Тази книга притежава достатъчно характеристики, за да не ми хареса, и въпреки това ѝ се насладих. Вероятно се превръщам в книжен всичкояд или просто кТази книга притежава достатъчно характеристики, за да не ми хареса, и въпреки това ѝ се насладих. Вероятно се превръщам в книжен всичкояд или просто красотата на езика все пак е най-важното....more
Всеки път, когато открия поезия като тази, душата ми се успокоява. Фактът, че някой е извадил възхитителна музика и философия от плоския свят, е достаВсеки път, когато открия поезия като тази, душата ми се успокоява. Фактът, че някой е извадил възхитителна музика и философия от плоския свят, е достатъчно доказателство, че той не е плосък все пак....more
Нямах намерение да чета тази книга толкова скоро след излизането ѝ, а камо ли да пиша отзив за нея. Но библиотеката набута копие на Air пред блуждаещиНямах намерение да чета тази книга толкова скоро след излизането ѝ, а камо ли да пиша отзив за нея. Но библиотеката набута копие на Air пред блуждаещия ми поглед, а преживяването на едното някак си задължи другото. Много обичам да греша. Започнах да чета Kracht с Eurotrash, четох го така, както той самият вероятно иска да бъде четен - като развлекателна литература и нищо повече. И така продължих без ред, без възхищение, но и с нарастващо любопитство. Следващите изречения са написани и за мен самата, за да си напомня, че съществуват книги, които са наистина великолепни, да, дори невиждано великолепни въпреки или вероятно именно заради слабостите си. Няма да ги изброявам тук, защото те са отражения от личното ми възприятие за писателския занаят, което така или иначе редовно се променя. Важното е, че книгата работи толкова добре, че ме накара да я прочета за 12 часа, макар да имах съвсем друга работа, макар в началото да бях сигурна, че няма да мога да я дочета въобще. Вместо това, бих предпочела да пусна фанфари за деликатния ескейпизъм на Крахт, за венчелистчетата критика, толкова крехки, че не си сигурен дали наистина си ги видял, за езика, който е стегнат и поетичен едновременно, за огледалните елементи, за мъжките фигури, които не са толкова дистанцирани като в предишните му романи, за наивния опит за свързване с женското (или детското, малко като Костов от Тютюн), макар момичето Ildr в крайна сметка да е със сигурност смелото алтер его на младия Крахт и съответно повече момче, отколкото момиче (освен ако не четем тази сюжетна линия като самостоятелен фантастично-приключенски роман за деца), за помахването към идеала на левия фланг и нежното му изтриване като несъстоятелен и заради сивото! Да, превъзходни, сетивни описания на онази природа, която съществува, за да бъде премълчавана. И най-вече - заради фантазията. Ура за човешката фантазия и ура за изкуството, покрай нея всичко друго избледнява и да, в духа на книгата, може да се живее отлично в картина, в книга, в памет! Краят заслужава дори малък поклон, с цялата му патетика. ...more
Loading...
