, по липса на по-точна класификация.
Не всички разкази осъществиха “топл� връзка�. Но тези, които го направиха, хвърлиха пипала на всички възможни нива и се закрепиха като абордажни куки:
🦈 ”КоломбъѶ�: от какво всъщност бягаме през живота си
🌎 ”СътвоѶението�: един необичайно архитектски поглед върху библейския сюжет
✝️ ”СмиѶение�: кои са смирените на земята, и съществуват ли все още из градската шумотевица
⚖️ ”Горкото дете!�: където се появява…нацизмъ�
👓 ”Хайк� за старци�: една любопитна антиуитопия
👔 ”Омагьосанот� сако�: или как най-често се натрупва първият милион
🐶 ”Кухот� куче�: в самотата има само празнота
🌛 ”Мирна нощ�: какво виждаме, докато гледаме, и какво чуваме, докато слушаме
🚘 ”пѶеварвания�: каква скорост да поддържаме по пътя
🚙 ”Самоубийств� в парка�: още един разказ за автомобилисти
🧁 ”Роб�: това, което ни убива, не ни прави по силни
🎁 ”Кутийката�: когато сърцето се търкулне по уличния паваж
🎙 ”Неустоимия� довод�: прави ли ни истината свободни?
Не всички разкази осъществиха “топл� връзка�. Но тези, които го направиха, хвърлиха пипала на всички възможни нива и се закрепиха като абордажни куки:
🦈 ”КоломбъѶ�: от какво всъщност бягаме през живота си
🌎 ”СътвоѶението�: един необичайно архитектски поглед върху библейския сюжет
✝️ ”СмиѶение�: кои са смирените на земята, и съществуват ли все още из градската шумотевица
⚖️ ”Горкото дете!�: където се появява…нацизмъ�
👓 ”Хайк� за старци�: една любопитна антиуитопия
👔 ”Омагьосанот� сако�: или как най-често се натрупва първият милион
🐶 ”Кухот� куче�: в самотата има само празнота
🌛 ”Мирна нощ�: какво виждаме, докато гледаме, и какво чуваме, докато слушаме
🚘 ”пѶеварвания�: каква скорост да поддържаме по пътя
🚙 ”Самоубийств� в парка�: още един разказ за автомобилисти
🧁 ”Роб�: това, което ни убива, не ни прави по силни
🎁 ”Кутийката�: когато сърцето се търкулне по уличния паваж
🎙 ”Неустоимия� довод�: прави ли ни истината свободни?
March 1, 2015
Пет звезди заради възгледите по повод виждането за мястото на твореца в този свят. Заради писателската скромност. Заради чувството за хумор и самоирония. И заради гърбиците, на които първия път съвсем откровено ревах.
Прекрасен превод и изключително богат български език.
Прекрасен превод и изключително богат български език.
February 21, 2018
'Dino Buzzati'nin hayatın anlamını, .. açmazlarını, insan ruhunun karmaşıklığını anlattığı öyküler; düşlerin derinliğinden, fantastiğin gücünden, masalın yumuşaklığından süzülüp hikmet incilerine dönüşür.' Necip Tosun yine ne güzel özetlemiş..
Ekleyebileceğim tek şey bu hikmet incilerinin, Buzzati'nin alçakgönüllü vurgusuyla, insanda kolay kolay silinmez 'bir sezgi olarak yer etmesi'..
Ekleyebileceğim tek şey bu hikmet incilerinin, Buzzati'nin alçakgönüllü vurgusuyla, insanda kolay kolay silinmez 'bir sezgi olarak yer etmesi'..
March 17, 2025
Dino Buzzati è uno dei maggiori interpreti novecenteschi del fantastico italiano, probabilmente il mio preferito, perché in lui l’elemento soprannaturale è sempre discreto, spesso solo suggerito; è un fantastico giammai fine a se stesso, ma che trasmuta perpetuamente il racconto in allegoria, in indagine sulla condizione umana.
Oltre al celeberrimo racconto che dà il nome alla raccolta, quel filosofico Colombre che invita a meditare sulla perniciosa insensatezza delle paure ataviche, sono molte e varie le storie notevoli qui presenti. Quelle che più mi hanno toccato sono state I sorpassi, Il crollo del santo, Ragazza che precipita, Le gobbe nel giardino e I due autisti, tutte accomunate da una profonda riflessione sulla caducità delle nostre esistenze e sul rimpianto del passato, di ciò che è stato e non è più o di ciò che avrebbe potuto essere e non fu mai. Ogni animo malinconico ne risulterà deliziato.
Sono tantissime le tematiche affrontate nella raccolta, si spazia dalla politica allo stato sociale, dalla follia della guerra alle miserie umane, dall'amore più cieco all'ambizione più bruciante; non poteva mancare, perciò, il faustiano patto col diavolo, ottimamente reso ne La giacca stregata.
Fra i racconti fulminei, il più micidiale è stato Il detersivo:
Mi perdoni signora a quest'ora solo un minuto un minutino purtroppo per noi produttori non c'è orario sempre su e giù per le scale no le ripeto signora solo un minuto solo una piccola dimostrazione omaggio signora si tratta di un nuovo tipo di detersivo veramente rivoluzionario per carità signora non si incomodi signora un detersivo gigante ahah anche lei si meraviglia tutte si meravigliano ahah gigante non per le dimensioni signora anzi il contrario basta un pizzico un pizzico le dico ecco qua signora ha qualche panno da lavare? se permette possiamo esperimentare nella cucina o in bagno ecco qua signora vede che bianca? un pizzico ma no ma lei signora è davvero un po' nervosa oh mi permetta signora sì sì sì sta buona deliziosa pupattola sta buona lasciati fare no non urlare per la malora non urlare là là adesso non strilli più bambina su muoviti ti dico cos'hai adesso?
Madonna cos'ho fatto!
Dulcis in fundo, il romanzo brevissimo che chiude la raccolta, Viaggio agli inferni del secolo, è un racconto surreale di grande atmosfera, nel quale Buzzati diventa protagonista e viene inviato dal direttore del suo giornale a visitare l'inferno, a seguito della scoperta di un suo ingresso nel sottosuolo milanese, attraverso uno stretto cunicolo emerso durante gli scavi della nuova linea della metropolitana. Di nuovo, il fantastico si fa allegoria, e il pensiero è subito volato all'amato Calvino, che forse aveva in mente proprio questo racconto, quando scrisse: "L'inferno dei viventi non è qualcosa che sarà; se ce n'è uno, è quello che è già qui, l'inferno che abitiamo tutti i giorni".
August 17, 2015
Като четох �60 разказа�, се възхищавах на Дино Будзати.
Като четох „Коломбър�, заобичах Дино Будзати.
„…он� тип Дино Будзати� е написал приказки за възрастни, които спокойно могат да заменят част от изучаваните произведения в гимназията. Хем на човешки работи да се учат младежите, хем на литература (и превод).
Най-любим - „Коломбър�.
Най-любим - „Смирение�.
Най-любими - „Погрешният покойник� и „Гърбици в градината�.
„� със и без Лучо Предонцани светът все едно се справя: слънцето изгряваше и залязваше както преди…�
И още двойки:
„Кухот� куче� и „Двамат� шофьори�
„Омагьосанот� сако� и „Строго поверително до господин главния редактор�
„Вездесъщият� и „Тайнат� на писателя�
„Магът� и „Тайнот� оръжие�
„Момич�, което полита� и „Кутийката�
„Вятърът� и „Едн� нечестива любов�
„Самоубийств� в парка� и „Малк� Цирцея�
„Мирна нощ� и „Хайк� за старци�
„Яйцето� и „Горкото дете!�
„Балонът� и „Пресита�
„ПѶогресии�!!!
„Човекъ�! Каква побъркана идея, какъв опасен каприз. Но и каква увлекателна игра, какво неустоимо изкушение.�
„Нал� във време на съзидание е позволено да сме оптимисти.�
Като четох „Коломбър�, заобичах Дино Будзати.
„…он� тип Дино Будзати� е написал приказки за възрастни, които спокойно могат да заменят част от изучаваните произведения в гимназията. Хем на човешки работи да се учат младежите, хем на литература (и превод).
Най-любим - „Коломбър�.
Най-любим - „Смирение�.
Най-любими - „Погрешният покойник� и „Гърбици в градината�.
„� със и без Лучо Предонцани светът все едно се справя: слънцето изгряваше и залязваше както преди…�
И още двойки:
„Кухот� куче� и „Двамат� шофьори�
„Омагьосанот� сако� и „Строго поверително до господин главния редактор�
„Вездесъщият� и „Тайнат� на писателя�
„Магът� и „Тайнот� оръжие�
„Момич�, което полита� и „Кутийката�
„Вятърът� и „Едн� нечестива любов�
„Самоубийств� в парка� и „Малк� Цирцея�
„Мирна нощ� и „Хайк� за старци�
„Яйцето� и „Горкото дете!�
„Балонът� и „Пресита�
„ПѶогресии�!!!
„Човекъ�! Каква побъркана идея, какъв опасен каприз. Но и каква увлекателна игра, какво неустоимо изкушение.�
„Нал� във време на съзидание е позволено да сме оптимисти.�
October 1, 2016
En sevdiğim 5 yazardan biri olan Dino Buzzati'nin (Diğer 4 yazarı söylemem) herhangi bir kitabı hakkında objektif yorum yapamam. Zaten "objektif yorum" muhtemelen bir anlatım bozukluğu.
Kitap birçok kısa hikayeden oluşuyor. Kitaba ismini veren açılış hikayesi Colombre, ömrü hayatımda en sevdiğim 5 hikayeden biri. (Diğer 4'ünü söylemem)
Tüm Buzzati eserlerinde olduğu gibi; bekleyişlerimizin üstüne, kaygılarımız üstüne, umudun üstüne, korkularımız üstüne, --hepsinin üstüne hep senin üstüne, ben seni hiç sevmedim ki-- güzel, bazen klasik, bazen tahmin oldukça tahmin edilebilir, bazense yaratıcı hikayeler bunlar. Ama hemen hepsi adam gibi, insan gibi hikayeler; garip, güzel..
"Ben yazdım mı adam gibi yazarım.."
- Dino Buzzati
p.s. Canım sıkkın bugün.
Kitap birçok kısa hikayeden oluşuyor. Kitaba ismini veren açılış hikayesi Colombre, ömrü hayatımda en sevdiğim 5 hikayeden biri. (Diğer 4'ünü söylemem)
Tüm Buzzati eserlerinde olduğu gibi; bekleyişlerimizin üstüne, kaygılarımız üstüne, umudun üstüne, korkularımız üstüne, --hepsinin üstüne hep senin üstüne, ben seni hiç sevmedim ki-- güzel, bazen klasik, bazen tahmin oldukça tahmin edilebilir, bazense yaratıcı hikayeler bunlar. Ama hemen hepsi adam gibi, insan gibi hikayeler; garip, güzel..
"Ben yazdım mı adam gibi yazarım.."
- Dino Buzzati
p.s. Canım sıkkın bugün.
December 27, 2014
Иронични, умни, закачливи, тези разкази хващат за сърцето, докато вълнуват ума. Кратки, ясни сюжети, често с обрат накрая, само че техният обрат не е захарна глазура като у О'Хенри примерно, а горчива ядка, резлив вятър, внезапно просветление. Освен това са много смешни. Любимият ми е "Лепка", в който Господ, виждайки досадлив молител, бърза да се скрие зад една колона и да го натресе на свети Йероним...
February 3, 2017
Вълшебен сборник, просто вълшебен. Затрогващ Будзати, който съумявам да открия твърде късно. Съчетава с лекота делничното с магическото, за да създава простички истории, но пък твърде истински и интригуващи. За нещата, такива каквито са и биха могли да бъдат, погледнато от един сюрреалистичен свят.
Може би и моят коломбър ме настигна.
Може би и моят коломбър ме настигна.
February 24, 2015
Мисля, че "60 разказа" на Будзати ще останат голямата ми любов. В предишния сборник имаше може би само един или два текста, които да ми харесат по-малко от останалите. Разглезих се, очаквах и с този сборник да е така. Оставам си все така удивена от майсторството на автора да обръща с хастара навън тия неща, дето ни се струват нормални, ежедневни и не им отделяме внимание; да преминава от разказване на обикновена, даже скучна, история към пълно безумие и всичко да е толкова реалистично и достоверно.
Някои разкази обаче ме озадачиха. Приличаха ми на незавършен експеримент. Не че това е лошо, напротив интересно е. Но на първо четене си алчен за още и още от ония съвършени 60 разказа, които те галят и ти зашлевяват плесница едновременно.
Като цяло, четете Дино Будзати. Редовно. И не пропускайте разказа от страница 53 в "Коломбър".
Някои разкази обаче ме озадачиха. Приличаха ми на незавършен експеримент. Не че това е лошо, напротив интересно е. Но на първо четене си алчен за още и още от ония съвършени 60 разказа, които те галят и ти зашлевяват плесница едновременно.
Като цяло, четете Дино Будзати. Редовно. И не пропускайте разказа от страница 53 в "Коломбър".
February 7, 2020
В началото мислих да си запиша кои са добрите разкази в този сборник, ама тр станаха толкова много, че се отказах. Та затова просто го хванете и се убедете за себе си.
January 1, 2015
Поглъщането на повече от 10 води до разстройство на личността.
Разказът докарал ме до сълзи (о йе, ревах) е "Двамата шофьори".
Може би моментно, може би щото го четох на глас (но и други четох така), може защото замете и без това надробената стъклария у мен. Pussy me. Ениху. Оправяйте се.
Дино Будзати от А до Я - не!
Коломбър - не! (дълъг виц е това)
Сътворението - да.
Поуката от 1980-а - да.да.да
Незнаен генерал - пас.
Погрешният покойник - хм, да.
Смирение - о, да.
Ами ако? - не.
Строго поверително до господин главния редактор - пас.
Тайното оръжие - да.
Една нечестива любов - да.
Горкото дете - хахаха
Лепка - да. : )
Сметката - хммм.да. ама?
Уикенд - иху
Тайната на писателя - ?
Вечерни сюжети - да.
Хайка за старци - да.
Яйцето - да, да.
Осемнайсета дупка - не.
Омагьосаното сако - пас.
Кухото куче - Да се чете на Бъдни вечер.
Мирна нощ - да.
Асансьорът - да
Изпреварвания - ?
Вездесъщият � пас.
Вятърът � пас.
Teddy Boys � пас.
Балонът � не.
Самоубийство в парка � да.
Падането на светеца � пас.
Роб � не.
Айфеловата кула � пас.
Момиче, което полита � да.
Магът � да.
Кутийката � да.
Олтарът � да.
Гърбици в градината � да.
Малка Цирцея � не.
Пресита � да.
Неустоимият довод � да.
Яго � да.
Прогресии - : )
Двамата шофьори � да!
Пътешествие до преизподнята на века
I. Щекотлива поръчка
II. Тайните на ММ
III. Дяволиците
IV. Ускоренията
V. Самотите � да.
VI. Ентрюмпелунг � да.
VII. Звяр зад волана � да.
VIII. Градината
Разказът докарал ме до сълзи (о йе, ревах) е "Двамата шофьори".
Може би моментно, може би щото го четох на глас (но и други четох така), може защото замете и без това надробената стъклария у мен. Pussy me. Ениху. Оправяйте се.
Дино Будзати от А до Я - не!
Коломбър - не! (дълъг виц е това)
Сътворението - да.
Поуката от 1980-а - да.да.да
Незнаен генерал - пас.
Погрешният покойник - хм, да.
Смирение - о, да.
Ами ако? - не.
Строго поверително до господин главния редактор - пас.
Тайното оръжие - да.
Една нечестива любов - да.
Горкото дете - хахаха
Лепка - да. : )
Сметката - хммм.да. ама?
Уикенд - иху
Тайната на писателя - ?
Вечерни сюжети - да.
Хайка за старци - да.
Яйцето - да, да.
Осемнайсета дупка - не.
Омагьосаното сако - пас.
Кухото куче - Да се чете на Бъдни вечер.
Мирна нощ - да.
Асансьорът - да
Изпреварвания - ?
Вездесъщият � пас.
Вятърът � пас.
Teddy Boys � пас.
Балонът � не.
Самоубийство в парка � да.
Падането на светеца � пас.
Роб � не.
Айфеловата кула � пас.
Момиче, което полита � да.
Магът � да.
Кутийката � да.
Олтарът � да.
Гърбици в градината � да.
Малка Цирцея � не.
Пресита � да.
Неустоимият довод � да.
Яго � да.
Прогресии - : )
Двамата шофьори � да!
Пътешествие до преизподнята на века
I. Щекотлива поръчка
II. Тайните на ММ
III. Дяволиците
IV. Ускоренията
V. Самотите � да.
VI. Ентрюмпелунг � да.
VII. Звяр зад волана � да.
VIII. Градината
February 18, 2015
Il Colombre e la paura
Io adesso temo per te. Quella cosa che tu vedi spuntare dalle acque e che ci segue, non è una cosa. Quello è un colombre. E� il pesce che i marinai sopra tutti temono, in ogni mare del mondo. È uno squalo tremendo e misterioso, più astuto dell’uomo. Per motivi che forse nessuno saprà mai, sceglie la sua vittima, e quando l’ha scelta la insegue per anni e anni, per una intera vita, finché è riuscito a divorarla. E lo strano è questo: che nessuno riesce a scorgerlo se non la vittima stessa e le persone del suo stesso sangue.
Fuggirete dal Colombre o affronterete le vostre paure? Siete pronti ad un salto nel vuoto, a smarrirvi nel bosco, ad affrontare la burrasca o ve ne starete rintanati nelle vostre certezze?
Ecco il podcast della puntata sulla paura:
Io adesso temo per te. Quella cosa che tu vedi spuntare dalle acque e che ci segue, non è una cosa. Quello è un colombre. E� il pesce che i marinai sopra tutti temono, in ogni mare del mondo. È uno squalo tremendo e misterioso, più astuto dell’uomo. Per motivi che forse nessuno saprà mai, sceglie la sua vittima, e quando l’ha scelta la insegue per anni e anni, per una intera vita, finché è riuscito a divorarla. E lo strano è questo: che nessuno riesce a scorgerlo se non la vittima stessa e le persone del suo stesso sangue.
Fuggirete dal Colombre o affronterete le vostre paure? Siete pronti ad un salto nel vuoto, a smarrirvi nel bosco, ad affrontare la burrasca o ve ne starete rintanati nelle vostre certezze?
Ecco il podcast della puntata sulla paura:
July 21, 2018
Срещата ми с Дино Будзати беше любов от пръв поглед. Не, не беше, а Е и ще бъде. Истинска, дълбока, магнетична, пристрастяваща и всепоглъщаща емоция. Такива са и разказите му в един ту нормален, ту фантастичен свят, без грим.
Гениалният превод на Нева Мичева допринесе за този необикновен литературен банкет за душата!
Гениалният превод на Нева Мичева допринесе за този необикновен литературен банкет за душата!
May 9, 2015
много, много!
October 18, 2016
Забавни, провокиращи, зловещи, изненадващи. Напомниха ми приказките на Джани Родари, само че за възрастни. Мисля, че повече ми хареса другият сборник- "Шейсет разказа". Отношенията ми с този автор не са еднозначни- на места ме възхищава, на места ме дразни. При всички положения действа освежаващо на ума.
April 28, 2018
کاش تموم نمیش�. کم پیش میاد این رو درمورد کتابی بگم؛ ولی کاش آقای بوتزاتی روزی هفتاد هزار داستان مینوش�. آقای بوتزاتی نازنین.
Displaying 1 - 30 of 159 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.